Решение № 261980 от 14.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 14.06.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1531/2017 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от З.Г.Г., ЕГН **********, Ц.И.Г., ЕГН **********, Д.И.Г., ЕГН ********** и Д.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. Й.Й. – АК – В.Търново, съдебен адрес:***, пл. ********“ № ********против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК********, София, бул. „********№ 1, за сумата общо

600 000 лв. или по 150 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2016 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2016 г. към

12:30 ч. на път VTR 1181 на км. 7 + 400, Я.А.Т. управлявал л.а. Рено Еспейс, рег.№ ********ВР с несъобразена скорост и допуснал загуба на устойчивост при движението на автомобила, в резултат на което същият се преобърнал няколко пъти. В лекия автомобил, като пътник, е пътувал И.Г., който при така описания инцидент получил травми несъвместими с живота, в резултат на което починал. Според отразеното в исковата молба, виновен за станалото ПТП е водачът на автомобила Я.Т..

Ищците са съответно съпругата и децата на И.Г., както и неговият баща. Те заявяват, че починалият Г. е бил стожерът на семейството, който основно се грижил за тяхната издръжка.

Всички живеели в един град и се подкрепяли във всичко. Отношенията им били изградени от доверие, взаимопомощ, любов и привързаност. След смъртта на Г. всеки един от тях бил затворен в свой свят на мъка и страдание. Тези негативни явления в бита им били трайни и трудно преодолими.

За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № BG30115002588423/20.10.2015 г., валидна до 19.10.2016 г.

По причина катастрофата са отправили към ответника, в качеството му на застраховател, искане за заплащане на обезщетение, но получили отказ.

В тази връзка са предявили настоящия иск срещу „ДЗИ-ОБЩО З.“ ЕАД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер 600 000 лв. или по 150 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2016 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в това число адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА.

Представили са писмени доказателства. Ангажирали са гласни такива и експертизи.

В хода по същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.

Възразява срещу разноските на ответната страна.

Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, причинил катастрофата, към датата на процесното ПТП.

Твърди наличие на съпричиняване от страна на починалия, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан.

Оспорва вината на водача на лекия автомобил, като твърди, че той не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, поради което не е осъществил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Оспорва смъртта на И.Г. да е в резултат на виновното поведение на Я.Т..

Оспорва и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите.

Оспорва също твърдяните от ищците болки и страдания, както и наличието на трайни отношения на любов и привързаност.

Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.

Оспорва и иска в частта за претендираната лихва, както и датата, от която се претендира.

Представил е писмени доказателства, поискала е гласни такива и експертизи.

В хода по същество моли съда да отхвърли предявената претенция, като се отчете доказаното съпричиняване. Претендира разноски.

По делото е конституирано на основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на ответника ЗД „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******, София, ул. „Г. *******, в качеството му на застраховател на л.а. марка Сузуки, модел Витара, Рег. № *******, управляван от Д.С.З., ЕГН ********** към момента на катастрофата,което оспорва изцяло предявения иск. По същество моли за отхъврлянето му, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо размер 600 000 лв., или по 150 000 лв. за всеки ищец, което те са понесли от смъртта на своя съпруг и баща вследствие станалото на 28.02.2016 г. ПТП, претендирано направо от застрахователя на автомобила, чиито шофьор е причинил катастрофата, ведно със законните последици.

При катастрофата е починал И.Д.

Г., съпруг и баща на ищците.

Настоящото производство бе спряно до приключване на наказателното производство, образувано п о повод станалото ПТП.

След възобновяване на делото, в производството са приети Присъда № 22/11.03.2019 г., постановена от Великотърновски окръжен съд , НО по н.о.х.д.

№ 374 по описа за 2018 г. и мотивите към нея; Решение № 100152/18.11.2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, НО по в.н.о.х.д. № 369 по описа за 2019 г. и Решение № 47/ 03.02.2022 г. на Върховен касационен съд, Първо НО по к.д. № 54/2021 г.

С посочената присъда, потвърдена с цитираните съдебни актове и влязла в сила на 03.02.2022 г., подсъдимият Я. А. Т. – роден на *******г. в гр. Горна Оряховица, българин, с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, със средно образование, работещ като управител на „Хеърстайл“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен в това че на 28.02.2016 г., около 12:30 часа на път VTR 1181, км.7+400, с.

Козаревец - гр. Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство л.а. „Рено Еспейс“ с per. № ********ВР и изпреварване на л.а. „Сузуки“ с per. № *******, управляван от Д. С.З., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 42, ал. 2, т.

1 от ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство при предприето изпреварване, и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на И.Д. Г., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица и Т.

М.И., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б“, пр. 1, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК:, във вр. чл. 42, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съдия се позовава на повторната тройна САТЕ, според което пътно – траспортното произшествие възниква поради субективните действия на водача на л.а. Рено при осъществяване на маневра изпреварване с относително малка странична дистанция между автомобилите и рязкото въздействие на отклоняване на автомобила надясно вследствие допуснатото навлизане на левите колела на автомобила в южния банкет.

Обективната страна на деянието се изразява в това, че подсъдимият Т., управлявайки своя лек автомобил, предприел изпреварване на л.а. „Сузуки“, управляван от Д. С.З., като не осигурил необходимата странична дистанция, което довело до възникване на аеродинамични сили, които предизвикали смущения при движението, допускайки отклоняване наляво, довело до напускане на левите колела на автомобила на платното за движение и тяхното навлизане на южния банкет, след което с цел връщане обратно на платното, водачът Т. завил рязко надясно и изгубил контрол над управлявания от него автомобил, чиято устойчивост на движение се нарушила и започнал процес на ротация в посока на часовниковата стрелка. При този процес задната лява част на автомобила се отклонила интензивно към канавката на пътя, като задните гуми попаднали в нея и това довело до неговото преобръщане.

Това поведение на подсъдимия като водач на МПС, според мотивите, съставлява нарушение правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 ЗДвП, съгласно която водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, както и нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В резултат на това настъпилото на ПТП е причинило смъртта на две лица - И.Д. Г. от гр, Горна Оряховица и Т. М.И. от гр. Горна Оряховица.

В този смисъл е и отразеното в решението на Апелативен съд, Велико Търново, според което причината за настъпване на ПТП се корени единствено в поведението на подсъдимия Т., който, като водач на л.а. Рено. Действията му са технически неправилни, тъй като е допуснал загуба иа управление върху превозното средство по време на извършваната маневра изпреварване. Независимо каква е причината за първото отклоняване на автомобила наляво, според всички приети по наказателното дело експертизи, последващото рязко завъртане на волана надясно от подсъдимия е довело до загуба на устойчивост, последващата му ротация и преобръщане.

В хода на настоящото производство бе прието за безспорно установено между страните обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. Рено с рег.№ ********ВР, валидна към датата на ПТП.

Според заключението на приетата и неоспорена СМЕ, причината за смъртта на И.Д. Г. при процесното ПТП е тежка открита черепно – мозъчна травма с разкъсване на главния и продълговат мозък, вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор. Вещото лице подробно е описало травматичните увреждания на трупа, които, според него, са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и отговарят да са получени по време на процесното ПТП – в купето на лекия автомобил с последващо изпадане от него и удар върху терена.

Тези увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт.

Както експертите – САТЕ, така и вещото лице – лекар са направили извода, че пострадалият по време на удара не е бил с поставен обезопасителен колан, като, при поставен такъв, е евентуално възможно избягването на леталния изход.

Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, с оглед възраженията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера на исканото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който ответникът счита за прекомерно завишен, базирайки се на трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

По искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения са изслушани и приети няколко единични и тройни заключения на САТЕ, досежно механизма на станалото на 28.02.2016 г. ПТП.

Първите – единична и тройна експертиза дават следния механизъм на ПТП: На 28.02.2016 г. към 12,30 ч. л. а. „Сузуки” модел „Витара”, Рег. № *******, управляван от Д.З., се движи по път VTR 1851 в посока с. Козаревец към гр. Горна Оряховица.

Скоростта му на движение е била около 70 км/ч. Пътната настилка е била суха. Прав, хоризонтален пътен участък. В зоната на км. 7+400 км. е бил застигнат от л. а. „Рено Еспейс”, Рег. № ********ВР, с водач Я.А.Т. и двама пътника - И.Д. Г. и Т. М.И.. Водачът на л.а.

Рено предприема изпреварване на л. а. „Сузуки Витара”. При изпреварването водачът на л.а. „Рено Еспейс” е изгубил контрол върху управлението, автомобилът е започнал да криволичи по платното за движение насочвайки се наляво. В даден момент „Реното” се е преобърнало през лявата си странична част, тавана и през дясната си страна си странична част. При преобръщанието двамата пътника са изпаднали от лекия автомобил „Рено Еспейс”. И двамата са починали.