Решение № 294 от 11.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20244100100498 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от А. М. А., ЕГН: **********, с. Димча, ул.

„Първа“, № 31, общ. Павликени, с посочен съдебен адрес: гр. В. Търново, ул.

"Васил Левски", № 15, ет.9, адвокат К. А., против М. Г. М., ЕГН **********, гр. Павликени, ул. „Васил Левски“, № 3, вх.Б, ет.3, ап.11, настоящ адрес: с.

Димча, ул. „Втора“, № 6. Посочени са правното основание - чл.45 ЗЗД и цената на иска - в размер на 26 000,00лв. Посочено е също в исковата молба, че с решение № 41/14.06.2023г. по АНД № 20234140200094/2023г. по описа на РС - Павликени, ответникът в производството М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 15.06.2021г. в с. Димча, общ. Павликени, умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца А., изразяваща се в разстройство на здравето и временна опасност за живота, поради което и на основание чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК и по реда на чл.375 от НПК М. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание по административен ред „глоба“ в размер на 1 200,00лв.

Изрично се акцентира, че решението на съда е влязло в сила на 30.06.2023г.

Отбелязано е, че във връзка със задължителните указания на ВКС решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава 1 подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и се посочва, респективно, чл.300 от ГПК. По-нататък в исковата молба е описано как в хода на цитираното наказателно производство е установено, че на 15.06.2021г. ответникът по служба посетил дома на ищеца. Описано е какво се е случило подробно между тях и как ответникът нанесъл на А. множество удари с крак и юмруци в областта на главата, лицето и гърдите, и така как на А. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание и какво е изпитвал и чувствал продължителен период от време след това – главоболие, световъртеж, описано е също какво е било констатирано като диагноза – кръвонасядания, отоци, разкъсно-контузни рани, болки също. Отбелязано е, че ищецът бил хоспитализиран в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново.

Отбелязано е по-нататък, че в резултат на тези увреждани ищецът е претърпял значителни болки и страдания за период от половин година, как това му пречело да води нормален живот; описано е подробно какво е изпитвал, какви затруднения, също дискомфорт. Акцентира се как поведението на ответника е било противоправно, че неговото деяние е противоправно, и така обосновава интереса си да заведе иска по чл.45 от ЗЗД за присъждане на съответното обезщетение, което той оценява като справедливо в размер на 26 000,00лв. със съответната лихва. Моли съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответника М. Г. М. да му заплати сума в размер на 26 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, във връзка с инцидент на 15.06.2021г. в с.

Димча, представляващ умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, по отношение на което деяние с влязло в сила решение № 41/14.06.2023г. по АНД № 94/2023 г. по описа на РС – Павликени ответникът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Претендира се и законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от дата на увредата - 15.06.2021г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. Г. М., с който отговор исковата молба се оспорва изцяло по 2 основание и по размер. Изложени са също се оспорва изцяло предявения иск. съображения. В съдебно заседание

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

Приложено е като доказателство по делото Решение №

41/14.06.2023г. по АНД № 20234140200094/2023г. по описа на РС – Павликени. С това решение на РС - Павликени, ответникът в производството М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 15.06.2021г. в с.

Димча, общ. Павликени, умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца А., изразяваща се в разстройство на здравето и временна опасност за живота, поради което и на основание чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК и по реда на чл.375 от НПК М. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание по административен ред „глоба“ в размер на 1 200,00лв. Решението на РС – Павликени е влязло в сила на 30.06.2023г. Задължителните указания на ВКС на РБ /т.15 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК/ са в смисъл, че решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Ето защо и на основание чл.300 от ГПК то е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На 15.06.2021 година ответникът посетил по служба дома на ищеца.

Между двамата възникнала свада, при която ответникът нанесъл на А. удари с крак и юмруци в областта на главата, лицето и гърдите. Ищецът е получил различни травматични увреждания: кръвонасядания с оток по лицето, оток по гърдите, кръвонасядания с оток и разкъсно-контузцни рани по горната и долна устни. По наказателното дело е установено, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание.

Според съдебно – медицинската експертиза: телесните увреждания на ищеца, които са описани са в резултат на процесния инцидент.

3

От гласните доказателства може да се направи несъмнен извод за душевните и емоционални изживявания на ищеца.

Според съдебно-психологическата експертиза ищецът с е психологична травма в резултат на изживяното.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Причинени са вредите, които се претендират.

Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на ответника причинил увреждането и самото увреждане. Тези обстоятелства са установени с образуваното и приключило наказателно производство.

Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 26 000,00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат от деянието причинено от ответника на ищеца.

Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При определяне размера на дължимото парично обезщетение, за да се възмездят причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяното увреждане, които поначало са неоценими, следва да се присъди една условна парична равностойност с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД, т.е. по справедливост. Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на всички конкретно и обективно настъпили обстоятелства. В случая Съдът, като взе предвид всички обстоятелства /потвърдени от събраните писмени и гласни доказателства/, счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика за присъждане на обезщетения за такива случаи е да определи 4 обезщетение в частично претендирания размер - обезщетение в размер на 15 000,00 лева, за ищеца, претърпени неимуществени вреди - болки и страдания.

Освен това съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Възраженията на ответника за наличие на съпричиняване са неоснователни.

За да е налице съпричиняване от страна на ищеца, следваше да е доказано участието му и поведението в процесния инцидент. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, ВТОС намира, че не се установява такова поведение на ищеца, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди.

Приложени са като доказателство по делото и Мотивите към Решение № 41/14.06.2023г. по АНД № 20234140200094/2023г. по описа на РС – Павликени. От тях се установява, че ответникът и ищецът са били познати, и са били в обтегнати отношения по отношение на спор за недвижим имот.

На 15.06.2023г. ответникът, който работел като водопроводчик във „В и К Йовковци" ООД, гр. В. Търново, посетил дома на А. А. в с. Димча, община Павликени на ул. "Първа", № 31 с цел да снеме показанията на водомера. При 5 срещата на двамата, възникнала разправия между тях, при което ищецът ударил ответника няколко пъти в областта на гърдите. Това силно раздразнило ответника и той отвърнал на ударите като ритнал ищеца в главата, последвали удари с ръце по тялото на ищеца.

Но доколкото евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат не е елемент от диспозитива на присъдата /в случая решението на наказателния съд/, следва да се приеме, че наличието на съпричиняване от страна на пострадалия не може да се извлече по реда на чл.300 ГПК от приетото от наказателния съд в мотивите на присъдата /решението/ на РС – Павликени. Това обстоятелство следваше да се докаже от ответника, въвел с отговора на исковата молба съответното възражение, в какъвто смисъл настоящият съд с доклада си по делото изрично му е указал, че носи доказателствената тежест.

Независимо от разпределената му доказателствена тежест за доказване на възражението за съпричиняване на вредите, ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Следва да се посочи, че поради принципа на непосредственост в гражданския процес, съдът в настоящото производство не може да обсъжда и да изгражда изводите си на база събрани в наказателното производство гласни доказателства и заключения по съдебни експертизи.

Ето защо, макар по делото да е приложено и приобщено АНД № 20234140200094/2023г. по описа на РС – Павликени, съдът по настоящото дело не може да изгражда изводи относно наличието на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия А. въз основа на свидетелските показания и експертните заключения по това дело.

Поради липсата на събрани по делото доказателства за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, съдът намира това възражение на ответника за недоказано.