Решение № 972 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300501332 по описа за 2023 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника по делото адв. А. П., подадена против Решение № 260358 от 13.06.2022 г. постановено по гр.дело № 13303/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр. състав, с което са отхвърлени предявените от С. М. С. срещу Д. С. Г. и Л. С. Г., искове по чл.

109 ЗС за осъждането на Д. С. Г. и Л. С. Г. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. М. С. да упражнява правото си на собственост върху 100/1650 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. ***, с площ от 1677 кв.м., при граници имоти с идентификатори ***, *** (предишен ***),

***, ***, *** и ***, като премахнат жилищна сграда с площ от 162.30 кв.м., едноетажна, разположена в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. ***, до границата с поземлен имот с идентификатор *** (предишен 1

***) по КК на гр. *** и стопанска сграда с площ от около 42 кв.м., разположена в югозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. *** между границите с поземлени имоти с идентификатори *** (предишен ***), ***,

*** по КК на гр. ***, както и се осъжда С. М. С. да заплати на Д.

С. Г. и Л. С. Г., сумата от 2175.60 лева - разноски по делото.

Във въззивна жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед събраните доказателства. Оспорва се решаващият извод на съда, че построените в имота сгради не пречат на ищцата като съсобственик да упражнява правото си на собственост върху поземления имот, с оглед местонахождението и разположението на сградите, площта им, която не надвишава правата в съсобствеността на ответниците, както и с оглед липсата на разпределяне на правото на ползване на поземления имот от съсобствениците, като неправилен и в противоречие на практиката на ВКС.

Поддържа, че безспорно се установява неправомерно поведение от ответниците, изразяващо се в построяването на двете незаконни сгради с позоваване на приетото заключение на СТЕ, изготвено от в.л.Р.Н.. Поддържа съображения за незаконност на сградите, които пречат на упражняване на правото й на собственост върху поземления имот. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, поради което моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Моли за присъждане на разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Д. С. Г. и Л. С. Г..

В съдебно заседание въззивникът С. М. С., чрез пълномощника си адвокат А. П., поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемите.

В съдебно заседание въззиваемите Д. С. Г. и Л. С. Г., чрез пълномощника си адвокат Г. Б., оспорват жалбата. Възразяват за недопустимост на претенциите, поради липсата на правен интерес на ищцата.

Молят за обезсилване на първоинстанционното решение, при условията на 2 евентуалност за отхвърляне първоинстанционното решение

Претендират разноски. на жалбата и потвърждаване на като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС от С. М. С. против Д. С. Г. и Л. С. Г..

Ищцата твърди, че притежава правото на собственост на 100/1650 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в ***. Твърди, че ответниците са извършили в недвижимия имот строително-монтажни работи, изразяващи се в изграждането без знанието и съгласието на ищцата на две незаконни по смисъла на ЗУТ сгради, които ограничавали правото на собственост на ищцата върху съсобствения недвижим имот. Като такива се сочат жилищна сграда със ЗП от 162, 3 кв.м. и стопанска сграда с площ от 42 кв.м., по отношение на които били съставени два констативни акта № *** г. и № *** г. от длъжностни лица по чл.223 ЗУТ.

Твърди, че незаконно изградените сгради представляват пречка за ищцата да ползва имота - земята под сградите, както и че наличието на незаконно строителство в имота й пречи да осъществи инвестиционните си намерения.

По изложените съображения иска да се осъдят ответниците да премахнат жилищната сграда и стопанска сграда, с които се ограничава правото на собственост на ищцата върху съсобствения недвижим имот. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответниците Д. С. Г. и Л. С. Г. оспорват претенциите като неоснователни. Оспорват твърденията на ищцата, че построените сгради са незаконни по смисъла на ЗУТ и че предвижданията на ПУП не допускат изграждането на сгради с посоченото предназначение и вид 3 на застрояване, че сградите са построени след 03.06.2009 г. и представляват пречка ищцата да ползва имота, че ограничават правото й на собственост, че са изградени без знанието и съгласието на ищцата.Признават, че процесните сгради са изградени без строителни книжа. Твърдят, че тези сгради са построени от тях преди 2000 г. и за същите са издадени удостоверения за търпимост и не подлежат на премахване. Твърдят, че за изграждането им не е било нужно знанието или съгласието на ищцата, тъй като същата придобила идеални части от имота през 2014 г. и сградите са съществували. Ищцата се е съгласила с фактическото и правно положение в имота. Твърдят, че съществуването им не пречи на ищцата да упражнява правото си, тъй като е собственик на 100/1650 ид.ч. от ПИ и притежава 50/1650 ид.ч. от построени сгради в източната част на имота. Намират, че за ищцата не съществува пречка да осъществи евентуалните си инвестиционни намерения. Поддържат, че за да бъде уважен искът по чл.109 ЗС е без значение дали дадена сградата е незаконна, а дали пречи на ищеца. Молят за отхвърлянето на претенциите.

Претендират разноски.

С постановеното по делото решение районният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са съсобственици в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. ***, като ищцата притежава 100/1650 ид.ч., ответниците заедно притежават 1294/1650 ид.ч. и само ответникът Д. Г. притежава 250/1650 ид.ч. Приел е, че останалите 6/1650 ид.ч. се притежават от трети лица, като прехвърлянето на правата е станало през 2019 г., след изграждането на сградите предмет на спора, които права са установени между страните в приключилото производство за съдебна делба.

За да отхвърли негаторната претенция първостепенният съд е достигна до решаващия извод, че процесните постройки не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, което се разпростира върху притежаваните от нея 100/1650 ид.ч. от земята.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението на въззиваемите за недопустимост на решението, поддържано в откритото съдебно заседание във въззивната инстанция. Възражението е обосновава с твърдението, че е отпаднал правния 4 интерес на ищцата, като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като същата понастоящем не притежава право на собственост от поземления имот, в който се намират процесните сгради.

Правният интерес от предявяването на един иск се извлича от твърденията в исковата молба за релевантните обстоятелства, които подлежат на установяване в хода на процеса. Въпрос по същество на спора е дали тези обстоятелства ще бъдат доказани съобразно разпределената по реда на чл.

154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест на страните и произнасянето от съда по този въпрос следва да е с решението по делото. Отклонение от това принципно положение е налице при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, при който, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява /т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Правният интерес се преценява още и с оглед вида на предявения иск.

Искът с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е осъдителен по своя характер.

Ищецът по осъдителен иск винаги има правен интерес от предявяването му.

Той се изразява в необходимостта да бъде присъдена на ищеца една дължима престация, както е прието в Определение № 329 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2020 г., I г. о.

В разглеждания случай изложените в исковата молба обстоятелства са, че ищцата притежава 100/1650 ид.ч. от ПИ, в който се намират сградите, а интереса си от предявяване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС обосновава с твърдения за извършено от ответниците незаконно строителство в имота на процесните сгради, с което й се пречи пълноценно да упражнява правото си на собственост върху имота. Наличието на въведените с тези твърдения обстоятелства и правните последици от осъществяването или неосъществяването им, включително и с оглед настъпили след предявяване на иска факти, следва да бъдат преценени от съда с решението по съществото на спора, тъй като само по този начин ще се формира сила на пресъдено нещо между страните относно спорното материално право, предмет на иска, според приетото в горецитираното определение.

В насока на изложеното следва да се има предвид даденото нормативно тълкуване ( мотивите към т. 1 ТРОСГК № 4/06.11.2017 г. по тълк.

5 д. № 4/2015 г.), че негаторният иск е отрицателен иск за собственост, с който се предоставя правна защита на правото на собственост на ищеца срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта(имота), според нейното/неговото предназначение, без да се отнема владението от собственика. С предявяването на иска се цели неоснователното въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на иска е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта/имота. За разлика от установителния иск за собственост и ревандикационния иск, в предмета на делото при предявен негаторен иск не е нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот). В хипотезата на предявен осъдителен негаторен иск съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив относно правото на собственост, тъй като същото не е предмет на делото. С оглед по-горе коментираното нормативно тълкуване в ТРОСГК № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. за предмета на негаторния иск, правото на собственост на ищеца на въведените от него придобивни основание не е предмет на делото, а за него съдът дължи да се произнесе само в мотивите, като по една от кумулативните предпоставки на предявения иск.

В аспекта на изложеното настоящият въззивен състав намира, че принадлежността на правото на собственост върху поземления имот е въпрос на активна материално-правна легитимация, респективно е въпрос по съществото на спора, по който съдът ще се произнесе в мотивите на решението, а не е въпрос по допустимостта на иска.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.