Определение № 341 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. София, 27.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103632 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П., срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1454 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 744/ 2024 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 14082/ 2022 г. и по този начин е прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. Ц. П. и Л. И. Н., сключен на 01.11.2012 г. и прекратен с необжалвана част от първоинстанционното решение, е и на двамата съпрузи; предоставено е упражняване на родителските права по отношение на детето М. П. П., ЕГН [ЕГН], на майката Л. И. Н., при която е определено и местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения на бащата П. Ц. П. с детето М. П. П. /всяка нечетна седмица в годината, като първата седмица в година е нечетна, от 18:30 часа в петък до 16:00 часа в неделя; на рождения ден на детето М. от 14:00 часа до 18:00 часа на единадесети ноември ако денят е неучебен и от 18.00 часа до 20.00 часа ако денят е учебен; при съгласие между родителите те заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него заедно; през Коледната ваканция всяка нечетна година от 18:30 часа на 25.12. до 18:30 часа на 30.12. и всяка четна година от 18:30 часа на 28.12. до 18:30 часа на 02.01; през Великденските празници - официални почивни дни - всяка четна година от 18:30 часа в събота до 18:30 часа в неделя; през лятната ваканция за един месец или два пъти за по две седмици с преспиване при бащата, когато бащата е в страната и когато майката не ползва платен годишен отпуск от 8.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; на рождения ден на бащата от 8.00 часа до 18.00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден от 18:30 часа на 21.02. до 07.30 часа на следващия ден 22.02., ако денят е учебен, а ако не е учебен ден до 18:30 часа на 22.02.; когато се прилага режима за ваканциите 1 не се прилага месечния режим; на 24.12. - рождения ден на майката, не се прилага нито един от описаните режими; при изпълнение на режима бащата ще взема детето от дома, в който то се отглежда и ще го връща в същия дом/; бащата П. Ц. П. е осъден да заплати на детето М. П. П., чрез майка му законен представител Л. И. Н. издръжка в размер на 350 лева, считано от 24.09.2022 г. до 24.10.2022 г. и от депозиране на исковата молба в съда на 25.10.2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата; и е разпределена отговорността за дължимите такси и разноски за производството.

С разпореждане № 1756/ 28.03.2025 г. въззивният съд указал на касатора в едноседмичен срок от съобщението, да уточни срещу кои части от постановеното въззивно решение - кои диспозитиви от него - отправя касационната си жалба; ако поддържа касационната си жалба и срещу частта от решението относно брачната вина и основанията за нея – да обоснове допустимостта на жалбата в тази част, като съобрази разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК; да обоснове ясно и точно правния интерес и допустимостта на жалбата в частите относно: „отказ на ВОС да спре делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК“; - „отказ на ВОС да се произнесе по искането на П. Ц. П. за допълване на разноските на протоколно прекратително определение на ВРС от 27.06.2023 г. по гр.д.№ 14082/ 2022 г. на ВРС“; - решението на въззивния съд и в частта му за разноските. В отговор на това разпореждане, с молба вх.№ 10920/ 15.04.2025 г., касаторът заявява, че обжалва „ … Решение №1454 от 20.12.2024 г. по в.гр.д.№744/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в което въззивният съд се е произнесъл: по въпросите на чл.59, ал.2 СК свързани с накърнените и поставени в опасност интереси на детето М. П. П. и съпруга П. Ц. П., както недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и очевидно неправилно – касационни основания по чл.281 ГПК; както и отказа на Окръжен съд – Варна да постанови диспозитив за допълване на влязлото в сила прекратителното протоколно определение от 27.06.2023 г. по гр.д.№14082/2022 г. на Районен съд Варна, в частта за разноските с осъждане на Л. И. Н. да плати на П. Ц. П. 5030 лева разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК съразмерно на оттеглените небрачни искове, като въззивния съд си е присвоил правомощия с които не разполага, след потвърждаване на Решението №2918 от 11.08.2023 г. по гр.д.№14082/2022 г. на Районен съд Варна, с което разноските са присъдени.“.

С оглед така извършеното уточнение, касационната инстанция приема, че въззивното решение не се обжалва и е влязло в сила в частта, в която е постановено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. Ц. П. и Л. И. Н., е и на двамата съпрузи.

В изложение на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вх.№ 8569/ 25.03.2025 г. са поставени следните правни въпроси, които според касатора „ … попадат в приложното поле на чл.280, ал.2 ГПК вероятна недопустимост и очевидна неправилност и и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и са решени в противоречие с посочената задължителната практика на Върховен касационен съд и Върховен съд в тълкувателните решения и постановления, както и противоречие с 2 практиката на Върховен касационен съд:“: 1. „Допустимо ли е въззивно решение потвърждаващо влязлото в сила решение за определен на бащата режим на лични отношения с детето, в която част първоинстанционното решение не е било обжалвано с въззивна жалба?“; 2. „Отказа на съда да издаде изпълнителен лист за режима лични отношения на бащата с детето, засяга ли изпълнението на съдебния акт и интереса на детето?“; 3. „Следва ли въззивният съд да разграничи доказателствата за създадените пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения на детето с другия родител от неизпълнението на съдебното решение от отглеждащия родител?“; 4. „При промяна в обстоятелствата, длъжен ли е въззивния съд да изиска актуален социален доклад, да събира сочените от страните доказателства, да извърши оглед на недвижим имот, да изслуша родителите, детето и близките на детето, в производство в което следва да се прецени интереса на ненавършило пълнолетие дете?“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши съпоставка между родителите по всички критерии по чл.59, ал.4 СК при определяне най добрия интерес на детето и вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права?“; 6. „Изпълнено ли е задължението за издръжка на детето, когато работните заплати на бащата са били изплатени по влог на майката и дали възниква право на иск за издръжка от детето за времето до определението за привременна издръжка?“; 7. „Ежемесечните плащания в изпълнение на определението за привременна издръжка погасяват ли задължението за издръжка за времето за което се отнасят и дали присъденият с решението по-голям размер на издръжката е основание за доплащане?“.

В изложение на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вх.№ 8572/ 25.03.2025 г. са поставени следните правни въпроси, които според касатора „ … попадат в приложното поле на чл.280, ал.2 ГПК вероятна недопустимост и очевидна неправилност и и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и са решени в противоречие с посочената задължителната практика на Върховен касационен съд и Върховен съд в тълкувателните решения и постановления, както и противоречие с практиката на Върховен касационен съд:“: 1. „Въззивната жалба на ответника срещу решението, с което в негова полза са присъдени разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК запазва ли висящността на спора относно съдебно деловодните разноски?“; 2. „Когато по съществото си частната жалба срещу определение по 248 ГПК, с което е вписан нов диспозитив: оставя без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК представлява искане за допълване в частта за разноските на влязло в сила определение за прекратяване на производството на районен съд, дали по правилата за функционалната подсъдност е допустимо въззивно определение за връщане на молбата за допълване по чл.248 ГПК и прекратяване на въззивното производството в частта за разноските?“; 3. „Редовно връчен ли е на адвокат, акт на съда, когато същия не е приложен към съобщението за връчване, а в поле „забележка” на съобщението е посочен единствено диспозитивът на съдебния акт възможността му за обжалване, но не и акта в цялост, ведно с мотивите на съда?“.

Ответната страна Л. И. Н. оспорва жалбата на първо място с доводи за недопустимост на въззивното решение. Поддържа, че с разпореждане от 18.09.2023 г. по гр.д.№ 14082/ 2022 г. първоинстанционният съд дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от 3 получаване на съобщението да изправи нередовностите по депозираната жалба, като за целта представи доказателства за внесена държавна такса 302 лева за въззивна жалба срещу решението в обжалваните му части и 0,80 ст. за изготвяне на фотокопия или да представи още два преписа на жалбата с предупреждение, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Съобщение с указанията било връчено чрез ЕПЕП на 21.09.2023 г. в 15:51:12.

Срокът за отстраняване на нередовностите изтичал на 28.09.2023 г. Доказателства за отстраняване на нередовностите /две платежни нареждания/ били представени на 29.09.2023 г., след изтичане на едноседмичния срок. Въззивната жалба се явявала просрочена, поради което следвало да бъде върната. Въззивният съд обаче я разгледал по същество, а решението, с което сторил това, било недопустимо. Следователно ответната страна, без изрично формулирано искане, претендира за наличие на основание за обезсилване на това решение, а евентуално излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По въпросите, формулирани в изложение с вх.№ 8569/ 25.03.2025 г. взема следното становище: 1. Въпросът за родителските права е решаващ при определяне режима на лични отношения и първоинстанционното решение не може да влезе в сила и в частта относно личните отношения, щом е обжалвано в частта за родителските права, а касаторът е удовлетворен от решението в тази му част, щом твърди, че не е го е обжалвал, а въззивният съд е потвърдил определения от първата инстанция режим; 2. Въпросът не може да бъде предмет на обжалване с касационна жалба, защото разпореждането, с което е отказано издаване на изпълнителен лист, подлежи на самостоятелно обжалване, обжалвано е и е потвърдено с влязъл в сила акт; 3, 4 и 5 въпроси не са материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, а са относими към правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване; 6.

Правоотношението, възникващо между страните по повод на дължима издръжка няма връзка с други правоотношения с финансов елемент между същите страни, които са предмет на друг висящ съдебен спор; 7. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие със задължителната съдебна практика - т.22 от ППВС № 5/ 1970 г., според което изплащането на определената сума като привременна издръжка „погасява“ задължението за времето, за което се отнася. По въпросите, формулирани в изложение с вх.

№ 8572/ 25.03.2025 г., ответната страна взема следното становище: Въпроси 1 и 2 - редът за защита срещу определение № 15089/ 20.12.2023 г. по гр.д.№ 14082/ 2022 г. е изчерпан, това определение е потвърдено от всички възможни инстанции и въпросът за разноските не може да бъде разгледан от ВКС. По третия въпрос не взема изрично становище, излага, също при условията на евентуалност, съображения по същество за неоснователност на касационната жалба.