Решение № 493 от 19.12.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 835/2025
- Вид
- Решение № 493
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50а · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 7, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 31, ал. 7, т. 4 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 493 гр. Русе, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520200835 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. К., подадена против наказателно постановление № 25-1085-001432/08.05.2025г., издадено от началник-група в ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено с разпоредбите на закона и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната от него жалба. В хода и по реда на съдебните прения, пълномощникът на жалбоподателя инвокира доводи, че фактическата обстановка не е установена правилно, в резултат на което на жалбоподателя са наложени наказания, за нещо което не е установено по безспорен и несъмнен начин. Застъпва се тезата, че има нарушение, но в резултат на същото не е създадена опасност за движението при навлизането в кръстовището от страна на жалбоподателя на забранителен сигнал на светофара, доколкото в цялото кръстовище не е имало друго превозно средство, на което превозното средство на жалбоподателя да е създал някаква непосредствена опасност. Във връзка с настъпилото ПТП се посочва, че жалбоподателят пръв е навлязъл в кръстовището и автомобилът му е бил блъснат от другия водач, който също навлиза в кръстовището на забранителен сигнал на светофара като е допуснал нарушение на чл. 50а ЗДвП и опасността за движението, която е елемент от санкционната норма не е създадена от 1 жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № GA 3336947/09.04.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 09.04.2025г., около 08,50 часа, в град Русе, на кръстовището на бул.
„Васил Левски“ и бул. „Х. Ботев“, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** като нарушава пътна маркировка тип М 10, като се движи в дясна пътна лента, която е предназначена за движение само на дясно, обозначена със стрелка за указание на посоката на движение задължително надясно, създавайки непосредствена опасност при навлизане в кръстовището с останалите участници в кръстовището, които се движат по бул. „Васил Левски“ в посока ул. „Даме Груев“ и за това, че не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като преминава на забранителен червен сигнал, в резултат на което се сблъсква с преминаващ на разрешен зелен сигнал лек автомобил „Тойота“, с рег. № ****, движещ се по бул. „Х. Ботев“ в посока на движение към град Разград, като в резултат на удара, лек автомобил с рег. № **** се е отклонил и е блъснал престояващия на светофарната уредба, изчакващ да премине кръстовището лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, причинявайки ПТП с трима леко ранени.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като две нарушения по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
АУАН е подписан от нарушителя, без да изложи в същия възражения.
Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на деянията, идентични с описаните в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 2 на 200 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Д. С. В. – актосъставител, Х. Д. Х. и Д. С. Н. – свидетели – очевидци, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства - АУАН № GA 3336947/09.04.2025г., Докладни записки, Констативен протокол за ПТП с пострадали № 324/184/09.04.2025г., ведно с план-схема на ПТП и снимки, ЗППАМ № 251085-000200/10.04.2025г., справка за нарушител/водач, копие от циклограма на светофарна уредба, записи от система за видеонаблюдение и заключението на назначена и изготвена в хода на съдебното производство автотехническа експертиза.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл.
305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените и веществените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство.
Преки доказателства досежно главният факт, включен в предмета на доказване и подкрепящи административнонаказателното обвинение се съдържат в показанията на свидетелите Х. Д. Х. и Д. С. Н. и записите от камерите на светофарната уредба. Косвени доказателства, в подкрепа на обвинителната теза се съдържат в протокола за ПТП, заключението на назначената и изготвена съдебно – автотехническа експертиза и показанията на актосъставителя Д. С. В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. Д. Х. и Д. С. Н., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки впечатления, без да са налице каквито и да е противоречия в изнесеното от всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от тези двама свидетели е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства. Показанията на тези двама свидетели, досежно движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, напълно кореспондират и със заключението на вещото лице, изготвило съдебно – автотехническата експертиза.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на 3 нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на всеки един от двата състава на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какви конкретни нарушения е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил съставите на нарушенията по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за които е ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна страна.
Във връзка с нарушението по т. 1 от НП
От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят на 09.04.2025г., около 08,50 часа, в град Русе, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Х. Ботев“, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** като нарушава пътна маркировка тип М 10, като се движи в дясна пътна лента, която е предназначена за движение само на дясно, обозначена със стрелка за указание на посоката на движение задължително надясно и продължава движението си направо, създавайки непосредствена опасност при навлизане в кръстовището с останалите участници в кръстовището, които се движат по бул. „Васил Левски“ в посока ул. „Даме Груев“.
Преки доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Х. Д. Х. и Д. С. Н., всеки един от които пряко и непосредствено е възприел това нарушение, извършено от жалбоподателя, както и от приобщения по делото видеозапис, протокол за ПТП и заключението на назначената и изготвена съдебно автотехническа експертиза.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съответства на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Същата е приложена редакцията й преди изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., в която размерът на административната санкция е в абсолютен размер, а именно „Глоба“ в размер на 150 лева, какъвто 4 именно размер на административното наказание е наложено на жалбоподателя.
В настоящия случай, в резултат на извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение по пътищата, е създадена непосредствена опасност за движението, противно на твърденията на защитника на жалбоподателя.
Нарушението е извършено на натоварено кръстовище, с интензивен трафик и неспазвайки задължителните предписания на пътната маркировка, указваща завиване само надясно и продължавайки движението си направо, жалбоподателят е създал непосредствена опасност за движението, а още повече, че в случая е и настъпило ПТП с трима ранени.
Във връзка с нарушението по т. 2 от НП
От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят на 09.04.2025г., около 08,50 часа, в град Русе, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Х. Ботев“, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба, в резултат на което се сблъсква с преминаващ на разрешен сигнал лек автомобил „Тойота“, с рег. № ****, движещ се по бул. „Х. Ботев“ в посока на движение към град Разград, като в резултат на удара, лек автомобил с рег. № **** се е отклонил и е блъснал престояващия на светофарната уредба, изчакващ да премине кръстовището лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, причинявайки ПТП с трима леко ранени.