Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24025 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7734/2026
Вид
Определение № 24025
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.30 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9-20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24025 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107734 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 91985/23.03.2026 г. от А. Н. Ч., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в пк. 1000, обл.

София, гр. София, ж.к. Ил* срещу „Н*" ООД, ЕИК: *, гр. София, ул. „Лъ* (Л*), ет.10 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, сключен между А. Н. Ч., ЕГН:

********** и „Н*" ООД, ЕИК: *, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-20, чл.19 ЗПК.

2. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД противоречие със закона), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и „Н*" ООД, ЕИК: *.

3. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и „Н*" ООД, ЕИК: *.

4. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който „Н*" ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на А. Н. Ч., ЕГН:

********** сумата от 639.11 евро, заплатена без правно основание ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (19.03.2026 г.) до окончателното й заплащане

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен 1 договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението и неустойката се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платена без основание.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото с ДДС.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда ако отхвърли исковете да не се присъждат разноски, тъй като нарушава принципа за ефективно упражняване на права. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка, както следва на своя адвокат: IBAN: *

Представя и моля да бъдат приети следните доказателства: 1. Договор за потребителски кредит № 202203070952490058. 2. Общи условия към Договор за потребителски кредит № 202203070952490058. 3. Справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Д.;

Моли съда на основание чл. 190 от ГПК да изиска от ответника: Справка за всички заплатени суми от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 202203070952490058 и тяхното разпределение по пера, за да се установи дали има надплатени суми в по-голям размер от 639.11 евро.;

Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза по делото, в която вещото лице да отговори на следните въпроси: 2.1. Какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, когато в него се включат всички разходи по кредита, включително неустойката, за да се установи дали в този случай ГПР по договора надвишава законоустановения максимален праг? 2.2. Какви са заплатените суми от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, за да се установи дали има надплатени суми в по-голям размер от 639.11 евро?

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва сключването на договор с посочените параметри. Посочва, че ищецът е образувал други дела срещу него, като моли на основание чл.213 ГПК да бъдат обединени. Твърди, че ищецът злоупотребя с процесуални права.

Изцяло оспорва твърденията, че процесният договор е недействителен. Излага правин съображения за законосъобразността на договора със ЗПК, като се позовава на решение на ВАС.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски за юрисконсулт в размер на 100 евро. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Възразява срещу експертизата, тъй като ако се добави неустойката ще се увеличи ГПР. Възразява срещу искането по чл.190 ГПК.

Моли съда да задължи ищеца да представи платежни/разписки за 2 плащане по договора.

Представя и моля да бъдат приети следните доказателства: Решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. по описа на ВАС;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява АДВОКАТ А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Я*, тел. *, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], като изразява изрично съгласие да получава връчване по реда и условията на чл. 38 и чл. 38а във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК на посочения електронен адрес., която представителна власт важи за всички инстанции (л. … от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро – 3660 лева или това е 1871.33 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

По главния установителен иск държавната такса е в размер на 74.85 евро. Тъй като евентуалните защитават същия интерес, то за тях не се събира държавна такса.

По осъдителния иск държавната такса е в размер на 25.56 евро.

Дължимата държавна такса за иска е 100.41 евро.

Налице е документ по чл.128, т.2 и по т.3 вр. чл.102з, ал.3 ГПК (л. … от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа 3 всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че договорът е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за погасяване на сумите по кредита, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Ответникът не представя доказателства дали посочените от него дела касаят процесния договор. На това основание не са налице предпоставките по чл.213 ГПК, а именно делата да са свързани като предмет на доказване. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Не са основателни исканията по чл.190 ГПК. Това е така, тъй като всяка от страните следва да установи твърденията, които доказва, поради което следва да притежава платежните за плащанията по договора. Ето защо искането следва да се остави без уважение.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането на страните е допустимо, а въпросите необходими и относими.

Следва да се уважи.

Не е основателно възражението на ответника. Това е така, тъй като следва да се установи какво е включено в ГПР и колко ще се увеличи, ако се начисли неустойка.

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

Каква е главницата по кредита.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателя и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Кое лице е получило процесната сума

4.

По процесния договор, Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е 1.