Решение № 3762 от 21.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3762 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20211110167594 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 21.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на двадесет и първи април 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 67594/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

1

Ищецът ЗАД „,, твърди, че на 29.05.2018 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „хонда” с рег. № СА 0903 НТ, управлявано от съответния водач и МПС марка „форд транзит” с рег. № СА 8327 ХТ, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е водачът на МПС марка „хонда” с рег. № СА 0903 НТ. Твърди, че МПС марка „форд транзит” с рег. № СА 8327 ХТ е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 4 911,35 лв. на увреденото лице. Твърди, че за причинителя на ПТП имало договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника ,,, валиден към момента на ПТП. Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 4 911,35 лв. , увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо 4 936,35 лв. , но ответника заплатил само 3 852,85 лв. на 18.12.2018 г. , като останал задължен за още 1 083,50 лв. Ето защо, моли присъждането на сумата от 1 083,50 лв. , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Моли присъждане и на мораторна лихва в размер на 308 лв. – обезщетение за забавено плащане на претендираната сума от 1 083,50 лв. , за периода 18.12.2018 г. - 29.11.2021 г.

Моли присъждане и на деловодни разноски.

Ответникът, оспорва предявения иск по размер. Твърди, че е погасил суброгационната претенция на ищеца с плащането на сумата от 3 852,85 лв. , която сума е еквивалентна на причинените от ПТП вреди. Счита че размера на изплатеното от ищеца обезщетение е завишен. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли присъждане и на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146 от ГПК, между страните не се спори относно фактите по посоченото по-горе ПТП, по застрахователните правоотношения на ищеца и ответника с участниците в ПТП, както и като цяло по материално – правните предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца, поради което съдът не обсъжда доказателства за тези факти. Със същите мотиви, и без да обсъжда доказателства, съдът приема за установени и фактите, че ищеца е заплатил сумата от 4 911,35 лв. за извършения ремонт на МПС, с което е изпълнил задължението си на застраховател за репариране на вредите от ПТП, че е отправил покана до ответника да му заплати посочената сума, увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски, както и че след поканата ответника е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 3 852,85 лв. на 18.12.2018 г.

Между страните се спори за размера на вредите от ПТП, както и по основанието и размера на обезщетението за забавено изпълнение. Доказателства във връзка с тези факти ще се обсъждат от съда по това дело.

2

Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 57-62/, която съдът кредитира, като неопровергана от насрещни доказателства, размера на вредите от ПТП на застрахованото от ищеца МПС , възлиза на сумата от 4 753,17 лв. , изчислен по средни пазарни цени и алтернативно – 4 911,35 лв. – по цени на официален сервиз.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:

Поради липсата на спор относно съществуването на предпоставките за възникването на процесното суброгационно право на ищеца срещу ответника, съдът не прави правни изводи в тази посока. В тази част на мотивите на решението следва единствено да се посочи, че искът за присъждане на сумата от 1 083,50 лв. следва да се уважи до размзера от 915,32 лв. , тъй като тази сума е сбор на сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, за които ищецът също има право да се суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, и сумата от 900,32 лв.

Сумата от 900,32 лв. е разликата между платените от ответника извънсъдебно суми от 3 852,85 лв. и установения по делото размер на вредите по средни пазарни цени – 4 753,17 лв.

, който определя границатана суброгацията на ищеца предвид това, че той е заплатил повисоко обезщетение. Или, ищецът може да се суброгира до установеното обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски /установени по експертизата/. Неоснователен е доводът на ищеца, че обезщетението следва да е в по-висок размер, доколкото увреденото МПС било в гаранция към датата на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от причинителя им или от застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение /застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 400, ал. 1 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие „действителна стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване на вреди на МПС, за определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори, дава именно действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношенията във връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ. Ето защо, съдът приема, че предложението на САЕ /л.л. №№ 57-62/ за стойност на процесните вреди по средни пазарни цени, е действителната стойност на вредите и във връзка с нея прилага разпоредбата на чл. 411 от 3

КЗ. Без значение е уговореното между застрахователя по имущественото застраховане на увреденото МПС и застрахования относно начина на обезщетяване на вредите.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочни задължения, каквото е процесното, забавата е от поканата. В конкретния случай се установи, че ответника е поканен преди процесната дата – 18.12.2018 г. Следователно, искът е установен по своето основание. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът е основателен до размера от 260,19 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както установената по делото главница, така и периода за който се начиславя лихвата.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 620,62 лв. – деловодни разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 41,90 лв. – деловодни разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ЗАД „,,, на осн. чл. 411 КЗ, сумата от 915,32 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 29.11.2021 год. , до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 1 083,50 лв.

ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ЗАД „,,, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 260,19 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 915,32 лв. , за периода 18.12.2018 г. - 29.11.2021 г. , като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 308 лв.

ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ЗАД „,,, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 620,62 лв. деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА ищеца ЗАД „,, да заплати на ответника ,,, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 41,90 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5