Определение № 1061 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500977 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 220, изр. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от „В.Пауър груп“ ЕООД срещу определение № 379 от 30.01.2024г., постановено по т. д. № 824/2021г. от СГС, Т О , VI-1 състав в частта, в която е оставено без уважение искането на „В.Пауър груп“ ООД по чл. 218 ГПК за встъпване в процеса като подпомагаща страна на страната на ответника „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД като неоснователно.

Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано определение, което противоречи на процесуалния закон, като излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията.

Ответникът по частната жалба – „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност, като излага подробни съображения във връзка с изложените от частния жалбоподател оплаквания.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

За да остави без уважение искането на частния жалбоподател да встъпи във висящия процес като подпомагаща ответника страна, първостепенният съд е приел, че „В.Пауър груп“ ЕООД не обосновава правен интерес от встъпване по делото, като необходима предпоставка за уважаване на искането по чл. 218 ГПК. Посочил е, че „В.Пауър груп“ ЕООД не е съдружник в „Ей 1

Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, поради което липсва основание да вземе участие в процеса, в който предмет на проверка е действителността на взети решения от едноличния собственик на капитала. Отбелязал е, че правото си на защита дружеството е упражнило в производството по предявен иск, с който се оспорва договора за продажба на дружествени дялове, сключен на 06.04.2021г., между „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ и „В.Пауър груп“ ЕООД.

Предмет на разглеждане пред СГС е предявен иск от „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ против „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, с който се иска да се прогласи нищожността на решенията, обективирани в протокол на едноличния собственик „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ от 06.04.2021 г., като взети без представителна власт от името на едноличния собственик на капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД - „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“, представлявано от Д. М.. В исковата молба се твърди, че на 06.04.2021 г. между ищеца, в качеството на продавач, и „В.Пауър груп“ ЕООД, в качеството на купувач, е сключен договор за прехвърляне на всички дружествени дялове, които „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ притежава в „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД. Сочи се, че купувачът бил представляван от Д. М., в качеството му на пълномощник на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“. Поддържа се становище, че за „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ лицето Д. М. е лице без представителна власт. Твърди се, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 06.04.2021 г. е недействителен на основание чл. 42, ал.

2 ЗЗД, като дружеството е подало искова молба, по която е налице висящо производство, като ответник по този иск е „В.Пауър груп“ ЕООД. Излага се становище, че на 06.04.2021 г. и действайки със същото пълномощно, Д. М. взел решения от името на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ като едноличен собственик на капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД за освобождаване на Йифенг Кай като управител и назначаването за такъв на Д.

М.; за упълномощаване на Д. М. да сключи договор за управление с Д. М.; за прехвърляне на дяловете на „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“ на „В.Пауър груп“ ЕООД, представлявано от Д. М.; за приеМ.е на „В.Пауър груп“ ЕООД за съдружник в „Ей Уан Дивелъпмънт“ и за упълномощаване на Д. М. да впише промените по партидата на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД.

Правният интерес от встъпване или привличане на трето лице-помагач се обуславя от обстоятелството дали е налице общ факт в материалните правоотношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за да се издейства благоприятен изход в процеса за подпомаганата страна (арг. чл.

221, ал. 2 ГПК), като главната страна и нейният помагач ще бъдат подчинени на обвързващата сила на мотивите на съдебното решение в един бъдещ съдебен процес между тях или подпомагащата страна ще бъде обвързана от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението спрямо ответната страна.

Недопускането от СГС на участие на трето лице помагач в 2 производството по така предявения иск не съставлява противоречие с ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. С точка 5 на това тълкувателно решение ВКС се е произнесъл по питането, с което е бил сезиран, а именно: ”Допустимо ли е привличането на подпомагаща ищеца страна в процеса - други съдружници/акционери/?”. ОСГК на ВКС не е била сезирана с искане за произнасяне по отношение допустимостта на привличането на трети лица – помагачи на ответника по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, т. е. на помагачи на търговското дружество, и поради това не е налице произнасяне от ОСГК на ВКС по такъв въпрос. Или задължителен е обсегът на тълкуването на чл.

74, ал. 3 ТЗ само по отношение на трети лица - помагачи на ищеца.

По допускането на трети лица - помагачи на ответника са приложими разпоредбите на общия процесуален закон, като единственото ограничение, въведено от ТЗ е изключването от този обсег на лица, нямащи качеството на членове на търговското дружество - респ. съдружник или акционер. /в т. см. е константната практика на ВКС (напр. Решение № 79/30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., I т. о., ТК; Определение № 111/20.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2030/2018 г., II т. о., ТК; Определение № 358/27.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 747/2019 г., II т. о., ТК; Определение № 416/11.06.2020 г. на ВКС по т. д.

№ 2368/2019 г., II т. о., ТК и пр.).

В настоящия случай, искането за встъпване на „В.Пауър Груп“ ЕООД като подпомагаща страна на страната на ответника „Ей Уан Дивелъпмънт“ е по реда на чл. 218 ГПК, а не е на основание чл. 74, ал. 3 от ТЗ. В частната жалба аргументите на „В.Пауър Груп“ ЕООД да встъпи са изцяло основани на твърдението му, че правният му интерес произтича от обстоятелството, че е станал едноличен собственик на капитала на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД по силата на процесното решение на ищеца „МВ ЕП Ринюабълс Интернешънъл Лимитед“, взето на 06.04.2021г. Към настоящия момент, обаче „В.Пауър груп“ ЕООД не притежава дяловете от капитала на „Ей Уан Дивелъпмьнт“ ЕООД, защото договорът, на който се позовава, е оспорен като нищожен и производството е висящо. Действително, в цитираната по-горе практика, се приема, че съдружникът или акционерът могат да имат правен интерес да участват като подпомагаща страна в процес срещу дружеството.

Но когато третото лице не е съдружник или акционер, то за него не е налице основание да участва в процес срещу дружеството като подпомагаща страна.

Такъв е и настоящият случай.

На следващо място, не е спорен и фактът, че в качеството си на страна по атакуваната сделка настоящият жалбоподател „В.Пауър Груп“ ЕООД е конституиран като главна страна в образуваното исково производство по т. д.

№ 645/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, с предмет обявяване недействителността на договора, сключен на 06.04.2021г., по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ. Ето защо, като надлежна страна по делото за обявяване недействителност на договора от 06.04.2021 г., настоящият жалбоподател може да релевира всички фактически и правни доводи по отношение на съществуването, упражняването и пределите на представителната власт.

3

Поради това в максимална степен ще бъдат защитени неговите материални права.

Доводът, свързан с признанието на иска, също не е от естество да обоснове правен интерес от встъпването. Признанието на иска не може да обоснове допустимост на встъпването на жалбоподателя като подпомагаща страна в процеса. Правният интерес от встъпването на трето лице следва да произтича не от процесуалното поведение на някоя от главните страни в процеса, а от предмета на спора и от правните последици на съдебния акт, който ще го разреши, за страните по делото, съответно - за третите за спора лица. Дори да бъде конституиран като подпомагаща страна, настоящият жалбоподател не може да се противопоставя на постановяване на решение при признание на иска (арг. от чл. 221, ал. 1 ГПК). Несъмнено признанието на иска е процесуално действие, представляващо разпореждане с правото на иск, а с процесуалното право на иск разполагат единствено главните страни, но не и подпомагащите.

Доводът, свързан с твърдението за организиран от главните страни симулативен процес също не е от естество да обоснове правен интерес от встъпването.

Поради тези правни съображения САС приема, че не са налице предпоставките, за да бъде конституиран частният жалбоподател като трето лице – помагач на ответника. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 9а от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „В.Пауър груп“ ЕООД срещу определение № 379 от 30.01.2024г., постановено по т.д. №824/2021г. от СГС, ТО, VI-1 състав в частта, в която е оставено без уважение искането на „В.Пауър груп“ ООД по чл. 218 ГПК за встъпване в процеса като подпомагаща страна на страната на ответника „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5