Решение № 226 от 21.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Русе, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20254500100888 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

З. М. Е., ЕГН**********, от гр.Русе, в качеството си на майка и законен представител на М. З. Е., ЕГН**********, чрез пълномощника адв.Я.

Д., от АК- София, твърди, че на 30.06.2025г., около 15.15ч по път по път III2008 с посока на движение от гр. Варна към гр. Б., се е движел товарен автомобил „Даф", с per. №B **** KP, yпpaвлявaн от С.Д.Б. с EГH **********.

B района пред бензиностанция „********" като извършвал маневра завой наляво не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил мapкa „Ф.", модел „Голф", с рег. №P **** КК, yпpaвлявaн от З. Е.. При инцидента е пострадала малолетната М. Е., която е била пътник на зaднaтa седалка на лекия автомобил.Твърди, че местопроизшествието е посетено от дежурен полицай при OД на MBP — гр. Варна. В съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица са описани обстоятелствата около инцидента. По отношение на виновния водач е съставен AYAH серия GA ******* 16/30.06.2025 г.

В исковата молба се твърди, че произшествието е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на товарен автомобил Даф", с per. №В****КР, който е нарушил правилата ЗДвП, свързани с предприемане на маневри за завИ.е наляво и за навлизане в друг път.

1

Пострадалата ищца е закарана в MБAЛ „Света Анна — Baрна" АД, където след прегледи и изследвания е констатирано, че е получила следните травматични увреждания: Повърхностна травма на окосмената част на глaвaтa; разкъсно-контузна рана на левия горен клепач; кръвонасядания на ляв горен клепач. В болницата е извършено залепване на раната в областта на клепача и пострадалата е освободена за продължаване на лечението в домашни условия. Още на следващия ден М. придружена от майка си е посетила отново болничното заведение. Насочена е към друга специализирана болница, тъй като се оплаквала от силно дразнене и невъзможност да затваря напълно клепача си когато спи. Пострадалата е хоспитализирана. Извършени са оперативни процедури, като е проведена реконструкция на клепача. След двудневен престой в клиниката е била освободена за продължаване на лечението си в домашни условия. През следващите няколко дни М. усещала силно главоболие, изпитвала гадене и световъртеж, нееднократно повръщала.

H a 14.07.2025 г. е прегледана от д-р О.И. и е поставена диагноза черепномозъчна травма. На 21.07.2025 г. се е явила на още един преглед, при който се оплаквала от болка в травмираните области и периодично главоболие.

В исковата молба се твърди, че получените увреждания са причинили на пострадалата М. неудобства със значителен интензитет, които продължават и към момента. Ищцата изпитвала постоянно главоболие, придружено от замайване и гадене, които не се повлиявали от приеманите медикаменти.

Увреждането в областта на главата по медикобиологичен признак отговаря на временно разстройство на здравето. За лечение на разкъсно-контузната рана в областта на левия клепач е извършена оперативна интервенция и това е причинило белег на лицето на пострадалата, който представлява козметичен дефект с характер на трайна последица и който можело да бъде коригиран само с оперативна намеса. Преживеният инцидент довел до насилствена промяна в ежедневието на М., която тогава била само на четири години. Тя била откъсната от света на игрите, била принудена да прекарва дните си търпейки цялостното си здравословно неразположение. Претърпяното произшествие повлияло негативно и на психиката й, от жизнено и позитивно дете, тя станала умислена и мълчалива. Затворила се е в себе си и избягвала всякакви социални контакти.

В исковата молба е посочено, че по отношение на товарния автомобил, 2 марка „Д.", към момента на инцидента е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД. Пред дружеството е предявена претенция, по която е образувана щета № **********, с която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, но застрахователят не се е произнесъл в законноустановения срок.

С оглед изложеното ищцата М. Е., действаща чрез своята майка и законен представител З. Е., моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 156 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане.Претендират се разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“-АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника юр.Р. Ч. изразява становище, че исковете са неоснователни. На първо място оспорва вината на водача на товарен автомобил марка „Д.", с рег. № В **** КР за настъпилото транспортно произшествие, тъй като не е изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП. Алтернативно поддържа твърдение, че произшествието е настъпило поради виновно поведение на водача на „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № Р ****КК, който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, извършил е забранена маневра или друго нарушение на ЗДвП.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че пострадалата М. Е. е била без обезопасителен колан и за нея не са били осигурени съответните обезопасителни средства, необходими при превоз на дете на нейната възраст.Ответникът оспорва и твърденията, че в резултат на ПТП са настъпили описаните в исковата молба увреждания. Изрично оспорва твърдението, че ищцата не се е възстановила напълно.

Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като счита, че същият е прекомерен и не е съобразен с критерия за справедливост съгласно изискването на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва предявения иск за имуществени вреди, като заявява, че оспорва представените разходни 3 документи. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва, като развива правни съображения за неоснователността на тази претенция.Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, при законните последици.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

С исковата молба е представен заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали №960 от 30.06.2025г. съставен на посочената дата от дежурен ПТП при ОД МВР - Варна за това, че на 30.06.2025г., около 15.15ч. по п ъ т III-2008 в района на км18+300 е настъпило ПТП между ППС с рег.

№В****КР марка Д., управлявано от С.Д.Б. – Участник 1и ППС с рег.№Р ****КК, марка Ф., модел Г., управляван от З. М. Е.-Участник 2. Като причина за произшествието е посочено, че Участник 1 – ППС рег.№В ****КР при маневра завой на ляво не пропуска насрещно движещият се в права посока Участник 2- ППС с рег. № Р **** КК.На участник 1 е съставен Акт за установяване на административно нарушение. Пострадали са пътниците в лекия автомобил Л. З. Е., ЕГН********** и М. З. Е., ЕГН**********, всяка е получила контузия на глава. От данните по АУАН от 30.06.2025г. и наказателно постановление – НП № 25-0819-002957 от 05.08.2025г., се установява, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на товарния автомобил за това, че като извършва маневра завИ.е наляво с цел да навлезе в крайпътна територия- района на бензиностанция КиЖ Експрес не пропуска насрещно движещият се лек автомобил Ф. Голф, рег. № Р **** КК, с водач З. Е., който се блъска челно в дясната странична част на товарния автомобил.При произшествието са пострадали

Л. З. Е.,

ЕГН********** и М. З. Е., ЕГН**********, пътници на задната седалка в лекия автомобил.С това С.Б. е нарушил чл.37,ал.2 от ЗДвП. Наложено е наказание глоба в размер на 200лв.Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 22.10.2025г. и е влязло в сила на 06.11.2025г.

По делото не се спори, че по отношение на товарния автомобил ДАФ ФТ вид ППС : Влекач -участник №1, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За това обстоятелство е представена и справка от информационната система на Гаранционен фонд.Не се спори, че З. Е., като майка и законен представител на пострадалата М. Е. е отправила към ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на 4 обезщетение за причинените вреди от застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2025г., но такива не са определени и не са изплатени. В отговора на исковата молба ответникът заявява, че обезщетение не е определено, тъй като не са били представени доказателства за приключило с окончателен акт наказателно поризводство. Заявява още, че законният представител на пострадалото дете отказал да посочи банкова сметка-това обстоятелство се опровергава от посочената в претенцията банкова сметка – вж.претенция с дата 25.07. приложена към исковата молба и становище в отговор на исковата молба.

По делото като свидетел е разпитана П.З.А., която познава З. Е. от 2007г. и оттогава са приятелки, имало е периоди, през които се виждали често-по 2-3 пъти всяка седмица.

Свидетелката установява, че през м.юли или м.август на миналата година, З. й е казала, че е станала катастрофа, когато се връщали от море – «някакъв ТИР ги засича».Разказала й, че веднага отишли в Спешното на Варна, където залепили клепача на малката. На следващия ден отишли в очната клиника във Варна, защото «клепачът се е разлепил, тъй като имало проблем с лепилото». В очната клиника са направили козметичен шев.Свидетелката видяла М. тогава /през лятото на 25г./Тя имала охлузвания по главата, окото й цялото било червено.На клепача си личало къде е шевът, имало е лепенка. Веднага след инцидента белега бил огромен, окото било подуто и вътре се виждало само червено.В продължение на повече от месец светлината дразнела окото на пострадалата и й поставяли марля на окото, за да не й дразни светлината.С показанията си св.А. установява, че преди произшествието М. била по-енергична и закачлива, а след инцидента станала по свита и срамежлива и дори не излизала на улицата – като видела кола се стряскала.Не искала да излиза и на площадката.Не била «онова дете», което свидетелката познава – «едно обикновено здраво дете». Когато излизали «все се стискала при майка си…искала на ръца». Свидетелката има лични впечатления, че това състояние на детето продължило поне до м.септември.За да свикне с автомобили, започнала да се качва с баба си и дядо си в спряла кола.Когато в началото свидетелката я попитала какво става, М. започнала да плаче. Тръгнала трудно на детска градина. Първо не искала да ходи на градина заради „очето“, защото щели да й се смеят. Водели с нея ежедневни разговори, че трябва да отиде на градина. Започнала да ходи в градината за час-два на 5 ден, колкото да може да свикне. Когато имало болни деца, не посещава детската градина – трябвало да избягва да контактува с такива деца.

Постепенно близките увеличавали времето М. да бъде навън- полагали грижа тя да стои навън и по-често да се маха превръзката, за да може да свикне – «Да може детето да се приеме такова, каквото е». Според А. оплакванията на пострадалото дете от болки в главата и в окото продължили един месец.За възстановяване на окото поставяли капки в окото, ползвали и мехлеми, които са необходими за бързото зарастване на клепача.Пред тази свидетелка бабата и дядото на малолетната ищца споделили, че белегът на окото «вече се вижда по-малко» и че тя по-малко се страхува да ходи на детска градина, но ако поголямата й ссетра не е на градина, тя отказва да ходи там сама – свидетелката е разпитана на 09.04.2026г.От майката на М. А. знае, че след инцидента се е случвало да се чуват писъци през нощта, които били от М., освен това се е случвало и да се напикава през нощта.От близките на детето знае, че след произшествието я водят и на психолог, и на логопед.

От представените с исковата молба медицински документи се установява, че след произшествието пострадалата е откарана в Спешно отделение -Варна.