Решение № 5702 от 03.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5702 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ Въззивно гражданско дело № 20251100507813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6066/05.04.2025 г. по гр.д. № 11518/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, предявен от ищеца С. Х. А., ЕГН **********, срещу ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, БУЛСТАТ 121410441, з а отмяна на наложено със Заповед № ДН-001/26.01.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ дисциплинарно наказание „забележка“.

С решението е разпределена отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца сумата от 1060 лв., а ИААА е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 80 лв. – държавна такса.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ИААА.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и 1 неправилно прилагане на материалния закон. Въззивникът счита, че решението е недопустимо, тъй като било постановено срещу ненадлежна страна – ответника ИААА, вместо изпълнителния директор. Подробно се излагат съображения, че ищецът действително е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, както и че последното съответства на тежестта на нарушението. Така мотивиран, моли съда да отмени решението и да отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 29.02.2024 г., с която е предявен от ищеца С. Х. А., ЕГН **********, срещу ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, БУЛСТАТ 121410441, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ з а отмяна на наложено със Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ дисциплинарно наказание „забележка“.

В исковата молба е посочено, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ е издадена след преклузивния срок по чл. 194 КТ, както и че вмененото за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина не е било действително осъществено.

В отговора на исковата молба ИААА оспорва иска. Счита, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание е спазен, а посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина е извършено от ищеца.

По делото са приети следните писмени доказателства:

Трудов договор № 348/09.09.2022 г. между ИААА (работодател) и С. Х.

А. (служител), по силата на който последният е бил назначен на длъжност „Заместник изпълнителен директор“, считано от 12.09.2022 г.

Длъжностна характеристика на длъжността „Заместник изпълнителен директор“.

За по в е д № ДН-00-1/26.01.2024 г. на изпълнителния директор на 2

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че в периода от 23.10.2023 г. до 10.11.2023 г. в гр. София като контролиращ орган не е изпълнил възложената му съгласно т. 5 от Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ задача, а именно – „да осъществи ефективен контрол при изпълнението на задачата по т. 2, което е довело до неизпълнението на задачата в срока по т. 3 от заповедта“ – чл. 187, т. 3, т. 7 и 10 КТ.

Заповед № РД-00-670/23.10.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е определен екип, който да извърши проверка на дейността на лицата, оправомощени за технически служби на Република България по Регламент (ЕС) 2018/858. С т. 2 от заповедта е наредено проверките да се извършват на място в помещенията, където техническите служби извършват прегледи за идентификация, проверки и/или изпитвания на превозни средства за установяване съответствието им с приложимите технически изисквания. С т. 3 от заповедта е наредено в срок до 10.11.2023 г. екипът да представи на изпълнителния директор доклад с констатациите от извършената проверка. Съгласно т. 5 от заповедта контролът по изпълнението на заповедта в възложен на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Писмо с рег. № 11-01-9071/13.11.2023 г., адресирано до членовете на комисията по Заповед № РД-00-670/23.10.2023 г.

Доклад с рег. № 11-01-9071/1/15.11.2023 г. относно проверките съгласно Заповед № РД-00-670/23.10.2023 г., адресиран до ищеца С. А., с ръкописно поставена върху същия резолюция с текст: „в доклада по т. 3 от Заповед № РД-01-670/23.10.2023 г., да бъде включен и анализ относно обстоятелството, дали при издаването на протоколи за изменение в конструкцията и за индивидуално одобряване на нови превиши средства, е следвало проверките да бъдат извършени на територията на Германия“.

Доклад с рег. № 11-01-9766/01.12.2023 г. от С. А. до изпълнителния директор на ИААА.

Писмени обяснения на ищеца от 13.12.2023 г.

Доклад с рег. № 11-01-93/03.01.2024 г. относно търсене на дисциплинарна 3 отговорност от длъжностни лица от ИААА, адресиран до изпълнителния директор на ИААА.

Искане за предоставяне на обяснения от 05.01.2024 г.

Писмени обяснения на ищеца от 10.01.2024 г.

Протокол от 12.01.2024 г. от изслушване на обясненията на ищеца С. А..

Извадка от деловодната система на ИААА.

По делото са събрани и показанията на свидетеля И.Р.С., служител при ответника. Посочва, че е запознат със Заповед № РД-00-670/23.10.2023 г., съгласно която следвало да проверят дейността на шест технически служби, една от които в гр. Шумен. Свидетелят споделя, че срокът от 17 дена не е бил достатъчен чисто логистично, необходим бил минимум един месец, реалистично – два. Свидетелят за първи път участвал в толкова пълна проверка, като изрично посочва, че не са установили по-рано, че срокът за изготвяне на доклада няма да бъде достатъчен. Свидетелят уведомявал устно и ищеца, и изпълнителния директор на ИААА както за действията по време на проверката, така и за обстоятелството, че проверката няма да приключи в срок. Изпълнителният директор правел ежедневни оперативки на директорите на дирекции, а свидетелят бил директор на Дирекция „Пътни превозни средства“. Ищецът изисквал информация 2-3 пъти седмично, която му била предоставяна устно. Същият дал свобода за работа на екипа, за да могат да свършат работа в срок, въпреки което обаче същото не било сторено.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

4

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

Възражението, релевирано във въззивната жалба, отнасящо се до допустимостта на производството и решението на първоинстанционния съд, е неоснователно. Това е така, тъй като работодател в случая по смисъла на § 1, т. 1 ДРКТ е ответникът по настоящото дело ИА „Автомобилна администрация“, а не изпълнителният директор, подписал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в качеството си на орган на работодателя, разполагащ с дисциплинарна власт.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуващо с ответната страна трудово правоотношение, по време на което е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е спазена законовата процедура – изискани са писмени или устни обяснения от работника или служителя /чл. 193 КТ/; дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194 КТ; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и връчена на работника или служителя /чл. 195 КТ/, както и че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовото дисциплина, а наложеното наказание е съответно на това нарушение.

За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в 5 което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. При провеждането на това производство е в сила принципът, че за едно нарушение се налага едно наказание, който императивно е закрепен в трудовото законодателство. Дисциплинарно нарушение може да бъде изразено като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя. При констатиране на такова нарушение обаче работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи неговия вид, ръководейки се от законовите критерии на чл. 189, ал. 1 от КТ.

Задължението на работодателя като орган на дисциплинарна власт да изслуша работника или служителя или да приеме обясненията му в стадия на установяване на факта на нарушението представлява право на работника или служителя. Това право съответства на конституционното право на последния за защита като гражданин и определя дисциплинарното производство като състезателно. В този смисъл е напр. Решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение към момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание, по силата на което ищецът въззиваем заемал длъжността „Заместник изпълнителен директор“.

По делото не се спори също, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с процесната Заповед № ДН-00-1/26.01.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Заповедта е връчена на ищеца на 29.01.2024 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му.

Основното оплакване във въззивната жалба е срещу извода на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение.