Решение № 1997 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1997 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330114836 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от З. И. Р. ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. Д. М., против против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за 1 паричен заем № ******, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД, предоставил на ищеца сумата от 1500 лева/766,94 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Файненшъл България“ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ****** между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 704,08 лева/359,99 евро.

По договора за кредит ищецът бил заплатил сумата от 100 лв./ 51,13 евро за възнаградителна лихва, а по договора за предоставяне на гаранция – 500 лв./ 255,65 евро възнаграждение за гаранта.

От ищцовата страна поддържат, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания. Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Настоява договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в ГПР не били включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2016г. Счита двете дружества за свързани лица, понеже едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт” АД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, го счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Сочи, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, тъй като възнаграждението за поръчителя не било включено в определения ГПР.

2

Иска се постановяване на решение, с което да се осъди „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на ищеца сумата от 100 лева/ 51,13 евро, недължимо платена договорна лихва по Договор за паричен заем № ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Иска се постановяване на решение, с което да се осъди „Файненшъл България“ ЕООД да изплати на ищеца сумата в размер на 500 лева/ 255,65 евро, недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № ******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

По реда на чл. 214, ал. 14 ГПК е допуснато изменение на всяка от осъдителните претенции чрез увеличаване на размера на иска както следва: по отношение на претенцията спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, същата се увеличава от сумата от 100 лв., с равностойност: 51,13 евро, на 157,83 лв., с равностойност: 80,70 евро, а досежно иска срещу „Файненшъл България” ЕООД – увеличение от сумата от 500 лв., с равностойност: 255,65 евро, на 704,08 лв., с равностойност: 359,99 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, с който се взима становище за нередовност на исковата молба, доколкото липсват доказателства за заплатена държавна такса. По същество счита иска за неоснователен, като се изразява несъгласие с твърденията в исковата молба за недействителност на кредитната сделка.

Поддържа, че процесният договор за протребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК, вкл. относно тези за неговото съдържание и коректно изчисляване и посочване на отделните параметри на сделката, в това число ГЛП и ГПР. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата, поддържана от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт” АД, че процентът на разходите по настоящия кредит е правилно и законосъобразно изчислен, без същият да надвишава лимитът, заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка се оспорва позицията на ищеца, че при изчисляването на ГПР следва да се включва и възнаграждението за поръчителя, поради което и сочи, че разходите по обезпечаване на вземането са изключени от формирането на процента на годишно оскъпяване. Оспорва да са налице други пороци на кредитната сделка. Предвид изложеното, от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД се моли за прекратяване на делото или за отхвърляне на иска срещу него.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба и от „Файненшъл България” ЕООД, в който се излагат аналогични възражения за нередовност на исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на предявената установителна искова претенция. Договорът за поръчителство не попадал в приложното поле на ЗПК, доколкото въз основа на него не се предоставял кредит. Оспорват се твърденията в исковата молба, обосновавани недействителност на договорът за поръчителство, вкл. и че тези за нищожност на същия предвид нищожността на договора за кредит, както и за нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост. Развиват се подробни 3 съображения от правна страна в подкрепа на тезата за валидност на гаранционната сделка. Поради изложеното се моли делото да се прекрати, а по същество исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******, както и че е сключен между З. Р. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № ****** от същата дата, при параметрите посочени в исковата молба.

В тази връзка по делото е представено и копие от процесния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 1500 лв./ 766,94 евро, при фиксиран ГЛП по заема – 45 %, и посочено ГПР от 55,68 %.Срокът на договора е тринадесет месеца. Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******, сключен между З. Р. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 704,08 лева/359,99 евро да стане поръчител по Договор за паричен заем № ****** Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Представена е справка от „Изи Асет Мениджмънт” АД, която се цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК, и от която е видно, че длъжникът по кредита е заплатил за погасяване на своите задължения сумата от общо 1657,83 лв./ 847,64 евро, от които 157,83 лв./ 80,70 евро за възнаградителна лихва, а останалото за главница. Налице е и аналогична справка от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, в която се сочи, че дружеството е получило сумата от 704,08 лв./ 359,99 евро по договора за поръчителство.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата З. Р. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******, при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между Р. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****** И при двата договора ищцата, в качеството си на потребител, се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, 4 като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Видно от изричното твърдение на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД в отговора на исковата молба в ГПР по кредита не следва да се включва и възнаграждението на гаранта. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът намира, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е във визирания в договора размер, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.