Решение № 253 от 24.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Велико Търново, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500231 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№832/29.12.2023г. по гр.дело№394/2022г. на ГОРС съдът е: - признал за недоказано оспорването на истинността/автентичността/ на „Саморъчно завещание“, съставено на 20.02.2018г. от Д.И. Л.; -отхвърлил предявения от И. Г. Л. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.

„С.", представляван от настойника си И. Р. Д. с ЕГН***, с постоянен адрес: гр.С. ж.к.“С.", живущ в Р.П. против Д. Д. Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.В.Т. ул.„Б." и К. Д. Ш. с ЕГН***, с постоянен адрес: гр.Б. ул.„Г.С." иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че И. Г. Л. е собственик на 1/2ид.част от недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Л. Общ.С., одобрени със Заповед№РД-181241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: местност „П.“ с площ: 7800.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 078005, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.; поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Л. Общ.С., одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: местност „Ч.“, с площ: 13202.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, с номер по предходен план: 011003, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***,***.; поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Л. Общ.С., одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот:

1 местност “С.”, с площ: 14001.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 050018, при съседи: ***М ***, ***, ***, ***, ***,

***, като неоснователен; -допуснал съдебна делба между Д. Д. Н. и К. Д. Ш. по отношение на имоти: поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Л. Общ.С., одобрени със Заповед№РД-18-1241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: местност „П.“ с площ: 7800.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 078005, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.; поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Л. Общ.С., одобрени със Заповед№РД-181241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: местност „Ч.“, с площ: 13202.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, с номер по предходен план: 011003, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,***.; поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на с.Л. Общ.С., одобрени със Заповед№РД-181241/15.06.2018г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: местност “С.”, с площ: 14001.00кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 050018, при съседи: ***М ***, ***, ***, ***, ***, ***, при квоти: -за Д. Д. Н. 1/2ид.част; -за К. Д. Ш. - 1/2ид.част.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от И. Г. Л., представляван от настойника си И. Р. Д.(чрез адв.М. А..П. от ВТАК) против Решение№832/29.12.2023г. по гр.дело№394/2022г. на ГОРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Съгласно чл. 194 ал. 1 от ГПК съдът извършвал проверката за автентичността на документа чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото.

Не можело да служи като сравнителен материал и база за сравнение при извършване проверката на автентичността на процесното завещание другото прието като доказателство с оглед ползването му като сравнителен материал завещание(същото не е безспорен документ) от 28.09.2019г.(обявено с Протокол от 21.03.2022г. и нотариално заверено от нотариус Р.К.). И двете съдебно-графически експертизи установявали, че има поправки в текста на Завещание от 20.02.2018г. в частта където е изписано второто име на лицето, в чиято полза се прави завещанието, както и в цифрата след името на единия от наследниците на завещателя по закон, загубил правата за наследствено правоприемство, поради преждевременната си смърт. Въпреки, че в завещанието се съдържaли поправки, такива не били описани в протокола, съставен от нотариуса, а посочено било, че няма поправки, допълвания и зачертавания, което не отговаряло на обективната истина.

Жалбоподателят счита, че същите не били несъществени, тъй като касаели същественото съдържание на завещанието, а именно в чия полза се прави то, поради което не е абсолютно недвусмислено и ясно и са такива, които опорочавали същото до степен на нищожност. В текста на завещанието имало налични поправки, за които не било ясно кога са били направени - преди 2 или след кончината на разпоредилия се с имотите. Строгата форма на завещанието не забранявала и допуска правописни грешки и поправки от завещателя, щом поправките били направени от самия него и се извличали от текста на завещанието, а не от други факти и доказателства.

Наличието на поправки и зачертавания или добавяния не означавало винаги нищожност на завещанието. Когато грешките били отстранени чрез поправяне или заличаване на текста, било необходимо да се установи кой и кога бил направил поправките в текста. От заключението на вещите лица обаче не констатирали този съществен факт - дали поправките и добавките са извършени от завещателя по време на съставяне на завещанието и преди да го бил подписал, за да се приемело, че те имат силата на част от завещанието. Нямало написана от завещателя забележка под текста на завещанието, че бил правил поправяне, което лично да го удостовери с поставяне на дата и подпис(в смисъл, че била извършена от завещателя по време на съставяне на завещанието).

ГОРС въобще не бил коментирал, нито изложил мотиви защо отхвърля възражението досежно тези поправки. За да можело завещателното разпореждане да има правно действие, то негов предмет би следвало да бъде завещаването на собствеността или ограничени вещни права спрямо имущество – движимо/недвижимо с индивидуализиране на отграничаващите ги данни и характеристики, които да бъдат придобити след смъртта на завещателя. В завещанието било записано „въвеждане във владение“ на земеделски земи. Владението като правен термин означавало упражняване на фактическа власт върху вещ, върху която владелецът не разполагал с правата включени в патримониума на титуляра, но той реализира тяхното съдържание и което фактическо реализиране след време може да доведе до придобИ.е право на собственост при изпълнение на определени изисквания в тяхната съвкупност - т. нар. придобИ.е по давност. Ето защо владението не подлежало на завещаване. Формализмът при завещанията неслучайно бил задължителен, тъй като те пораждали разнообразни правни последици, засягащи личната и имуществена сфера на различни лица(най-вече преките наследници), които биха могли да се окажат без наследствена маса от имоти за сметка на чужди хора, които с нищо не били допринесли за благополучието на починалия. Така че е недопустимо да се прави разширително тълкуване на конкретния текст. Всяко едно саморъчно изявление трябвало да съдържа ясно изразената воля на завещателя, както досежно имуществото, предмет на завещаване, така и личността на облагодетелстваното лице. Когато завещанието не било ясно досежно самия предмет на разпореждането, следвало да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове(да се намери смисълът на волеизявлението, обективирано в завещанието, с оглед преследваната с него цел, като се вземели предвид обичаите в практиката и добросъвестността). Жалбоподателят тълкува, че завещателят изразил воля да завещае въвод във владение в ниви. Ако желанието му е било да прехвърли собствеността, то следвало да посочи ясно, че завещава имотите на Д. Н.. Същото важало и за правото на владение и плодоползване(напр. да напишел, че завещава ползването или владението), но никоя от тези хипотези не била налице, а посмъртно било недопустимо да се допълва и разширява волята на починалия чрез вменяване на предполагаеми намерения и желания. От текста на завещанието не можел да бъде направен извод в насока, че действителната воля на завещателя е била да бъде учредено право на владение, още по-малко на собственост. Твърди, че ГОРС не се бил произнесъл в рамките на търсената от ответника И. Л. защита, доколкото същият претендира нищожност на завещанието на две отделни основания, а се е задоволил да обсъди, че подписът е положен от завещателя, без да установи разреши спорните факти засягащи действителността на завещаването.

Моли съда да отмени изцяло решението на ГОРС, като се обяви за нищожно саморъчно завещание от 20.02.2018г. обявено с протокол с per.№13208/20.12.2021г. на нотариус в гр.В.Т., 3 вследствие на което да се приеме за установено, че Д. Н. не е собственик на имоти с идентификатор№*** в местност “П.”, идентификатор№*** в местност “Ч.” и идентификатор№*** в местност “С.” по КККР на с.Л. Общ.С., посочени в завещанието и че нивите са притежавани в режим на съсобственост от И. Л. и К. Ш.. Моли да бъде допусната делба на земеделските земи при квоти: 1/2ид.част за И. Л. и 1/2ид.част за К. Ш.. Претендират се разноските пред двете инстанции(представя списък за разноски). В съдебно заседание въззивникът(чрез адв.М. А..П. от ВТАК) поддържа изложеното в жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. Д. Н.(чрез адв.А. Ст.Ч. от ВТАК) . Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Oсновните аспекти на жалбата били, че всъщност саморъчното завещание е нищожно. В хода на първоинстанционното производство били събрани множество доказателства, включително и 2бр. съдебно-графически експертизи, като вещите лица посочили, че ръкописният текст в Саморъчното завещание било написано от Д. Л., подписът бил положен от него, като поправките са една буква в бащиното име на Д. Д. Н.(Д. вместо Д.), и една цифра от ЕГН-то, а в останалия текст нямало поправки и заличавания. У съдът била налице пълна убеденост относно автентичността на завещанието. Направените корекции по никакъв начин не будят съмнение относно действителната воля на завещателя. Счита въззивната жалба за неоснователна. Моли въззивната инстанция да потвърди решението на ГОРС. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемата страна(чрез адв.А. Ст.Ч. от ВТАК) поддържа изложеното в отговора на жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна К. Д. Ш..

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: