Протокол № 353 от 27.11.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 353 гр. Смолян, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500439 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:50 часа се явиха:

Жалбоподателката Г. М. Н., редовно призована, се явява лично и с адв.

Е. В., надлежно упълномощен.

Жалбоподателите М. Х. Н. и Н. Х. Н., редовно призовани, не се явяват.

Вместо тях адв. Е. В., надлежно упълномощен.

Въззиваемата Б. Д. К., редовно призована, се явява лично и с адв. К. Г., надлежно упълномощен.

Въззиваемите С. Н. К. и Д. Н. К. , редовно призовани, не се явяват.

Вместо тях се явява адв. К. Г., надлежно упълномощен.

Вещото лице инж. Д. К. С., редовно призована, се явява лично.

Адв. В. – Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Г. – Моля да бъде даден ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки, страните са редовно и своевременно призовани и следва да бъде даден ход на делото, и затова ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

Докладва се въззивната жалба.

Адв. В. – Поддържаме изцяло депозираната въззивна жалба, по подробни съображения, които съм изложил в нея, респективно оспорваме отговора. Получили сме копие от доклада. Нямаме възражения по същия.

1

Моля да бъде обявен за окончателен.

Адв. Г. – Оспорваме въззивната жалба, по съображенията, които сме изложили в отговора. Получили сме копие от доклада. Моля да бъде обявен за окончателен. Искаме само да вземем отношение по доказателството, което е приложено към въззивната жалба.

Съдът намира, че следва да обяви за окончателен проекта за доклад, изготвен с разпореждане № 571/25.10.2024 г. по в. гр д. № 439/2024 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, изготвен с разпореждане № 571/25.10.2024 г. по в. гр д. № 439/2024 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Инж. Д. К. С. – ** години, българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

Съдът напомни на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице С. – Обещавам да дам заключение по съвест и знание.

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице С..

Вещото лице С. – Представила съм в срок заключение, което поддържам, ведно с три броя комбинирани скици. Заповед № 56/21.05.86 г., която съм цитирала, с нея е изменен плана в съседни имоти, но аз съм я цитирала, тъй като в първоначалното заключение така е цитирана. Заповедта касае съседни имоти. Тази заповед № 56 не би променила графичната част от заключението.

Адв. В. – Нямам повече въпроси.

Адв. Г. – Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. В. – Моля да бъде прието заключението на вещото лице.

Адв. Г. – Оспорвам заключението в частта му досежно изчислението на площите, които вещото лице сочи, че са от нашия гараж и попадат в техния имот. По плана от 1982 г. вещото лице сочи, че 4,5 кв.м. от нашия гараж попадат в имота на ищците. Изчисленията, които аз направих, при спазване на 2 правилата на геометрията, показва, че тази площ е по-малка и е равна на 4,12 кв.м. По плана от 1959 година вещото лице дава заключение, че 6,6 кв.м. от нашия гараж попада в имота на ищците. Всъщност при изчислението, което направих, е по-малка тази площ и тя е 6,25 кв.м. Тази разлика не е незначителна, защото има правно значение, което ще обясня.

Вещото лице С. – Площите са измерени графично. При графичното измерване има допустима някаква грешка, при дигиталното също има допустима грешка, която е в диапазона до 10 %.

Адв. В. – Уважаеми окръжни съдии, аз ще моля в настоящото производство да бъде приет като доказателство, представеният нотариален акт № * с въззивната жалба, като относим и допустим. В тази връзка сме изложили и подробни процесуални нарушения, които бяха допуснати от първоинстанционния съд при разпределение на доказателствената тежест, включително на нас не ни е било отказано да представим документи за изплатено обезщетение. Този, предходния, представен нотариален акт в него не са вписани вносните бележки за плащане на обезщетение, но същият не е оспорен и не е открито производство. В крайна сметка въззвивното производство ако установи, че има допуснати нарушения по чл. 146 от ГПК в първоинстанционното производство, следва да изготви нов доклад, да разпредели доказателствената тежест и ако сметне, че наша е доказателствената тежест да установим плащането на придаваемите части, включая и чрез платежни документи, то самият нотариален акт ги доказва тях.

Затова ще моля да бъде приет, като в тази връзка е и нали константна практика, визирам тук решение по гр.д. № 2788/2013 г. на ВКС, 4-то гр. отд., както и решение, постановено по гр.д. № 2459/2022 г. на 4-то гр. отд., нося за сведение на съда и ги представям. По отношение на това, че нотариалният акт не е представен в пълния му вид първоначално, ще кажа следното: представен е нотариалният акт, който е издаден въз основа на изпълнително дело за придобиване по регулация. Казвам „Донеси ми нотариален акт, в който да пише изплатено обезщетение с вносни бележки и т.н.“. Жената е ходила в Служба по вписванията, ходила е в Общината, търсила е, казали са й „Това е документът, който ти трябва на тебе. Няма други.“ Затова в последствие е представен, но аз ще Ви кажа нещо друго, най-малкото. Ако беше оспорено аз щях да изискам от банка ДСК ЕАД дали на тези лица има изплатени суми за периода, който е посочен. Така, че това ако ни беше вменено като 3 доказателствена тежест, ние щяхме да го установим.

Адв. Г. – Уважаеми окръжни съдии, първо според новия ГПК, който сега се прилага, принципът е не на пълното, а на ограниченото въззивно обжалване и това ограничение намира израз в различни направления на въззивния процес, едно от което е концентрационното начало. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че в доклада си Районният съд не е дал указания на ищците да докажат, че са платили въпросните 105 кв.м., лист 3 от въззивната жалба, и не бил разпределил правилно доказателствената тежест, лист 12 от въззивната жалба. Защо? Защото нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание, ищците са въвели твърдение за плащане на придаваемите части, въобще, и специално на тези 105 кв.м. Тогава как може Районният съд да дава указания за представяне на доказателства за факти, които не се твърдят от ищците. Това е невъзможно. Да търсим тука грешка на Районния съд. Още в писмения отговор на исковата молба, лист 11 до лист 13 от делото в Районния съд, още в писмения отговор сме въвели възражение, че няма доказателства за плащане. Към отговора сме приложили преписи от него за ищците, 3 броя, моля вижте лист втори от нашия отговор на исковата молба. Ищците са имали възможност да се запознаят с нашия отговор. Вижте признанието на адв. В., че са се снабдили с всички постъпили документи до 07.05.2024 г. включително т.е. до един ден преди първото съдебно заседание, вижте съдебния протокол от 08.05.2024 г., лист 117. Казва, че са се снабдили, обаче снабдяването не означава още изпълнение на задължението да се запознае със съдържанието на възражението, което сме въвели в нашия отговор. На лист 118 в същия съдебен протокол адв. В. заявява, че няма възражения по проекто- доклада, но и в първото съдебно заседание, въпреки нашето възражение за неплащане на въпросните 105 кв.м., за липса на доказателства в това отношение, ищците нито въвеждат твърдение, че са платили, нито представят доказателства, че са платили, разбирайте техния наследодател, разбира се, че е платил. Моля вижте лист 115 до лист 129 от съдебния протокол за първото съдебно заседание. Тогава къде е грешката на Районния съд. Че не е указал да представят доказателства за плащане, когато те нямат твърдение въведено, че са платили, при положение, че ние сме направили в отговора си такова възражение. По нататък, представеното доказателство всъщност има за цел да поправи един пропуск, за който няма извинителна причина досежно платени ли са тези 105 кв.м. или не. То, този 4 нотариален акт № */1970 г. е бил допуснат от Районния съд и се намира в материалите по делото т.е. не е недопуснато доказателство, както се изисква от закона да може сега Вие да го допуснете. Обстоятелството, че ищците не са се погрижили да го представят в цялост, а в препис-извлечение, при положение, че са могли. Няма данни да не работи Службата по вписванията в Златоград, през периода, когато е текъл процеса по делото, преди да се предяви исковата молба и когато вече минава време до първото съдебно заседание. Няма такива данни. Можеха да се снабдят, но не са го направили.

Така са преценили те, ищците, че това доказателство е достатъчно, преписизвлечението, и така са постъпили. Нищо не им е пречило да го представят в цялост. В първата съдебна инстанция, ищците не са въвели твърдение за плащане. Всъщност, в онази част, която липсва, в препис-извлечението, сега представения нотариален акт е ново доказателство, а за посочване на нови факти и доказателства, важи забраната на чл. 266 от ГПК, която моля да приложите.

Накрая, във връзка с това доказателствено искане. Във въззивната жалба не се излагат причините, които да са попречили на ищците да посочат и представят това доказателство, както изисква чл. 260, т. 6 от ГПК. Ето защо това доказателствено искане е закъсняло и правилно РС в Мадан отхвърли закъснялото след първото съдебно заседание искане да се представят доказателства за плащане, защото са изпуснали преклузивните срокове.

Адв. В. – Във въззивната жалба, подробно е посочено защо се претендира да бъде прието в настоящото производство този нотариален акт.

От изложеното от колегата, на още по-силно основание, е следвало първоинстанционният съд да разпредели тази доказателствена тежест и на нас да ни се докаже, че са били налице предпоставките за издаване на този нотариален акт. След като те, да, действително оспорват плащането, Районният съд ни е следвало да го разпредели. В исковата молба се сочи, че сме се сдобили с нотариален акт, придаваеми части, след изпълнително дело и плащане на обезщетението, че в случая е налице приложена регулация, както е визирано в тълкувателно дело № 3/93 г. на Пленума на ВСС. В крайна сметка задължение на съда е да разкрие обективната истина.

Адв. Г. – Госпожо съдия, тук се каза, че в исковата молба има твърдение за плащане. Това не е вярно. Няма твърдение за плащане. Затова се стигна до 5 този проблем.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, намира, че по отношение на представения с въззивната жалба нотариален акт № *, том ІІ, дело № 55 от 1970 г. е настъпила преклузия и не следва да бъде приет като доказателство по делото.

Ще следва да бъде приета днес изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д. С., и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. В. да се приеме като доказателство по делото нотариален акт № *, том ІІ, нот. дело № 55 от 1970 г., поради настъпила преклузия.

ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д. С..

Да се изплатят на вещото лице 450 лева от внесения в срок депозит.

Адв. В. – Уважаеми окръжни съдии, аз тогава имам доказателствено искане, доколкото се оспорва заплащането, което е извършено от страна на праводателя на моите доверители, то да бъде изискано от трето неучастващо по делото лице, а именно Банка „ДСК“ ЕАД, дали от праводателя на моите доверители е налице внасяне на дължими суми по предявените части, които следва да получи ответната страна.

Адв. Г. – Посоченото доказателствено искане е преклудирано и моля да бъде оставено без уважение, тъй като Българският въззивен съд работи по принципите на ограничени въззи, което главно означава, че също прилага концентрационното начало. Всъщност искането е да се заобиколи току що взетото от Вас определение, като правилно и законосъобразно. Моля да не го уважаване.

Съдът след тайно съвещание намира, че така направеното искане от адв.