Решение № 99 от 28.04.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. С., 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500127 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №260503/21.12.2021г. по гр.д.№829/2021г. на С.ски районен съд , с което е признато за установено, че К. АПТ.

М. – кредитополучател, ЮС. АПТ. АХМ. - поръчител и А.Ю. Аптулов - поръчител дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София следните суми, за които по частно гр.д. №2260/2020г. по описа на СлРС е издадена Заповед №957/30.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.07.2020г., както следва: сумата 9644,32 евро, представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 06.06.2012г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 1876,40 евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до 12.03.2020г., дължима на основание т. 4, раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 6166,73 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 01.07.2017г. до 12.03.2020г., начислена на основание т. 10 от раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 369,01 евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 12.03.2017г. до 14.05.2020г., дължима на основание т. 4, раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 1,85 евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 14.05.2017г. до 01.06.2020г., дължима на основание т. 4, раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 683,94 евро, представляваща наказателна 1 лихва за периода от 14.05.2020г. до 28.07.2020г., дължима на основание т. 10, раздел ІІ от договора за кредит и сумата 783,13лв. направени разноски по делото. С Решението са присъдени на ищеца разноски за първоинстанционното исково производство в размер на 1604,13лв.

Първата въззивна жалба е подадена от К. АПТ. М. чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Х.Ч., която обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.

Втората въззивна жалба е подадена от ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов чрез пълномощника им адв. Н. от АК – Б., като се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на всяка една от двете въззивни жалби от насрещната страна - „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София чрез пълномощника юриск. Р., отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

І. Въззивникът К. АПТ. М. чрез особения си представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв. Чолакова посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че районният съд въз основа на правилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно закона и е стигнал до неправилни и необосновани правни изводи. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от наведените с отговора възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, по които дължи произнасяне и които поддържа. Поради това, въззивникът моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна.

С отговора на тази въззивна жалба, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София чрез пълномощника юриск. Р. се оспорва същата като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в какво точно се състои порочността на обжалвания съдебен акт.

Счита, че съдът е извършил проверка относно валидността на договора, но не е констатирал наличие на клаузи, противоречащи на императивните правни норми, като е отразил това изрично в решението. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. Въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов чрез пълномощника адв. Н. посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,

2 незаконосъобразно и необосновано, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Посочват, че в решението съдът не е обсъдил нито едно от наведените с отговора възражения, което считат, че е липса на мотиви и води до нищожност на обжалваното решение. С оглед приетото ТР по т.д. №5/2019г. на ОСГТК считат, че не следва да се коментират възраженията за неспазване срока по чл.147 от ЗЗД, но поддържат възраженията относно недействителност, както на самия договор за кредит, така и на договорите за поръчителство. Въззивниците посочват, че договорите за поръчителство не съдържат съществените условия на главната сделка /посочен е единствено размера на заема, но не и останалите условия на главното задължение/. Това водело до неопределеност на договора за поръчителство. Освен това ищецът признал, че договора за кредит и общите условия не били връчени на поръчителите. Считат, че тези пороци водят до липса на съгласие и предмет, т.е. до недействителност на договорите за поръчителство. Освен това считат, че договорите за поръчителство противоречат на добрите нрави, именно защото при подписването им на поръчителите не са предоставени данни за компонентите на дълга по пера – главница, дължими договорна и мораторна лихва, такси и разноски и данни за начина на определянето им.

Поради това не е налице валидно извършено поръчителство и не следва да се ангажира тяхната отговорност, наред с първоначалния длъжник. На следващо място въззивиците излагат съображения относно пороци, водещи до недействителност на договора за кредит. Считат, че е нарушен чл.5 от ЗПК – не е предоставена необходимата информация под формата на стандартен европейски формуляр. Твърдят нарушения на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като не били посочени условията за прилагането на базовия лихвен процент, липсвала яснота относно базата, върху която се начислява лихвата.

Твърдят нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишната лихва и ГПР, липсвала методиката на формиране на ГПР. Предвидената възможност за едностранна промяна на уговорения първоначално лихвен процент от страна на банката водел до извода за недействителност на договора, поради неравноправие между договарящите страни. Твърдят, че по изпълнителното дело са извършвани принудителни изпълнения, които съдът е следвало да вземе предвид, съгласно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед на изложеното, въззивниците молят съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София чрез пълномощника юриск. Р. оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е 3 извършил проверка относно валидността на договора, но не е констатирал наличие на клаузи, противоречащи на императивните правни норми. Посочва, че договорът за кредит е сключен в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.11, т.7, 9, 11 и 12 от ЗПК. Включената клауза за едностранна корекция на БЛП и лихвената надбавка е само възможност, от която банката не се е възползвала и тя не се отразява на валидността на договора. Погасителния план съдържа разбивка на задълженията по вид, размер, период. По отношение на липсата на методика за изчисляване на референтния лихвен процент посочва, че договорът за кредит е сключен преди влизане в сила на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Спазени били всички императивни изисквания на закона при сключване на договора за кредит. Посочва, че договорите за поръчителство са сключени в изискуемата форма и съдържат съществените условия на главната сделка. Твърди, че банката няма задължение да предоставя на поръчителите екземпляр от договора за кредит и общите условия към него, тъй като те не са страна по него. Въззиваемият претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С въззивните жалби и с отговорите към тях няма направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът К. АПТ. М., редовно призована, се представлява от назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Х.Ч., която заявява, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В с.з. въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов, редовно призовани не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният им представител по пълномощие адв. Н., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването по посочените в нея съображения.

Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В с.з. въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Р., която посочва, че оспорва въззивните жалби като неоснователни, поддържа изложените в отговорите им съображения. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното по реда на чл.36 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от пълномощника на въззивниците.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от 4 процесуално легитимирани субекти, постановилия атакувания акт съд. имащи интерес от обжалването, чрез

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. В тази насока е направено възражение от въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов, което съдът намира за неоснователно. Възражението е за липса на мотиви. Запознавайки се с първоинстанционния акт, въззивният състав констатира, че макар е лаконично и общо, съдът е извършил проверка на валидността на въпросния договор за кредит и е извел извод, че не са налице клаузи, противоречащи на императивна правна норма. Посочено е че не са установени обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на ответниците. По този начин, макар и лаконичен в правните си изводи, атакуваният акт не страда от твърдяната нищожност.

На следващо място, съдът извърши проверка относно допустимостта на обжалваното решение и констатира, че същото е допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за кредит от 06.06.2012г., сключен между ответницата – кредитополучател К. АПТ. М. и ищцовата банка „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, обезпечен със сключени договори за поръчителство между ПИБ АД и ответниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов от 06.06.2012г., както следва: сумата 9644,32 евро, представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 06.06.2012г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 1876,40 евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до