Решение № 286 от 13.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Бургас, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600624 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия С. С. Н., чрез служебния защитник адв. Христина Късева, против Присъда № 5/25.04.2023 г., постановена по НОХД № 361/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос.

С присъдата първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 02.07.2021 г. в с. Р., общ. Руен, обл. Бургас, се заканил с убийство на Х.С. Б., род. на ***** г., от същото село, с думите: „…ще те убия…“, като това заканване би могло да възбуди у Б. основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал.

1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.

Признал го е за виновен и в това, че в условията на съвкупност с предходното деяние, на 19.07.2021 г. в с. Р., общ. Руен, обл. Бургас, се заканил с убийство на Р.Й.Д., род. на ******** г., от с. П., общ. Руен, обл. Бургас, в качеството му на длъжностно лице – ********** – ********** – гр. Бургас, при изпълнение на службата му, с думите: „…гяур, ще те убия…“, като това заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. За двете престъпления първоинстанционният съд на основание чл. 23, ал. 1 от НК е 1 наложил на подсъдимия общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил на подсъдимия заплащане по сметка на ОДМВР – Бургас на направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 418 лева.

Във въззивната жалба, ведно с допълнение към нея, са заявени оплаквания, че присъдата е необоснована от ангажираните по делото гласни доказателства, постановена в противоречие с материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Възразено е, че първоинстанционният съд е кредитирал недостоверни или косвени гласни доказателства и игнорирал събраните доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия. Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение, тъй като не е доказано по несъмнен начин и присъдата се явява постановена въз основа на предположения. Алтернативно се иска о т въззивния съд да измени обжалваната присъда в частта за наказанието, като наложи на подсъдимия пробация или отложи изпълнението на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода за срок от четири години. С жалбата са ангажирани писмени доказателства за съвестна и отговорна трудова ангажираност на подсъдимия – в подкрепа на тезата за неправилно приложение на материалния закон по отношение на въпроса да бъде ли освободен от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на БОП счита, че присъдата на РС – Айтос е законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание намира за явно справедливо и съобразено както с тежестта на деянието, така и с личността на извършителя. Излага съображения, че Районният съд е направил обстоен анализ на всички доказателства, които установяват по безспорен начин авторството на престъпленията по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът-подсъдим Н. участва лично и със служебен защитник. Чрез защитата поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, а именно за недоказаност на обвинението и с искането за оправдаване, алтернативно – за несправедливост на наложеното наказание с оглед трудовата ангажираност на подсъдимия и с направеното искане за изменение на присъдата с налагане на наказание пробация или с прилагане на института на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода.

В лична защита въззивникът-подсъдим поддържа, че не е отправял закани за убийство. При дадената последна дума заявява по случая, че има проблеми в селото с добитъка си и моли за отлагане изпълнението на 2 наказанието му за изпитателен срок от четири години.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид подадената жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от първостепенния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, относими към факта на извършване на двете деяния, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които те са осъществени.

Подсъдимият С. С. Н. е роден на ****** г. в гр. Бургас, с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, Област Бургас, ******, *******.

Видно от новоангажираните пред въззивната инстанция писмени доказателства, от 16.02.2012 г. Н. е регистриран като ********, а от 02.03.2023 г. – като ********. Във връзка с упражняваната от него дейност, през стопанската 2022/2023 г. той отглежда 12 бр. говеда и биволи, 279 бр. овце и 30 бр. кози.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че е осъждан, както следва: по НОХД № 194/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 26.06.2019 г., на пробация за извършено на 29.01.2017 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК; по НОХД № 471/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 21.01.2021 г., на пробация за извършено на 08.04.2020 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК; по НОХД № 248/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 20.07.2021 г., на пробация за извършено на 18.05.2020 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По ЧНД № 281/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, в сила от 30.09.2021 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Н. е определено общо най-тежко наказание пробация измежду наложените наказания по НОХД № 248/2021 г. и НОХД № 471/2020 г., със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в с. Р., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една календарна година.

Подсъдимият изпълнявал наложената пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, като се явявал и подписвал пред определено от пробационния служител длъжностно лице в кметството на с. Р.. В тази връзка периодично посещавал сградата, където работела постр. св. Х.Б., по отношение на която той смятал, че му е откраднала изгубена негова овца.

На 02.07.2021 г. около 8,30 ч. подс. Н. отишъл в сградата на кметството 3 на с. Р., където свидетелките Х.Б. и С.М. изпълнявали служебните си задължения, съответно на ***** и ****** в учреждението. Той блъснал входната врата и влизайки в кметството се насочил към св. Б. с претенции да му върне овцата, казвайки й разярено три пъти „…ще те убия…“. Тъй като Н. бил обезумял, с изхвръкнали очи и изпотен, св. Б. се изплашила и хванала стирката, с която св. М. почиствала в това време пода, за да се защити. Св. М. от своя страна замръзнала от страх. След отправяне на заканата, подс. Н. напуснал сградата, а двете свидетелки се заключили вътре. Св. Б. се обадила на кметицата на селото – св. Х.Ф., крещейки и повтаряйки й по телефона:

„Дойде да ме убие! Идвай бързо, моля те! Ще ме убие! Ще ме убие!“. Св. Ф. веднага отишла в Кметството, където заварила свидетелките Б. и М. в шок.

Св. Б. крещяла „Щеше да ме убие. Дойде тук.“, а св. М. плачела и щяла да припадне, поради което се наложило да я заведат на лекар. Св. Ф. сигнализирала за случая на ЕНН 112. В кметството пристигнали полицаите – св. А.К. и св. С.Д., които заварили кметицата, секретарката и чистачката силно притеснени и разтревожени, като свидетелките Б. и М. плачели. Св. Д. потърсил съдействие от жандармерията по повод задържането на подс. Н., който бил задържан по-късно на същия ден, оказвайки яростна съпротива, отправяйки закани и държейки се агресивно към служителите на полицията и на ЗЖУ – Бургас.

Видно от заключението по изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към 02.07.2021 г. пострадалата Б. не е страдала от психично заболяване, но в причинноследствена връзка с възникналия инцидент се е намирала в състояние на психоемоционален стрес, който предизвикал у нея адапционно-тревожна реакция, като вследствие на стресогенното за нея деяние възприела отправените от Н. заплахи като напълно реални и осъществими.

На 19.07.2021 г. в с. Р., свидетелите Р. Д. и А.А. изпълнявали служебните си задължения по трудовите си правоотношения с „ВиК“ ЕАД – Бургас. Същите работели в близост до дома на подс. Н., извършвайки заравяне на шахта за водоподаване към дома на подсъдимия, тъй като се бил включил противозаконно към водопроводната мрежа. Н. от двора си започнал да вика, крещи, ругае и псува. Хвърлил два камъка по св. Д., който за да не бъде ударен, се скрил зад ел. стълб. Подсъдимият изричал към св. Д. закани:

„Гяур, ще те убия, ще те заколя!“ Притеснени, свидетелите Д. и А. си тръгнали. Св. Р.И. – съсед на подс. Н., наблюдавал случилото се от двора си, като дори и след заминаването на служителите на „ВиК“ ЕАД, Н. продължавал да крещи с цяло гърло „Ще те заколя, гяурин!“. Св. Д. се уплашил и започнал да се страхува да работи по трасето, тъй като случаят бил втори по ред, в който Н. му се заканвал с убийство.

Видно от заключението по изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към 19.07.2021 г. пострадалият Д. не е страдал от психично заболяване, но в причинноследствена връзка с възникналия инцидент се е намирал в състояние на 4 психоемоционален стрес, който предизвикал у него адапционно-тревожна реакция, като отправените към него заплахи и цялостно поведение на Н. възбудили у него основателен страх.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно‐ психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия се установява, че той не страда от психично заболяване, но се касае за нестабилна, трудна, импулсивна личност. Налице е грубо несъответствие между поведение и съществуващите социални норми. Н. има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие. Това негово личностово разстройство улеснява извършването на престъпление.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства – частично от обясненията на подсъдимия Н., дадени в с. з. на 04.04.2023 г. пред съда; показанията на свидетелите А.К., М. М., К.Ц. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 05.11.2021 г. н а л . 84 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Х.Ф., С.М., Х.Б., Р. Д. / дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 03.09.2021 г. н а л . 76 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Р.И. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 30.09.2021 г. н а л . 81 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 , вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, А.А., С.Б. /дадени в с. з., както и показанията му, дадени в хода на ДП на дата 18.11.2021 г. н а л . 85 от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 , вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, С.Д.