Определение № 115 от 25.07.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Смолян, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20255400900014 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 118-121 във вр. с чл. 104, т.4, чл. 105, чл. 113 ГПК във вр. с чл. 4, т. 1, чл. 5, т. 1, р. ІІ, чл. 7, т. 1, б.“б“, пр. 2, р. VІІ, чл.26, чл.

63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, чл. 48, ал. 7 КМЧП.

Образувано е по искова молба на Б. ЕООД – Смолян, представлявано от Б.Б., чрез адв. Б.К. против S. O. D. – E.L. със седалище и адрес на управление Z. D. N. 8PL G.V. 94310 O., F.

Ищецът твърди, че имал договорни взаимоотношения с ответника, свързано с производство и доставка на дървени палети.

Твърди, че по заявка на ответника S.O. D. - E.L.доставил със собствен транспорт 870 бр. дървени палети тип E. E., по поръчка .....0631/16.05.2024г. За извършения превоз била издадена международна товарителница от 25.05.2024г., а при получаване на стоката бил оформен двустранен приемопредавателен протокол от 25.05.2024г. без забележки. За доставената стока била издадена фактура № 0000000020/25.05.2024г. за 14 355 EUR, изпратена по електронна поща на ответника.

Според чл.286, ал.1 ТЗ търговска била сделката, сключена от търговец, която била свързана с упражняваното от него занятие. Чл.287 ТЗ предвиждал, че разпоредбите за търговските сделки се прилагали и за двете 1 страни, когато за едната от тях сделката била търговска и не следва друго от този закон.

Според чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължавал на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Условие на доставка съгласно I. 2000 Код EXW (Е. W.) терминът „Ф.з.“ означавал, че продавачът бил изпълнил задължението си по доставката, когато бил предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие или друго уречено място (т.е. в завод, фабрика, склад, и т.н.), не било извършено митническото изчистване за износ и не бил задължен за натоварването им на превозно средство. Даденият термин предполагал минимум задължения за продавача.

Купувачът трябвало да поеме всички разходи и рискове във връзка с превозването на стоките от предприятието на продавача до местоназначението им. Обаче, ако страните пожелаели продавачът да поеме задължението с натоварването на стоките за изпращане/експедиция и да поеме всички разходи и рискове за такова товарене, това трябвало ясно да бъде уговорено със съответното допълнение към договора за покупко-продажба.

Ищецът твърди, че изработил поръчаните му изделия от ответника и извършил доставка на същите „ф. з.“ в Република Ф., а последният не бил заплатил дължимото възнаграждение. Поради неплащане на извършената доставка ищецът изпратил до ответника по DHL покана, с която го поканил в 10-дневен срок от нейното получаване да му сумата от 14 355EUR по посочена в поканата банкова сметка.

Поканата била доставена на 18.09.2024г., но в определения в нея срок, а и към момента дължимата сума не била платена.

Върху незаплатеното възнаграждение ответникът дължал според чл.86 ЗЗД и мораторна лихва за забава в размер на 1 381.82евро, с левова равностойност 2 702.60лв., считано от 10.06.2024г. (датата на изтичане на 14днвен срок от получаване на инвойс-фактурата, чл. 303а, ал. ал.3 ТЗ).

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени и на ответното дружество в Република Франция по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020.

На ответника е връчено и разпореждане № 54/04.03.25г. с указание, че 2 в двуседмичен срок може да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на отговора последиците от неподаване на отговор и/или неупражняването на права. Последното е видно и от протокол за връчване на юридическо лице с вх. № 1631/25.04.25г. на ОС-Смолян, с превод и на български език /л. 90-97/.

Постъпил е отговор на искова молба от О. Д., регистрирана в търговския и дружествения регистър на C.под № 381 499 151, представлявано от своя президент Е. А., действащо чрез адвокат С. М.и адв. Ф. Р. – САК /л.5055/.

С молба вх. № 1636/25.04.25г. /л. 83-85/ са представени доказателства за представителната власт на преупълномощения адв. Ф. Р..

В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за некомпетентност на българския съд.

В продължения срок за отговор е постъпил отговор на искова молба от ответника О. Д. с вх. № 2320/13.06.25г. /л.107-113/, в който отговор отново е направено възражение за некомпетентност на българския съд. Моли съда да се десезира и си обяви за некомпетентен да разгледа този спор, на основание чл.

4, 5 и 7 от Регламент 1215/2012г., като постанови, че компетентни са френските съдилища и по-специално Търговския съд на Понтоаз.

Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба, писмените отговори, приложените писмени доказателства и съобрази приложимото право, намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено, поради липса на международна компетентност на този съд.

За преценка дали исковото производство се развива пред международно компетентен съд, следва да се разгледат разпоредбите на Регламент

№ 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Както е посочил и СЕС в практиката си (Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18) с цел засилване на правната защита на лицата, които са установени в Съюза, като позволяват едновременно на ищеца да определи лесно съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован, правилата за компетентността, които се съдържат в Регламент № 1215/2012, се придържат към принципа за компетентност на съда по местоживеене на 3 ответника, посочен в член 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност.

Дали едно лице има местожителство в една държава-членка се определя от нормите на вътрешното право. Срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава-членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2-7 от Глава ІІ на Регламента. За Юридическите лица и търговските дружества връзката с държава-членка се определя според три алтернативни критерия; къде се намира седалището им, управлението или основното място на дейност. Акционерно дружество S. O. D. - E.L. /О. Д./ е регистрирано в търговския и дружествения регистър на C.под № 381 499 151.

Според чл. 26 от Регламент № 1215/2012, извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът.

В практиката си ВКС приема, че "явяване" по смисъла на чл. 24 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г. представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т. нар. "първо защитно действие" /съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/. В определение № 18/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1734/2016 г. на ТК на ВКС се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл.

16 § 2 от Регламент /ЕО/ № 44/2001г. с отговора на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото.

И в двата подадени отговора ответникът О. Д. прави възражение за некомпетентност на българския съд да разгледа този иск.

Предмет на иска е вземане във връзка с продажба на стоки, с място на доставка /разтоварен пункт/ S. O. D. - E.L., 95670 M. – L. V.F. и ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението е изпълнено, Ф.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е компетентен да разгледа предявения иск, поради което производството следва да бъде прекратено, затова

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по иска, предявен от Булпалет ЕООД – С., представлявано от Б.Б., чрез адв. Б.К. против S. O.D. – E.L. със седалище и адрес на управление Z. D.N. 8PL G. V.

94310 O., F.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 14/2025г. на ОС-С.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ 5