Определение № 942 от 08.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 942 гр. София, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601209 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Д. К. Р. срещу определение от 24.09.2025 г. постановено по н.ч.д. № 5624/2025 г.по описа на СГС,НО,41 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Р..Изтъква се,че същия е многократно награждаван,а допуснатите нарушения,за които е санкциониран са за дребни провинения.Посочва се,че е полагал труд в мястото за лишаване от свобода и има условия за успешна ресоциализация,тъй като разполага с подкрепяща семейна среда.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Д. К. Р. е осъден за извършено престъпление по чл.159А ал.2 т.6 вр. Ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от три години,което изтърпява от 27.07.2023г. Към 24.09.2025 г. (датата на постановяване на определението на СГС) от 1 горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 2 година,1 месец и 27 дни., от работа-2 м. и 14 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 7 месеца и 19 дни.

Осъденият Р. за пореден път търпи наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение.Осъждан е няколкократно в миналото,а веднъж вече е освобождаван условнопредсрочно.

Първоначално осъдения търпи наказанието в затвора в гр.Стара Загора,където е награждаван,включително и с домашен отпуск,но е наказван с извънредно дежурство за срок от седем дни.От началото на 2025г. е преместен в затвора в София,където се намира и понастоящем.Устроен е на работа като работник в цех Пликове и папки,с която дейност се справя успешно.На територията на общежитието е наказван дисциплинарно през месец август 2025г.със забрана да участва в колективни мероприятия за срок от три месеца.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 67 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е увеличена на 80 точки/среден към висок риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо три- отношение към правонарушението , умения за мислене,начин на живот и обкръжение.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се,че осъдения не се съобразява с наложените му режимни ограничения и не приема реда и правилата в мястото за лишаване от свобода.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Р. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата 2 администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Р.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не само ,че не е коригиран в приемлива степен,но се е повишил от 67 на 80 точки.Не без значение е и факта,че проблемните зони при осъдения са три: умение за мислене,отношение към правонарушението и обкръжение.Върху тях САС акцентира,тъй като настоящото правонарушение за осъдения е поредно.Той е санкциониран и друг път с наказания със и без лишаване от свобода,поради което рискът,след като напусне изолираната среда да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение е сериозен. Съдебната биография на осъдения обуславя повишени изисквания към неговото поведение в мястото за лишаване от свобода.В доказателствата за неговото поправяне не трябва да има никакво колебание,което да поставя под въпрос необратимостта на корекционния процес.В случаят,след като е поставен в по-слабо контролирана среда в условията на общежитие от открит тип ,Р. е извършил в кратък срок две нарушенияотклонил се е от обекта и е притежавал забранени вещи,провинения ,които сериозно подкопават твърденията му и тези на защитника му за постигането на устойчиви резултати в поправянето на осъдения.Необходимо е осъдения да покаже трайна положителна промяна в поведението си и да даде убедителни доказателства за поправянето си,за да се приеме,че корекционния процес е отбелязал значителен напредък.

Подкрепящата семейна среда е фактор от значение в производството по Глава 35,тъй като наличието й подпомага процесите на ресоциализация извън пенитенциарното заведение, а влияе и върху корекционната работа в затвора,тъй като осъдения има допълнителен стимул за своето поправяне и превъзпитание.Въпреки това, семейния статус на осъдения няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на неговото поправяне,защото доказателствата по чл.439а от НПК,от които се ръководи съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване,касаят поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му връзки.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения Р.,поради което атакуваното определение на СГС следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.09.2025 г. постановено по н.ч.д. № 5624/2025 г. по описа на СГС,НО,41 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. К. Р.

ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4