Решение № 47 от 17.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600906 по описа за 2024 година С присъда № 105/13.06.2024 г. по НОХД № 1746/2024 г., Районен съд – гр. Бургас е признал подсъдимия В. С. В., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 30.06.2022 г., в гр. *****, бул. „*****“, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Форд“ модел „Транзит ****“, с рег. № У ***** АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,55 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7519“ с фабричен № ARNJ 0009, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – със споразумение по НОХД № 2321/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 21.05.2021 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр. чл. 55 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца месеца , при първоначален „общ“ режим и му е наложил глоба в размер на 490 лева.

Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 20 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето през което същият е бил лишен по административен ред от това право, а именно от 30.06.2022 г.

С нея също привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 2321/2021 г. по описа на РС – Бургас, а именно лишаване от свобода в размер на 5 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ 1 режим.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.

Йорданка Желева от АК – Бургас, служебен защитник на подсъдимия В. В..

С жалбата се иска отмяна на присъдата на БРС, като неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Навежда твърдения, че извършеното не съставлява престъпление, тъй като предвид минималното надвишаване количеството на алкохол в кръвта над 0,50 промила, се касае за деяние с незначителна обществена опасност, явяващо се поради това малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание подс. В. се явява лично и със служебния си защитник - адв. Йорданка Желева от БАК, която поддържа жалбата.

Последната поддържа съображенията за малозначителност на деянието, поради ниска обществената опасност на деянието, с оглед граничната стойност на показанието отчетено от дрегера, която по нейно мнение е границата на допустимата грешка, също и ранният час, в който е била извършена проверката. Моли присъдата да бъде отменена и подзащитният й признат за невиновен.

В дадената му последна дума, подсъдимият намира, че деянието, което е извършил, не е обществено опасно и счита, че не е виновен. Присъединява се към твърденията на защитника си.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда – за правилна и законосъобразна. Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от НК, тъй като обществената опасност на дееца е висока. Същият е имал наложено наказание „лишаване от свобода“, което е било отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок, в който именно е извършено деянието, предмет на настоящото обвинение. Според него, че не са били постигнати целите на наказанието същият де се превъзпита и поправи, като отлагането на наказанието не е допринесло за това, да го възпре да извърши отново същото деяние. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на подсъдимия, изложени във въззивната жалба, както и становищата на страните, изложени в съдебно заседание, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:

Подсъдимият В. С. В. е роден на ****** г. в гр. ****, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Той е ****, *****гражданин, със ****образование, ***, ****, с ЕГН: **********.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, В. е осъждан по НОХД № 2321/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца с изпитателен срок от 3 години, считано от 21.05.2021 г., наказание глоба в размер на 100 лева и 2 наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

На 30.06.2022 г., около 06:20 часа, в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ в посока ул. „Никола Петков, подс. В. управлявал товарен автомобил „Форд Транзит ****“, с рег. № У ****АН. Полицейските служители – свидетелите Г. Д. и Д. В. били на работа и спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил. Подсъдимият бил тестван за алкохол, като техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ 0009 отчело 0,55 промила алкохол в издишания въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, но същият не се явил за даване на кръв за анализ.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Г.

Д., дадени на съдебно следствие, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, Д. В., дадени на съдебно следствие, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, талон за медицинско изследване, дневник и протокол, заповед и протокол, ЗППАМ, заповед и длъжностна характеристика, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и то останалите приложени по делото доказателства.

Правнорелевантните факти, отразени в мотивите на атакуваната присъда, са установени с допустимите от НПК средства. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които могат да се направят правилни изводи досежно предмета на доказване. Тези на първоинстанционния съд по фактите почиват на пълна и обективна оценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени средства и тяхното поотделно и комплексно обсъждане.

Правилно районният съд е кредитирал показанията на основните свидетели по делото – полицейските служители Г. Д. и Д. В., които лично възприели съставомерните факти и обстоятелства – управлението на товарния автомобил от подсъдимия, обстоятелствата по самата полицейска проверка, процедурата по изследване , резултатите от използването на техническото средство за установяване на употребата на алкохол от подсъдимия и съгласието на подсъдимия с тях, издаването на талон за медицинско изследване и неявяването на подсъдимия да даде кръвна проба за изследване.

В съответствие със закона първостепенния съд е приел, че между показанията на тези свидетели няма противоречия, които да поставят под съмнение тяхната достоверността, както и че същите са последователни и логични.

Показанията на полицейските служители се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, копие от медицински дневник на лицата дали кръвна проба през периода 06:20 часа до 07:30 часа на 30.06.2023 г. през Мултипрофилно спешно отделение на „УМБАЛ – Бургас“ АД.

С оглед на горните констатации по фактите, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна 3 страна съставът на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, като по делото по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият на 30.06.2023 г., в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“, правлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит *****“, с рег. № У ******АН с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,55 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7519“ с фабричен № ARNJ 0009, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – определение от 21.05.2021г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 2321/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

По делото несъмнено е установено, че на 30.06.2023 г. подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС, като на същата дата е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК.

Правилно БРС е отчел, че от обективна страна деянието, извършено от подсъдимия, е извършено при условията на повторност, след като В. е осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление / в случая с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2321/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 21.05.2021 г./ . За него му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 100 лева. Към датата на настоящото деяние, определеният с цитираната присъда изпитателен срок не е изтекъл, поради което не е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Ето защо, по делото е доказан и другият обективен елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК – предходно осъждане за управление след употреба на алкохол.

Настоящата инстанция намира искането на защитата за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК за неоснователно. Засегнатите обществени отношения са съществени, тъй като са свързани с безопасното осъществяване на движението по пътищата, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на живота, здравето и имуществото на членовете на обществото.

Независимо от обстоятелството, че отчетената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е малко над допустимата граница, то данните за управление на товарен автомобил, в изпитателния срок по наложеното му наказание за същото престъпление сочи на завишена обществена опасност на подсъдимия. На същия извод сочи и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено само 3 месеца след изтърпяването на наложеното с предходното осъждане кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.

Не може да бъде споделено и възражението за недоказаност на обвинението, поради отчетена стойност в границата на допустимата техническа грешка.В случаите на отказ на водача да даде кръв за изследване се ползват показанията на техническото средство. Неявявайки се в медицинската лаборатория за медицинско изследване, подсъдимият сам се е лишил от възможността да оспори показанията на техническото средство./ В същия смисъл е и Решение №130/12.06.2018г. на ВКС по н.д.№424/2018г. , І н.о/.

Нещо повече, според цитираното от защитата ръководство за работа с 4

„Алкотест дрегер 7510“/л.6-23 от ДП/,стандартно отклонение е в рамките до 0.017промила, при отчитането на което най-ниската стойност би била 0.533промила алкохол в кръвта на подсъдимия В., следователно отново над допустимия размер от 0.5промила. Същото заключение се налага и при изчисляването на максимално допустимите грешки за масови концентрации, съобразно отговорът на л.94-98 от ДП, според което то не надвишава 5%.

Следователно концентрацията е не по-ниска от 0.55промила -0.55промила х 0.05= 0.5335промила алкохол в кръвта.

От субективна страна подс. Д. е действал с пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е съзнавал, че е осъждан с влязлото в сила цитирано определение на БРС, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и определеният в него изпитателен срок не е изтекъл.

Разбирал е също така, че управлява МПС, след употреба на алкохол, но въпреки това се е качил в процесното МПС, привел го е в движение и го е управлявал по пътищата отворени за обществено ползване.