Решение № 482 от 27.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Бургас, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501122 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет Димитрова и Десислава Николова , чрез юрисконсулт Гардения Георгиева, срещу решение № 87/25.11.2022 год. по гр.д.№ 141/2022 год. по описа на Царевския районен съд, с което е прогласена нищожността н а договор № 1087889 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406 и П. К.

П., ЕГН **********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е осъдено „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, да заплати на адв. Десислав Михайлов, сумата в размер на 527 лева за разноски по делото.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в 1 противоречие със закона - районният съд не е съобразил, че за да е нищожен договорът сключен с ищеца, следва да са нарушени всички кумулативни изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК, а не само отделни такива. Твърди се, че решението е немотивирано относно изводите за включване на таксата за гарант в годишния процент на разходите /ГПР/ по чл.19, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че тази такса не трябва да се включва в ГПР тъй като сключването на договор за гаранция е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит, а потребителят е имал избор дали да се възползва от нея. Сочи се, че договорът за гаранция по същество е договор за поръчителство, сключен между потребителя и трето лице, а дължимата по този договор такса е договореното за поръчителя възнаграждение, което не е част от годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит. Твърди се, че преди сключване на договора с ответника, ищецът е разполагал с достатъчно време да се запознае с всички условия на договорите, като е имал възможност да ангажира и консултант за преглед, също - че за потребителя не е имало скрит разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе, а сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на закона и е действителен. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, с присъждане в полза на дружеството на направените разноски по делото.

С определение № 740/13.03.2023 год. по в.гр.д.№479/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е върнато на Царевския районен съд за произнасяне по чл.248 от ГПК по възраженията във въззивната жалба относно неправилност на решението в частта за разноските, с която в полза на адвоката на ищеца е присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗА.

С определение №104/04.04.2023 год. по гр.д.№141/2022 год. по описа на Царевския районен съд е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, обективирана във въззивната жалба, срещу решение № 87/25.11.2022 год. по гр.д.№ 141/2022 год. по описа на Царевския районен съд, за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу определението е подадена частна жалба от „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление: гр. София, 2 ж.к.“Младост“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет Димитрова и Десислава Николова , чрез юрисконсулт Гардения Георгиева. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице предпоставките посочени в чл.38, ал.1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ на ищеца от страна на неговия адвокат, както и, че тези предпоставки е следвало да бъдат установени в исковото производство от пълномощника на ищеца, при условията на пълно и пряко доказване, което не е направено. Твърди се, че ищецът не е материално затруднено лице, което да се нуждае от предоставяне на безплатна адвокатска помощ, а неустановяването на предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ по делото е злоупотреба с право от страна на адвоката на ищеца, също-нарушение на принципите за законосъобразно упражняване на процесуални права по чл.4, ал.1 от КРБ, чл.3 и чл.5 от ГПК, поради което възнаграждение в полза на адвоката на ищеца не следва да се присъжда от съда. Направено е искане за отмяна на определението и за изменение на решението в частта за разноските, с отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца за оказана безплатна адвокатска помощ.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Десислав Михайлов, в качеството му на процесуален представител на ищеца по делото П. К. П., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че изводът на районния съд за нищожност на договора като неотговарящ на изискванията на чл.22 от ЗПК е правилен и обоснован. Сочи се, че сключеният между страните договор за кредит противоречи на чл.11, ал.1, т.10 и 11 от ЗПК, тъй като в него не е посочено ясно какво се включва в ГПР, като към договора не е приложен и погасителен план отговарящ на изискванията на закона. Твърди се, че с предвиждането на заплащане на суми по договора за поръчителство, договорът за кредит се явява сключен и при заобикаляне на закона, като е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че допуснатите нарушения на закона в случая сочат недействителност на целия договор, като е цитирана и съдебна практика. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, включително в частта за разноските, както и за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия направените пред въззивния съд разноски.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.

3

Десислав Михайлов, в качеството му на процесуален представител на ищеца по делото П. К. П., в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Цитирана е съдебна практика – определения на ВКС в които е прието, че предпоставките за оказване на безплатна помощ от страна на адвоката по чл.38 от ЗА не се контролират от съда, като независимо от това се сочи, че по делото са представени и доказателства, че ищецът е материално затруднено лице. Направено е искане за оставяне на частната жалба без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Царевският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на обжалване пред настоящия съд, поради което Е ДОПУСТИМА.

С обжалваното определение Царевският районен съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.248 от ГПК.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища, правят искане за присъждане на съдебните разноски.

По въззивната жалба:

Царевският районен съд е сезиран с искова молба подадена от П. К. П., ЕГН **********, от гр.Царево, чрез процесуален представител адв. Десислав Михайлов АК-Пловдив, срещу „Фератум България” ЕООД - София, ЕИК 200599406, за обявяване на нищожността на договор № 1087889 за предоставяне на потребителски кредит сключен между страните, евентуално – за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от договор № 1087889, за предоставяне на потребителски кредит сключен между страните, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция/поръчителство. В исковата молба се твърди, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1 , предл.1- во от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, евентуално се твърди нищожност на клаузата 4 на осн. чл.26, ал.1 , предл.3-то от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗД, във връзка с което са изложени подробни съображения за нарушаване на императивни правни норми при определяне на ГЛП и ГПР по договора, тъй като сумата която се претендира чрез договора за гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР, за посочения в договора ГЛП не става ясно дали е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, в погасителния план липсва задължителната информация по ЗПК. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикалят разпоредбите на ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и те следва да са включени в ГПР.

Евентуално се сочи, че клаузата на чл. 5 от води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави по смисъла на ЗЗД и е неравноправна по смисъла на ЗЗП - във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност, не е индивидуално уговорена по смисъла на ЗЗП, поради което е нищожна.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че поръчителството от страна на трето лице различно от кредитодателя - Фератум Банк /Малта/ е по отделно правоотношение, то не е условие за сключване на договора за кредит, и кредитополучателят може да избере дали да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него.

Оспорено е твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция е вменено като задължение на потребителя, тъй като потребителят е можел да избере какво обезпечение да предостави. Отречено е да е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като се твърди, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дължимите към Фератум Банк /Малта/ суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът доброволно е сключил. Сочи се, че разхода на ищеца по договора за гаранция не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото касае услуга предоставяна от трето лице, която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Изложени са съображения, че договорът отговаря на изискванията на закона, като на ищеца е предоставена и цялата законово предвидена предварителна информация, поради което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

5

Бургаският окръжен съд като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

М е ж д у страните на 18.11.2021 год. е сключен договор за потребителски кредит № 1087889 съгласно който кредитодателят „Фератум България“ ЕООД е предоставил на ищеца по делото П. К. П. в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 2000 лв., които ищецът се е задължил да върне, ведно с договорената лихва в размер на 700 лв. при лихвен процент 35%, на осемнадесет месечни вноски считано от 18.12.2021 год. Отразено е, че ГПР по договора е 49,66% изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия. Към договора е приложен погасителен план в който е посочена падежната дата на всяка погасителна вноска, нейният размер и каква част от главницата и лихвата включва. В чл.5 от договора озаглавен „Обезпечение“ е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум банк в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на представеното в негова полза обезпечение уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Посочено е, че със сключване на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице като поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.