Определение № 290 от 17.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500208 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.278, вр. с чл. 121 ГПК.

Предмет на подадената от името на Е. Д. В. от гр.В.Търново чрез пълномощника й адвокат Н. И. от ВТАК частна жалба е законосъобразността на определение № 330/08.02.2023 г. , постановено по гр.д.№ 3037/2022 г. на ВТРС, с което е прекратено производството и делото е изпратено за разглеждането му от Районен съд гр.София на основание факта на направено от ответника в срока по чл. 119, ал.3 от ГПК възражение за местна неподсъдност. Моли да бъде отменено и делото разгледано от съда пред когото е подадена исковата молба с доводи , че заедно с иска за развод по реда на чл.322, ал.2 от ГПК са съединени за разглеждане и искания за упражняване на родителските права , издръжката и личните отношения с непълнолетното дете , както и за ползването на семейното жилище , за които се прилагат правилата на чл.112 и чл.109 от ГПК , ответникът постоянно живее в гр.В.Търново , където работи и е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество , със седалище и адрес на управление в същия град, делата в Районен съд София се разглеждат изключително бавно и неоправдано да се гледа там.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил жалбата.

Частната жалба е неоснователна .

По общо правило , съдържащо се в разпоредбата на чл.105 от ГПК местната подсъдност на делото е обусловена от постоянния адрес на ответника , т.е. искът се предявява пред онзи съд, в района на който се намира този адрес.

Процесуалният закон не урежда изключваща общото правило специална местна подсъдност за исковете по чл.318 от ГПК, обусловена от/ заради житейски положения, свързани със задължителното предявяване на исковете за титулярството при упражняването на родителските права , личните отношения и издръжката с/на децата и ползването на семейното жилище- въпроси по които / с изключение на последния / така или иначе съдът е длъжен служебно да се произнесе- чл. 59, ал.2, вр. с ал.1 от СК.

Иначе казано на ответника принадлежи процесуалното субективно право / с характер на възражение/ да пожелае делото да се разгледа от съответния на постоянния му адрес съд, без пораждането и упражняването му да е в зависимост от каквито и да било други 1 обстоятелства, освен факта на регистрация на адрес по смисъла на чл. 93, ал.1 от ЗГР и спазване на срока по чл.119, ал.3 от ГПК. Съдът може да откаже да зачете възражението като избегне стриктното прилагане на общото правило за местна подсъдност, само ако установи/ а не да се съмнява / , че е злоупотреба с право- чл. 57, ал.2 от КРБ. Това е така , защото това явление е умишлено увреждащо / т.е. целенасочено/ действие, което не се предполага.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 330/08.02.2023 г. , постановено по гр.д.№ 3037/2022 г. на ВТРС, с което е прекратено производството и е изпратено делото за разглеждането му от Районен съд гр.София

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2