Решение № 1827 от 09.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330204184 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Е. И. Т. от с.****, против Наказателно постановление № 8237/19.06.2023 г., издадено от Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1 б.а предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1 т.5 б.в , чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1 т.1 предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежащи ППС на основание чл. 53, ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 23.05.2023 г. в 10.11 ч. на път I-8, км 209+300 посока гр. ПазарджикПловдив служители на Агенция пътна инфраструктура установили 1 жалбоподателя да управлява МПС с четири управляеми оси марка Ивеко модел АД 410Т рег.№ *****, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на скална маса, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/ съгласно изискванията на чл.8, ал.1 -2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежащи ППС.

При направено измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване модел PW -10 N K0200008 и ролетка №1308 /18/ 5м на управляваното от водача ППС било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м. сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.650 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т съгласно чл.7, ал.1 т. 5 б. В от Наредбата, като превишението е с 8.650 т.

Предвид резултатите от проверката било прието, че съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при превишение на максимално допустимите норми от Наредбата по чл. 7 ППС е тежко.

С оглед извършената проверка и резултатите от нея проверяващите приели, че водачът извършва превоз на скална маса без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.

На името на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на адм. нарушение, което било квалифицирано по чл. 26, ал.2, т.1 б.а предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1 т.5 б.в , чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1 т.1 предл. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежащи ППС, в присъствие на нарушителя и подписан от същия без възражения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. Г. З., свидетелство за регистрация на МПС, част II -копие, протокол за измерване на ППС № 0000033/2023, кантарна бежека – копие,трудов договор № 990/21.12.2022 г. – заверено копие, заявление за проверка № 00029-34280/20.06.2022 г. –заверено копие, ЕО сертификат за одобряване на типа –заверено копие, протокол за проведено обучение – заверено копие, пътен лист от 25.03.2023 г., тахографски лист от 25.03.2023 г., заповед № РД-11-246/31.03.2022г.- копие, заповед № РД-11-247/31.03.2022 г.- копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта Д. Г. З. потвърди направените в него констатации.

С оглед резултатите от измерванията същият заяви, че е налице констатираното превишение с 8 650 т. , а водачът нямал нужното разрешение.

В съответствие с показанията на свидетеля е и приложената към преписката кантарна бележка – копие, от която се установява сумата от 2 натоварването на двойната задвижваща ос - 27 650 т.

Към материалите от административнонаказателната преписка е приложен ЕО сертификат за одобряване на типа –заверено копие, протокол за проведено обучение – заверено копие, удостоверяващи валидност на средството за измерване и преминато обучение на служителя, извършил проверката, за работа с мобилна везна за поосово измерване PW 10 .

Следователно ППС е било претеглено с надлежно техническо средство и от служител, който отговаря на изискванията за работа с него.

По делото е прието като писмено доказателство - копие на свидетелство за регистрация на МПС, част II –копие, от което се установява, че МПС се ползва от трето неучастващо по делото лице, като е налице връзка между лицето ползвател и водача, установен в деня на проверката. Същият има сключен трудов договор с дружеството ползвател на ППС, а за деня , в който е била извършена проверката на водача е бил издаден пътен лист , съгласно който ППС му е било дадено за управление и тахографски лист, видно от който ППС е било управлявано.

Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление е правилно установена. Налице е доказаност на установеното превишение, както и авторството на нарушението. Към датата на проверката водачът не е разполагал и с предвиденото разрешение, заради което му е бил издаден акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Материалният закон е приложен правилно.

Съгласно чл. 3 т.2 от Наредбата при превишение на максимално допустимите норми по чл.7 ППС е тежко.

Съгласно чл.26, ал.2 т.1 б.а предл. 2 от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на тежки пътни превозни средства

Отговорността по чл.53 от Закона за пътищата е важима както при извънгабаритни, така и при тежки ППС.

Жалбоподателят има качеството на водач на МПС.

Водачът на МПС може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1 т.2 от Закона за пътищата в качеството му на физическо лице, нарушило чл. 26, ал.2, т.1 б.а предл. 2 от Закона за пътищата.

Отговорността на водача по чл.53 от Закона за пътищата е различна от отговорността на превозвача по смисъла на чл.11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Разрешение по смисъла на чл. 26, ал.1 от Наредбата включва както разрешително по смисъла на чл.14, ал.1 от Наредбата, така и платена такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредбата. В този смисъл е и решение № 54 от 25.01.2022 г. по к.а н.д. № 2591/2021 г. на Административен съд Варна.

3

Следователно водачът на ППС, което е тежкотоварно, и е се е движело без разрешение може да бъде субект на административнонаказателната отговорност по чл.53 от Закона за пътищата.

Правилно е приложена съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата н аказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в" и „г", т.

2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

За пълнота въпреки че не е направено такова оплакване в жалбата следва да се отбележи, че отговорността по чл.53 от Закона за пътищата има за предмет защита на обществени отношения, свързани с опазване и съхраняване изправността на пътната инфраструктура. В този смисъл неправилно в наказателното постановление наказващият орган е приел в какво се състои обществената опасност на нарушението – да се предотврати повторно и системно извършване на едни същи нарушения предвид трайната тенденция, свързана с причиняване на катастрофи, загуба на контрол на ППС.Обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата се охраняват от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/. В ЗДвП също е предвидена отговорност на водачите по чл.177 от ЗДвП, но тази отговорност не изключва отговорността по чл.53 от Закона за пътищата.

Движението на извънгабаритни и тежки ППС представлява дейност от специалното ползване на пътищата, поради което е и необходимо предвиденото в закона разрешение и се отличава от движението на ППС в нарушение правилата по ЗДвП, с който се охраняват отношенията, свързани с безопасното движение по пътищата.

По изложените съображения съдът намира за правилни дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението и приложената от него санкционна норма, а неправилната преценка за обществената опасност на нарушението следва да намери отражение единствено при определяне на размера на наложеното наказание.

При проверка относно справедливостта на наложеното наказание съдът прие, че същото не е определено при съобразяване на правилата за определяне на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв.

Неправилно е определена обществената опасност на деянието, като както се отбеляза вече оценката на обществената опасност на деянието е важима за друг вид нарушения по ЗДвП, а не по ЗП, за което нарушение по ЗП е санкциониран жалбоподателят. Единствено правилно е отчетена обществената опасност на този вид нарушения, свързани с деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи ремонти.

В наказателното постановление липсват конкретно посочени от наказващия орган обстоятелства, които да отегчават отговорността на 4 нарушителя и да обуславят налагане на глоба в по-висок размер от минималния. Правилно наказващият орган в наказателното постановление е посочил, че дейността по определяне на наказанието принадлежи на наказващия орган, който в този случай действа в рамките на оперативна самостоятелност. Действайки обаче в рамките на тази оперативна самостоятелност, наказващият орган следва да изложи конкретни обстоятелства, свързани с нарушението и нарушителя, обуславящи по-висок размер наказание. В обжалваното наказателното постановление неправилно е определена обществената опасност на нарушението от една страна, като съображения вече се изложиха по-горе , както и липсват посочени от наказващия орган отегчаващи отговорността на водача обстоятелства. При това положение невъзможно е, съдът, действайки като въззивна инстанция, да замести волята на наказващия орган при преценка на отегчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, когато такава воля въобще липсва, а единствено възможно е съдът да провери правилността на преценката на наказващия орган относно отчетените отегчаващи обстоятелства при наличие на отчетени такива. При липса на конкретно изложени отегчаващи обстоятелства от наказващия орган размерът на наложеното наказание се явява необоснован, поради което и същият следва да бъде намален до минимума, предвиден в закона, а именно 1000 лв.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и на наказателното постановление съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица като в тази връзка са приложените и приети по делото като писмени доказателства Заповед № РД-11-246/31.03.2022г.копие, заповед № РД-11-247/31.03.2022 г.- копие. Нарушението е описано по ясен начин. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен за запознаване срещу подпис. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.