Решение № 240 от 26.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пазарджик, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на С.я Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500661 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от Д. Т. П. , ЕГН **********, от гр. П., ж. к. „Т.“ ,бл.

49,вх. „А“ , ет. 3, ап. 9 , против Районен съд гр. П. , с административен адрес гр. П. , бул. „Ш.С. „ № 167.

С исковата молба са предявени следните кумулативно , обективно съединени искове:

Иск по чл. 344 ал. 1 т. 1,2 и 3 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение,възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ;

Иск за недействителност на Допълнително споразумение № 4/ 29. 01. 20128г. ;

Положителен установителен иск по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване ,че ищцата е придобила ІV-ти ранг по ЗСВ в размер на 75 лв. ;

Осъдителен иск за заплащане на сумата от 100лв.,представляваща неполучена разлика между ІV-ти и Vти ранг по ЗСВ ;

Осъдителен иск за заплащане на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г.

С Решение № 260163 / 07. 05.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 2060/2019г. по описа на същия съд ,исковете са отхвърлени , като неоснователни .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Т.

П. , ЕГН ********** . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон,необоснованост и нарушение на процесуалните правила .Искането е да се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

1

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . С отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

С Определение № 260273/ 29. 07. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 2060/2019г. по описа на същия съд, на основание чл. 248 от ГПК , е изменено решението на районния съд в частта за разноските по делото , като е осъдена ищцата да заплати в полза на ответника сумата 501,53лв. ,представляваща сторени разноски по делото .

Против определението на районния съд е подадена въззивна частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Т. П. , ЕГН **********. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното определение . Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго такова по съществото на спора от въззивната инстанция , с което се отхвърли искането на ответника по иска за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна .

По въззивната жалба .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

І. По исковете за оспорване законността на уволнението и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.

Исковете са неоснователни .

От доказателствата по делото се установява ,че ищцата е работила в районен съд П., по трудово правоотношение на длъжността „ П.“ . Със Заповед № 728/ 04. 06. 2018г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 325 ал. 1т. 9 от КТ.

Фактическият състав на посочената права норма е следния :

1/ Обективна невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест;

2/ Болестта трябва да е довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания ,въз основа на заключение на ТЕЛК.

Според чл. 1 ал. 2 от Наредбата за трудоустрояване , приета с ПМС № 72/ от 30. 12. 1986г. , с последващи изменения , трайно намалена работоспособност имаме при 50% и над 50% загубена работоспособност.

Според чл. 1 ал. 3 от Наредбата за трудоустрояване, компетентни органи по трудоустрояването при 50% и над 50% загубена работоспособност са ТЕЛК и НЕЛК.

3/ Прекратяването на трудовото правоотношение не се допуска, ако при работодателя има друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа и той е съгласен да я заеме . По отношение на това изискване трябва да се има предвид следното :

Според чл. 315 ал. 1 от КТ ,работодател с повече от 50 работници или служители е длъжен ежегодно да определи работни места за трудоустрояване , от 4% до 10% в зависимост от общия брой на работниците или служителите. Неизпълнението на това задължение води до незаконосъбразност на уволнението ( виж Р.

№ 79/ 04. 05. 2017г. по гр. д. № 3813/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС );

2

Според чл. 3 ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване ,въпросът за подходящата работа се решава от здравния орган ,който е издал предписанието за трудоустрояване ;

П о д „подходяща работа „ следва да се разбира свободна щатна длъжност, която съответства на образованието и квалификацията на работника или служителя, и здравното му състояние. Обстоятелството ,че свободната щатна длъжност е подходяща за работника или служителя следва да се удостовери от органа по трудоустрояването( виж Р. № 93/ 26. 06. 2020г. по гр. д. № 3772/2019г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС );

По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК № 1867/ 06. 10. 2015г. , с което на ищцата Д.Т. П. е призната 50% намалена работоспособност с водеща диагноза „Хронична И. болест на С. „. В експертното решение на ТЕЛК не са записани противопоказания за работа . Съобразявайки разпоредбите на чл. 1 ал. 1,2 и 3 от Наредбата за трудоустрояване следва да се приеме,че Експертното решение на ТЕЛК представлява документ за трудоустрояване на ищцата с трайно намалена работоспособност 50 %.

По делото е представена Заповед № 37/ 16. 01. 2018г. на председателя на Районен съд П., с която е утвърдена Комисия по трудоустрояването , за да определи местата за трудоустрояване при 4% от общия брой на служителите в съда .

С протокол от 29. 01. 2018г. Комисията е определила следните длъжности и работни места за трудоустроени работници или служители за 2018г., които съответстват на образованието и квалификацията на ищцата :

Съдебен С. 1 бр.;

С.Д. – 1 бр.;

Ч. 3 бр. ;

От така утвърдените работни места за трудоустроени към момента на съставяне на протокола и към момента на уволнението на ищцата са били свободни само 2 щатни бройки за Ч.. Това се установява от съдържанието на самия протокол и от заключението на приетата по делото СИЕ.

По делото е установено ,че във връзка с трудоустрояването на ищцата работодателя е направил запитване до ТЕЛК гр. П. за възможността ищцата да заема длъжностите „П.“ и „Ч.“.

Със Становище № 0628/ 15. 03 2018г. ТЕЛК е отговорила,че здравословното състояние на ищцата не и позволява да заема тези две длъжности.

Установено е по делото ,че към момента на уволнението на ищцата е била свободна длъжността „съдебен С. „ ,която длъжност е била извън определените щатни бройки за трудоустроени лица .Тази длъжност е предложена от работодателя на ищцата, която обаче е отказала да я заеме . От заключението на приетата по делото СМЕ се установява ,че трудовите функции на тази длъжност са свързани със значително психо-физическо пренапрежение , което е противопоказно за здравословното състояние на ищцата,както и съобразно становището на ТЕЛК.

Също от заключението на приетата по делото СМЕ се установява ,че длъжността „ С.Д. „ е подходяща длъжност за здравословното състояние на ищцата, но към момента на уволнението на ищцата тази длъжност не е била свободна .

При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за законността на извършеното уволнение по чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ.

Установено е по делото ,че от определените от работодателя работни места за трудоустроени работници и служители единствено длъжността „С.Д. „ е подходяща за здравословното състояние на ищцата . Тази длъжност към момента на уволнението на ищцата обаче не е била свободна ,за да й бъде предложена от работодателя . Останалите свободни длъжности , които са определени от работодателя за трудоустроени лица ( длъжността „Ч.“ и длъжността „съдебен С. „ ) са противопоказни за здравословното състояние на ищцата, тъй като са свързани със значително психо-физическо пренапрежение. Отделно от това, незаетата щатна бройка за длъжността „съдебен С.“ е била извън определените щатни бройки за трудоустроени лица.Текстът на чл.

325 ал. 1 т. 9 от КТ изисква „подходящата“ длъжност , с оглед здравословното състояние на работника 3 или служителя, от работните места ,които са определени за трудоустроени лица да бъда свободна към датата на уволнението.