Определение № 14838 от 09.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14838 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506064 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 ГПК във връзка с чл.248 ГПК.

С частна жалба №103484/1.4.2026г, „Макроадванс“ АД оспорва определение на СРС по гр.д.№ 2821/2024г., с което е отхвърлено искането му по чл.248 ГПК. Мотивират се доводи за недопустимост, поради липсата на мотиви, и неправилност, защото съдът погрешно е приел, че разноски на ищеца се дължат. Прави се искане в производството по чл.248 ГПК съдът да отхвърли искането на ищеца за разноски.

Насрещната страна, в отговора, счита определението за правилно, с довод, че ответникът е продължил да подава информация до ЦКР за задължението, може да образува ново изпълнително дело, затова е станал повод за завеждане на делото.

Софийски градски съд, като съобрази, че жалбата е подадена в срок е внесена, като жалбата е администрирана, намира същата за допустима.

Производството е образувано по иск, предявен на 16.1.2024г. от Р.Н. против „Макроадванс“ АД с правно основание чл.439 ГПК за признаване , че вземането по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 41225/2011г. от СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 8770/2011г. от кредитна институция и по което ответникът е конституиран като взискател, е недължимо, поради изтекла давност. В срока за отговор, ответното дружество е направило изявление, че признава иска, като е посочило, че не е станал повод за завеждане на делото. Позовал се е на молба оп 7.1.2021г. по изпълнителното дело, с което е поискал прекратяването на изпълнителното производство, на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК, което е било прекратено с постановление на ЧСИ от 24.2.2021г. В становище по изложеното, ищецът сочи, че поддържа искането за присъждане на разноски по реда на чл.78,ал.1 ГПК, тъй като счита, че ответникът е станал повод за завеждането на исковото дело, защото е продължил да подава информация за задължението в ЦКР.

Представено е извлечение към 15.9.2023г.

1

С решението си, съдът, по искане на ищеца, е прекратил на основание чл.237 ГПК съдебното дирене и е уважил иска. По разноските, е приел, че ответникът, поради самото притежание на изпълнителния лист, има възможност да насочи принудително изпълнение против ищеца, поради което и следва да понесе разноските по делото.

Оспореното определение е неправилно, поради следното.

С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.

№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.“

Силата на пресъдено нещо по предявения иск – че вземането не се дължи чрез принудително изпълнение, препятстват ответника да образува ново изпълнително дело.

Липсва твърдение от ищеца, че ново изпълнително дело е било образувано, след прекратеното от ЧСИ. Ответникът е отправил до съдебния изпълнител по образуваното дело искане за прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, както и че с постановление от 24.2.2021г., преди предявяване на иска, изпълнителното производство е прекратено на това основание. Налице е признанието на иска .

Налице е хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, доколкото с признанието на иска, и липсата на доказателства, че от прекратяването на изпълнителното производство, за което взискателят – ответник е сезирал ЧСИ, до предявяване на иска, ответникът е пристъпил към събиране на вземането, удовлетворява правния интерес на ищеца от предявяването на иска.

Едновременно с това, ответникът не е станал повод за завеждането на делото – не се събраха доказателства вземането да е било претендирано от ищеца, дори и извънсъдебно.

По доводите на ищеца, че ответникът продължава да подава информация до ЦКР, съдът намира следното. Първо, твърдението е недоказано, защото исковата молба е подадена 2 на 16.1.2024г., а представената справка за заявена информация от ответника по кредита е от 15.9.2023г. Липсват доказателства, че след предявяване на иска, ответникът продължава да подава тази информация до ЦКР. За същия факт е налице признание от ответника в становище № 334850/14.10.2025г., в което сочи, че изпълнява административно задължение.

Давността е материално – правен институт, водещ до невъзможност кредиторът да се удовлетвори принудително по отношение на едно свое вземане, но не заличава самото задължение, което се превръща в естествено. До признаване, че вземането не е дължимо чрез принудително изпълнение със съдебно решение или извънсъдебно споразумение по страните във връзка с изтеклата погасителна давност, за кредитора не възниква задължение да преустанови ежемесечното подаване на информация, включително и на основание чл.10 от Наредба № 22/16.7.2009г. на БНБ за Централния Кредитен Регистър, ответното дружество, което е длъжно ежемесечно да подава заявления за корекция по вписаното обстоятелство, да коригира същото – вписването на задълженията по кредита. Липсват доказателства ищецът да е поканил извънсъдебно ответното дружество да извърши корекцията, включително и след предявяване на иска, ето защо, налага се извод, че с признаване на иска, интересът на ищеца е удовлетворен, ответното дружество не е станало повод за завеждане на делото, поради което и на ищеца не се следват разноски. Предвид формулираното искане до съда, в молбата по чл.248 ГПК, съдът да отхвърли искането за разноски на ищеца, то и оспореното определение следва да се отмени изцяло, като решението, да се отмени в частта, в която на Р.Н. са присъдени разноски. Липсва формулиран от жалбоподателя, както в молбата по чл.248 ГПК, така и в частната жалба, петитум към съда да му се присъдят разноски, ето защо, съдът не обсъжда дали такива биха се дължали на ответника, на основание чл.78,ал.2 ГПК.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба № 103484/1.4.2026г., подадена от „Микроадванс“ АД определение № 10681/17.3.2026г. по гр.д.№ 2821/2024г. на СРС , като ОТМЕНЯ по реда на чл.248 ГПК, решение № 19012/22.10.2024г. по гр.д.№ 2821/2024г. на СРС, в частта,в която на Р.И.Н. са присъдени разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3