Определение № 2229 от 12.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2229 гр. София, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна частна жалба от К. С. К. против определение № 12601/13.08.2024 г., постановено по гр.д.8734/2024 г. по описа н а Софийски градски съ д , Г О , I-26-ти състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Кюстендил.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /пряк иск на увредено лице за обезщетение срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/ срещу ЗД „Евроинс“ АД. В редакцията на чл.115, ал.2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 година искови молби законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Исковете се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие. Подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК е специална като са регламентирани алтернативни възможности за 1 предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените. Правото на избор принадлежи на ищеца и сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд измежду алтернативно изброените е компетентен да разгледа спора. Ищецът е упражнил правото си на избор, поради което местно компетентен да разгледа правния спор е сезираният съд по постоянния адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д. №8734/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26-ти състав е образувано по предявен иск от К. С. К. срещу ЗД „Евроинс“ АД за осъждане за сумата от 26 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, причинени виновно от водача на л.а. „Мазда демио“ с рег. №********, управляван от Е. Г. при ПТП на 16.02.2024 година, при което е получил вътреставна фрактура /счупване/ в дисталната част /долния край/ на дясната лъчева кост, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество, респективно от датата на предявяване на доброволната претенция – 03.06.2023 до окончателното и изплащане, ведно с направените съдебноделоводни разноски.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ.

Местната подсъдност на спора се определя по правилата на чл. 105 - чл.

117 ГПК. Съгласно чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот /чл. 109 ГПК/ и може да повдига служебно въпрос за местната подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Във всички останали случаи спазването на предвидената в процесуалния закон местна подсъдност може да бъде контролирано от съда само при направено от ответника 2 възражение за неподсъдност на спора. Възражението е обвързано с преклузивен срок, като с изключение на местната подсъдност по чл. 109 ГПК този срок съвпада със срока за отговор на исковата молба - чл. 119, ал. 3 ГПК.

Преклузията на срока се отнася както до самото оспорване на избраната от ищеца местна подсъдност, така и до въвеждане на обстоятелствата и представяне на доказателствата, обуславящи разглеждане на спора от друг местно компетентен съд. Пропускането на срока за възражение по чл. 119, ал.

3 ГПК лишава ответника от правото да оспорва местната компетентност на сезирания от ищеца съд и стабилизира подсъдността като предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Целта на законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно найлесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване. Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, а именно местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не бе възприето от законодателя, а се прие изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК .

Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл. 113 ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл. 113 ГПК е да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и да се уеднакви противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела.

Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу 3 потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността за касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над 5 000 лв.

С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ по отношение на преките искове /в този смисъл мотивите към определение №69/29.01.2021 година на ВКС по ч.т.д.1049/2020 година, II т.о., ТК/. С оглед мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, разпоредбата на чл. 113 ГПК касае споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП .

По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т. о., възприета впоследствие и по ч.т.д.596/2020 година на ВКС, I, т.о., ТК; ч.т.д.628/2023 година , I т.о, TK от останалите състави на ВКС, че с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност п о чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК , според която: "Исковете срещу ответник юридическо лице се предявяват по неговото седалище“. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК - съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или 4 постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие. Правото на избор принадлежи на ищеца като възражение за неподсъдност на делото , на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл.

115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Правото на съда да прекрати производството може да бъде упражнено само при констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд и изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен, но сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд измежду алтернативно предвидените в разпоредбата е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този избор. Едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна на ищеца съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице следва да избере една от алтернативните възможности, да прекрати производството по делото и да го изпрати на така определения съд".

В настоящия случай, съдът не е дал указания на ищеца в посочения погоре смисъл, а и от справката е видно, че постоянният адрес на лицето е в гр.София, поради което ищецът е упражнил правото си на избор, съобразно правилото на чл.115, ал.2 ГПК и компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Правилото на чл.115, ал.2 ГПК е установено право на избор на ищеца, поради което и контролът, който се осъществява от съда е за контрол върху упражнения от ищците избор, а не за самостоятелен избор – в този смисъл ВКС по ч.т.д.596/2020 година, I т.о./.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12601/13.08.2024 г., постановено по гр.д.8734/2024 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-26-ти състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по 5 подсъдност на Окръжен съд Кюстендил и ВРЪЩА на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т.9 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6