Решение № 534 от 12.10.2020, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 534

12.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Бургас

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Росица С. Стоева

Членове:

Албена Я. Зъбова Кочовска

Калина С. Пенева

Пенка Н. Шивачева като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20202000500283 по описа за 2020 година

Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл.

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, представлявано от адв.М. Г. от *АК против Решение №79/21.04.2020 г., постановено по т.д.№240/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва в осъдителната част, с която дружеството е осъдено, на осн. чл.432 КЗ, да заплати на Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. сумата от по 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне претенцията на ищците изцяло. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост на решението, т.к. съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Сочи се още, че по делото не са доказани вреди в присъдения размер, който бил твърде завишен, несъответен на претърпяната травма, на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайно установената практика за обезщетяване при подобни по род вреди.

1

В депозирания отговор на въззивната жалба Н. Б. С., Н. С. Г. и И. С.

И., чрез адв. П. В. от *АК са заявили становище за неоснователността й и искат оставянето й без уважение, съответно потвърждаване на решението в атакуваната част. Претендират и разноски за въззивната инстанция. Считат, че решаващия съд правилно е приложил чл.52 ЗЗД, определяйки справедливо обезщетение, съобразено с трайната практика на ВКС, в т.ч. и такава по сродни случаи. Намират оплакванията във въззивната жалба за абстрактни и напълно формални.

В о.с.з. въззивника ЗД „БУЛ ИНС” АД не се представлява. В предварително представено становище е заявено, че поддържат въззивната жалба и искат уважаването й, като претендират разноски по приложен списък.

В о.с.з. въззиваемите Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. не се явяват, но чрез пълномощника адв. П. В. от *АК подържат становището за неоснователност на въззивната жалба и искат потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част. Претендират и разноски за въззивната инстанция по приложен списък.

След преценка на доводите по жалбата и отговора, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Решението в атакуваната част е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ОС-Бургас.

В производството пред първоинстанционния съд са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, във 2 вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

С исковата молба ищците Н. Б. С. , Н. С. Г. и И. С. И. са заявили претенция за осъждане на ответника да им заплати сумата от по 150 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болка и страдание от смъртта на наследодателя им С. И. С. в резултат на ПТП, съпруг на първата и баща на останалите двама, ведно със законната лихва от 09.01.2018 г. - датата на увреждането, до окончателно изплащане на присъдените суми. Ищеца И. С. И. е предявил и иск за сумата 6010 лв. имуществени вреди за заплатени от него медицински консумативи.

Ищците са основали претенцията си на следното: на 09.01.2018 г. около 16.00 часа на път 208/88 км настъпило ПТП между МПС марка „БМВ" модел „325" с peг. № А 3084 КС, управлявано от Т. М. А. и МПС марка „Фиат" модел „Типо", с peг. № А 2807 ВН, управлявано от С. И. С., причина за което било загубване на контрола и навлизане на автомобила марка „БМВ" в насрещното платно, където се блъснал челно в автомобила марка "Фиат". За така настъпилото произшествие бил съставен КП, било образувано ДП №68/2018 г., вх.№1890/2018 г. на БОП; ДП № 13/2018 година на РУ на МВР - гр.Айтос.

Пострадалото лице С. С. бил откаран и хоспитализиран за лечение в УМБАЛ Бургас и му били извършени хирургични интервенции, но починал на 19.01.2018 г. Получените от С. С. при произшествието увреждания били множество фрактури на: лява ключица, ляво бедро, лява тибия, десен радиус, десен глезен, разкъсно-контузна рана в двете коленни области, лява пубисна кост и хематом на главата. Ищцата Н. С. била съпруга на починалия от 32 години, като при сключване на гражданския брак помежду им той носел имената С. И. С., а останалите двама ищци били негови деца. Всички те живеели в едно домакинство - във фамилната им къща в гр.Айтос, а отношенията им били топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. След смъртта на С. ищците били обзети от скръб, тъга и отчаяние, като търпените душевни болки и страдания щели да останат завинаги. Починалият бил глава на семейството, поддържал го и финансово. С него те имали особена духовна близост, която близост правела загубата им още по-непреодолима. Докато бил 3 хоспитализиран, ищците били неотлъчно до него, като полагали необходимите грижи, т.к. той не можел да става от леглото, не можел да промени позата на лежане, не можел да спи, бил в постоянна просъница, а болката в крайниците му била непоносима, поради което се успокоявал с морфин.

Отговорността на ответника ЗД „Бул инс" произтичала от сключения между него и собственика на МПС с peг. № А 3084 КС И. С. А., ЕГН **********, респективно виновния причинител на ПТП Т. М. А., договор за застраховка „Гражданска отговорност" по полица BG02117001355075, със срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. Съобразно изискванията на чл.380 от КЗ, всеки от ищците депозирал пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение, по подаденото заявление била образувана застрахователна щета, като ответника с писмо от 08.02.2018 г. изискал от ищците допълнителни книжа. Застрахователят следвало да се произнесе по направените от ищците искания най-късно до 07.05.2018 г., но освен посоченото по-горе уведомление, друго такова не постъпило. Всичко това обуславяло и правния интерес на ищците от завеждане на настоящите искови осъдителни претенции.

Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Оспорва изцяло предявения иск - по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на претенцията, т.к. претендираното обезщетение не отговаряло на действителната вреда. Оспорва да е причинен деликт, при който да е пострадал точно ищецът, при обстоятелствата, посочени в исковата молба, т.к. липсвали документи за процесното произшествие, от които да се установявала връзка между произшествието и настъпилата смърт на С. С., липсвала и присъда, която да обвърже съда. На следващо място оспорва пряката причинно-следствена връзка между травмите и настъпилата по-късно смърт на Смаил - травмите били само фрактури на крайници, които не причинявали смърт; те били средни телесни повреди, които ограничавали движението на крайника за определен срок, но не били състояние временно или постоянно опасно за живота, а причината за смъртта нямала връзка с произшествието. Направено е и евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците, т.к. бил без поставен предпазен колан, управлявал автомобила по рисков начин в противоречие с правилата за движение по 4 пътищата, в т.ч. не се движел възможно най-вдясно на пътната лента и с превишена и несъобразена скорост. Сочи се и че вина за настъпилата смърт на С. имала и УМБАЛ-Бургас, тъй като от епикризата се виждало, че същият бил стабилизиран, като смъртта му настъпила седем дни след операцията.

Според ответника, смъртта била резултат не директно от причиненото произшествие, а от фактори, които настъпили в последствие и които можело да бъдат предотвратени при правилно лечение.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение ОС-Бургас приел предявените в производството искове за неимуществени вреди за частично основателни до размера на по 100 000 лв. за всеки от ищците и ги уважил до този размер, като ги отхвърлил за горницата до предявения размер от по 150 000 лв. За основателен в пълен размер приел иска на ищеца И. И. за имуществени вреди и го уважил за сумата от 6010 лв. В мотивите е изложено, че от доказателствата по делото се установява, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на МПС - лек автомобил марка „БМВ", модел 325 Т. М. А., чието поведение е довело до настъпване на произшествието - същата е осъществила противоправно деяние, като при налично за нея задължение не е спазила правилата за движение и е навлязла в насрещната лента на движение с несъобразена скорост, изгубвайки контрол над пътното превозно средство. Тези нейни действия са довели до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на С. С. са били нанесени тежки травми, довели до неговата смърт. При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", на основание чл.432, ал.1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя. За недоказано е прието твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. В конкретния случай, решаващия съд намерил, че за претърпените неимуществени вреди, при съобразяване принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, на всеки от ищците се следва обезщетение в размер на по 100 000 лв., като искът за разликата над този размер до пълния предявен размер от по 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

За основателна приел и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.

5

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд, не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се ангажираха нови доказателства, които да доведат до промяната й.

В тази връзка не е спорно, че на 09.01.2018 г. около 16.00 ч. на път 208/88 км настъпило ПТП между МПС марка „БМВ - 325" с peг. № А 3084 КС, управлявано от Т. М. А. и МПС марка „Фиат - Типо", с peг. № А 2807 ВН, управлявано от С. И. С., причина за което било загубване на контрола и навлизане на автомобила марка „БМВ" в насрещното платно, където се блъснал челно в автомобила марка "Фиат", като в резултат на ПТП починал С.

И. С. По случая било образувано ДП, а в последствие и съдебно производство. С влязла в сила присъда №290/29.11.2018 г., постановена по НОХД №978/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд, подсъдимата Т. М. А. е призната за виновна в това, че на 09.01.2018 г. около 16.00 ч. на третокласен път 208, в района на 88 км, при управление на МПС марка „БМВ" модел „325" с peг. № А 3084 КС, нарушила правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 ЗДвП, вследствие на което последвало ПТП, при което по непредпазливост причинила смъртта на С. И. С., с което осъществила състава на престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342 ал.1 НК, вр. чл.20, ал.1 ЗДвП.

Установено е по делото от представеното удостоверение за наследници, а и не е спорно между страните, че ищците са съпруга, съответно син и дъщеря на починалото лице, поради което и същите са от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди.

От заключението на назначената авто-техническа експертиза се установява, че местопроизшествието се намира в прав пътен участък на третокласен път 208, км.88, гр.Провадия - гр.Айтос. Пътят е с надлъжен наклон за спускане към гр.Айтос 4%, като асфалтовата настилка е била мокра, без неравности, а времето облачно и превалявал слаб дъжд. Лекият автомобил на пострадалия - „Фиат", модел „Типо", с peг. № А 2807 ВН, се движел към гр.Айтос, а управляваният от делинквента Т. А. автомобил марка „БМВ", модел 325 с peг. № А 3084 КС, се движел в обратната посока. Видимостта била добра и лекият автомобил марка „БМВ" се намирал в полезрението на пострадалия водач. Скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ" 6 била около 62.5 км/ч, а на лекия автомобил марка „Фиат", модел „Типо" около 80 км/ч. Водачката на лекия автомобил с peг. № А 3084 КС почувствала някакво трептене на волана (което според експерта е субективна, а не обективна причина за настъпване на произшествието, тъй като тези вибрации се овладяват с пo-здраво задържане на волана и намаляване на скоростта) и натиснала спирачката, при което навлязла рязко в насрещната лента; последвал силен удар с управлявания от С. С. автомобил. При дадените условия, пострадалият водач е нямал възможност да спре преди мястото на удара. Според експерта, произшествието е било непредотвратимо и е настъпило в резултат на навлизане на лекия автомобил марка „БМВ" в насрещното платно за движение, като причина за това е слабата квалификация на водача.