Решение № 829 от 14.10.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Сливен, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230100021 по описа за 2024 година

В исковата молба на Й. С. С. от гр.Сливен се твърди, че е сключила с "ВИВУС.БГ" ЕООД Договор за потребителски кредит /№ 9760555009 от 26.01.2022г./, по силата на който дружеството й предоставило сума в размер на 1300лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.97% и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,70%. Съгласно нарочна договорна клауза, жената следвало да заплати и допълнителна услуга "такса разглеждане" в размер на 206.31лв.

Сочат се от ищцовата страна множество пороци на този договор, при което се извежда становище, че същия е нищожен и се иска да бъде прогласен за такъв.

Ищцата изтъква разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, предвиждащи при подобни случаи кредитополучателя да връща само чистата сума на кредита, без лихва и др. разходи. В тази връзка и твърдейки, че в случая е погасила договора /какъвто израз е ползван в исковата молба/, действайки добросъвестно, като заплатила, на 02.02.2022г., на дружеството сумата 1547.47лв., в която са включени главница, лихви и такса разглеждане, и позовавайки се на цитирания нормативен акт и общата разпоредба, уреждаща института на неоснователното обогатяване- чл.55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, предявява иск дружеството да бъде осъдено да й заплати сумата 247.47лв., като недължимо дадени от нея по недействителен договор, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

1

В условията на евентуалност предявява втора група от два иска. По тях претендира съда да приеме, че клаузата "такса разглеждане" в процесния договор е нищожна, след което да осъди дружеството да й заплати сумата, която тя е дала за нея- 206.31лв., като недължимо платена, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

В едномесечният срок за писмен отговор "ВИВУС.БГ" депозира такъв.

Излага становище за неоснователност на претенциите. С подробни доводи аргументира както тезата си, че договора не е недействителен, така и че не е недействителна дори само клаузата "такса бързо разглеждане" в него. Поради това заявява искане да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

С нарочно писмено изявление ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете. Също чрез писмено изявление, също на проц.представител по пълномощие, ответника поддържа възраженията си против исковете.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ листи 23 и сл. от материалите по делото съда установява, че 26.01.2022г. между Й. С. и "ВИВУС.БГ" е бил сключен договор- за кредит, /№ 9760555009/, по силата на който й е предоставен паричен заем в размер на 1000лв., при годишен лихвен процент- 40.97% и годишен процент на разходите 49.7%. Посочен е размера в лева на лихвата за срока на договора- 33.69лв., както и че се дължи и такса за бързо разглеждане175.36лв.

Посочена е и общо дължимата от потребителя сума и тя е 1 209.05 лв.

Следва да бъде върната за тридесет дни.

Лист 35 е анекс /от 26.01.2022г./ към договора, съгласно който на жената се предоставя кредит от още 300лв. при същите основен лихвен процент и годишен процент на разходите, като сумата следва да бъде върната от нея на 25.02.2022г.

По този начин размера на кредита нараснал на 1300лв.; лихвата - на 43.79лв.; таксата, дължима за бързо разглеждане на искането на жената за предоставяне на кредит- на 237.25лв., а дължимата сума по кредита- на 1581.04лв.

Всички тези документи са представени от ответника, с писмения отговор.

2

Не е спорно и обстоятелството, че сумите са били преведени на жената.

Този факт дори е признат от нея.

С оглед съдържанието на писмения отговор, който в частта, която съда ще коментира на това място, са безспорни и фактите, те дори са признати от ответника, че на 02.02.2022г. са погасени предсрочно, изцяло и окончателно задълженията на С., като по сметките на дружеството е постъпила сумата 1547.47лв. Също, че с нея тя е погасила първоначално уговореното задължение както следва: главница в размер на 1 300лв.; договорна лихва за реалния срок на договора от 10.22лв. и такса 237.25лв. за допълнителна услуга "Бързо разглеждане".

Видно от разписка № 0400014874280081, на 02.02.2022г. С. е внесла по сметка на ответното дружество сумата 1547.47лв. по кредит №9760555009.

Част от доказателственият по делото материал са Общи условия на договора за кредит, предоставян от "ВИВУС.БГ".

Така установените факти и останали недоказани такива, налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са установителни и осъдителни искове. Всички те са основани на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор, съотв. на отделна негова клауза. В тази връзка ищцата се позовава на разпоредби от различни нормативни актове.

Установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на същите ответното дружество е предоставило, дейност, включена в предмета му на дейност, на ищцата паричен кредит, а тя е действала, сключила договора именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, това е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2. Следващите алинеи дават легална дефиниция на тези две понятия. Така, съгл.ал.3, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Цитираният нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор и неговото съдържание, някои от които са императивни. В рамките на своето изложение- исковата молба, С. се позова на 3 няколко от тях. Съдът обаче не ги споделя, а намира за основателни доводитевъзражения на ответника по тях в писмения му отговор. В него той подробно описва начина, последователността, при които се сключва договор като процесния; посочен е, цитиран е нейния електронен адрес за кореспонденция, а също и е наведено твърдение, че тя е сключила с "ВИВУС.БГ" десетки подобни сделки/договори. Тази последователност/структура изглежда така стройно изградена, че е изключено да бъде премината от лице, което не я разбира- не разбира въведените от дружеството изисквания, а от друга страна пък всяка стъпка дава достатъчна информация на желаещия да получи кредита. Така също, тези много на брой договори са ако не ноторно, то поне служебно известно /на съда/ обстоятелство. Т.е., не би и могло да се допусне дори, че С. не е била наясно какво прави, когато е предприемала стъпките по сключване на договора. Не би могло да се допусне и че тя не е била наясно с условията на договора- те са ясно посочени от дружеството-кредитор, а доказателство за наличието на знание у кредитополучателя /доказателство, а не индиция/ е факта, че С. само в рамките на пет-шест дни от деня, следващ сключването на договора, е върнала каквото е трябвало според клаузите му!

Наивистично и направо- не за вярване, звучи позоваването на такова едно незнание, който довод при това е споделен от множество написали решения по сходни казуси в Сливенски районен съд- напр. кредитополучателя не бил наясно, чудел се, какво точно трябва да върне и т.н. Нищо неясно нямав договора са посочени и то съвсем ясно, с достатъчно "едър" шрифт, размера на кредита, основен лихвен процент, годишен процент на разходите, размера на договорната лихва; също, че се дължи такса за "Бързо разглеждане" на искането на лицето за предоставяне на кредит /а не такса просто "разглеждане", както се споменава на няколко пъти в исковата молба/ и нейния размер; общата сума за връщане. Според съдията-докладчик по настоящото дело, по-ясно не би могло и да бъде.

И още- исковата молба е основана и на твърдение за недобросъвестност в поведението на кредитора, на заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Според съдията-докладчик обаче такова изглежда да е поведението на кредитополучателя- той/тя сключва договор за кредит от 1 300лв. и макар падежа на задължението да е след един месец, тя връща всичко след една седмица!!! Трудно може да се проумее защо на човек са необходими 1 300лв. за толкова кратък период от време. А всъщност, сключването подобен договор конкретно от това физическо лице- Й. С., се е повторило много, много пъти във времето. При това положение съда по настоящото дело никак не може да се чувства убеден, че С. е действала добросъвестно, сключвайки договора- да го сключи съгласно предназначението на подобни договори, а то е да осигури парични средства до получаването на заплата или пък за посрещане на внезапно възникнал разход и др.подобни. Множеството договори за кредит, сключени от С. с ответното , а и с други подобни, дружество, а и с още две-три за подобни кредити /което също е служебно известно на съда обстоятелство освен, че е твърдение на "ВИВУС.БГ"/ 4 навеждат на обратния извод.

При това положение съда намира претенцията, по която се иска процесния договор да бъде обявен за нищожен, за неоснователна.

С оглед на това неоснователен се явява и иска с пр.осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД- осъдителен, с цена 247.47лв. Той като акцесорен по отношение на първия, следва неговата съдба. И още- щом договора е действителен, не е възможно в случая да намери приложение разпоредбата на чл.22 от ЗПК, на която също е основан този иск, предвиждаща, че когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен и щом бъде обявен за такъв, потребителя връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.

Изложеното по-горе налага да бъдат разгледани исковете от втората група - защото с отхвърлянето на първите два се е сбъднало условието, при което са предявени вторите два. А те са предявени в условията на евентуалност.

Първият от тях е за прогласяване за нищожна клаузата от процесния договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплати такса "Бързо разглеждане". Съдът изцяло е съгласен с довода на ответника в писмения му отговор, че тя не е включена в т.н. годишен процент на разходите и не е намерила място там именно защото в закона съществува забрана подобни вземания/задължения да представляват част от ГПР. Отделно от това съда е съгласен и с довода, че начисляването на подобна такса е разрешено от закона. Съдът обаче е съгласен и с тезата на ищцата, че размера, в който е начислена, изкривява понятието за добросъвестност, за добра търговска практика и в крайна сметка противоречи на добрите нрави. Така е, защото е в твърде висок размер- приблизително 1/5 от размера на самия кредит. При това е вземане за действие, което кредитодателя така или иначе трябва да направибило защото го задължава закона- ЗПК, било защото го задължава практиката му- да провери надежността, платежоспособността на кредитоискателя. Този размер на такава такса навежда всъщност не на друго, а на желание за прекомерна по размера си печалба, което накърнява добрите нрави, а при това положение клаузата е нищожна на осн.чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Ето защо ще бъде обявена за такава, а тъй като нищожността е изначална, това означава, че съответната сума е получена без основание; и не само, а без основание тя е преминала от актива на кредитополучателя в актива на кредитодателя. Поради това иска с цена 206.31лв. ще бъде уважен, в пълен размер, който дори е признат от ответника /признато извършеното от С. плащане/, в писмения отговор.