Определение № 172 от 03.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Стара Загора, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500074 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „Ю.Б.“ АД срещу разпореждане № 3230/30.12.2025 г. по ч. гр. д. № 1811/2025 г. на Районен съд – Чирпан, в частта, в която е отхвърлено като неоснователно подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Й. И. за сумата от 264,43 лева – такса от 04.03.2025 г. до 08.12.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Счита, че представеният документ извлечение от сметки бил редовен от външна страна, вземанията били индивидуализирани и конкретизирани по основание и период на дължимост, подлежали на изпълнение и заявлението било редовно. Сочи, че заповедният съд е излязъл извън пределите на своята компетентност в рамките на заповедното производство и се произнесъл по същество дали посочените суми за разходи за уведомяване са дължими, което с оглед характера на производството било недопустимо. Излага съображения за дължимост на претендираните такси, като конкретизира отделните пера на начислените такси за процесния период. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

1

Производството по ч.гр.д. № 1811/2025 г. на Районен съд – Чирпан е образувано по заявление с вх. № 8311/29.12.2025 г. на “Ю.Б.” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката с изх. №: 3759 /към 08.12.2025 г., вкл./ срещу длъжника С. Й. И., ЕГН: **********, за следните вземания, произтичащи от договор за кредит № FL1561116/04.06.2025 г., обявен за предсрочно изискуем на 29.07.2025 г.: 1/ 50000 лева - главница от 04.03.2025 г. до 08.12.2025 г., ведно със законна лихва – 29.12.2025 г.; 2/ 1242,82 лева – договорна лихва от 04.03.2025 г. до 29.07.2025 г.; 3/ 3945,24 лева – мораторна лихва от 04.03.2025 г. до 08.12.2025 г.; 4/ 264,43 лева – такса от 04.03.2025 г. до 08.12.2025 г.

Съдът е издал заповед № 1279/30.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за главницата, ведно със законната лихва за период от 29.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителната лихва, мораторната лихва, както и за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

За да отхвърли частично заявлението, съдът е приел, в приложения от заявителя погасителен план няма уговорена такса, като в заявлението не е посочено откъде същата произтича. Посочил е, че задължението на кредитополучателя да заплати разходи за изискуем кредит противоречи на чл.

33, ал. 1 ЗПК. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления не представлява допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението. Ето защо тези действия не попадат в обхвата н чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Окръжен съд – Стара Загора намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител.

В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводни книги. В случая в извлечението, приложено към заявлението, е посочено, че се претендират такси за периода от 04.03.2025 г. до 08.12.2025 г. в размер на 264,43 лева. Това вземане обаче не е индивидуализирано конкретно по отделни компоненти и пера. Това не 2 позволява на съда да провери основанието, от което то произтича. Този пропуск не може да бъде саниран с конкретизиране на претендираните суми за такси в частната жалба, тъй като същите следва да бъдат посочени конкретно в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - извлечението от счетоводните книги на банката. Ето защо, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в тази част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3230/30.12.2025 г. по ч. гр. д. № 1811/2025 г. на Районен съд – Чирпан в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3