Решение № 58 от 20.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Светослав Калчев Калчев (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214000600084 по описа за 2021 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Русе против Присъда № 260010 от 09.11.2020 година, постановена по НОХД № 277/2020 г. на Русенски окръжен съд.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. Т. К. роден на 08.12.1972 г. в гр. Русе, от гр. Русе, български, гражданин със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.08.2019 г. на 02.08.2019 г. и на 30.09.2019 г. в гр. Русе на три пъти в условията на продължавано престъпление предложил дар - парична сума от 1000 до 5000 лв., в размер посочен от Т. Р. А. - на длъжностно лице - Т. Р. А., в качеството й на системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР - Русе, за да наруши служебните си задължения, произтичащи от 1 типовата си длъжностна характеристика (per. № 3286р-19512 от 11.11.2015 г.

- „получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения технологичен ред” - да състави проект за наказателно постановление с неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение, или невярно място на извършване на административното нарушение по административно-наказателна преписка по съставен Акт за установяване на административно нарушение № АА 60782/27.07.2019 г. на МПС, като обработи и въведе в АИС неверни данни, различаващи се от данните от входящите документи по посочената административно-наказателна преписка - неверен регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение или невярно място на извършване на административното нарушение, което да доведе до недействителност на наказателното постановление и отмяната му от съда, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 304, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Протестът е подаден от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.

319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната му допустимост.

В протеста се излага, че п рисъдата била неправилна и необоснована.

Претендира се въззивният съд да отмени присъдата от 09.11.2020 г. по НОХД № 277/2020 г. на РОС и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия А. Т. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 304, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В допълнение към протеста на прокурора се твърди, че неправилно бил приложен материалния закон. Съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразно изключване на доказателства и доказателствени средства от събрания доказателствен материал. Обвинението било доказано и този подсъдим трябвало да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение. За да го признае за невинен съдът приел, че системният оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи” в сектор „Пътна 2 полиция” към отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР - Русе Т. Р. А., на която подсъдимият А. Т. К. на три пъти предложил дар - парична сума, нямала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 от НК.

Съдът приел, че длъжността на системния оператор е такава на „материално изпълнение” в структурата на ОД на МВР и не може да бъде обект на противозаконното въздействие по чл. 304 от НК. Тези два извода били неправилни. В конкретният случай предлагането на дар от подсъдимия било извършено по отношение на лице, от което той искал да осъществи нарушение на служебните си задължения. Тези нарушения включвали действие по служба, тъй като произтичали пряко от служебната му компетентност. Тази служебна компетентност поставяла завишени изисквания към лицето, което я осъществява, тъй като действията му били пряко свързани и обвързани с административно-наказващата функция на звеното, в което системният оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР - Русе работело. Тази дейност сочела и поставяла пред лицето служебни изисквания, които характеризирали действията му като такива по служба. Служебните изисквания към длъжността на лицето били пряко обвързани с информацията и данните, които то следвало да въведе и нанесе съответно в автоматизираните информационни системи и на хартиен носител - в съответната регистрова книга /дневник/. Важността на тези данни и информация, които били обвързани с отговорността на лицето, подведено под административно-наказателна отговорност, се явявала от изключително значение, което характеризирало тази дейност извън дейността на простото материално изпълнение. Обвинението не твърдяло, че свид. Т. А. е административно наказващ орган. Тя не подписвала наказателните постановления като техен автор. Независимо от това, нейната дейност не се определяла, като такава по материално изпълнение. В длъжностната й характеристика било вменено тя не просто да преписва даден текст, а да проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в АИС, съгласно утвърдения технологичен ред. Проверката на тези данни предполагала тя да се увери лично, че това, което въвежда в НП е същото, за каквото са данните от входящите документи, какъвто бил актът за установяване на административно нарушение. Функциите не се ограничавали с това просто да изготвя файл от ръкописни бележки или да размножава на копирна машина писмен текст, за да се приеме, че извършва само дейност на материално изпълнение. Неправомерните действия на подсъдимия били насочени към предлагане на дар, за да наруши тя служебните си задължения, като изготви НП със съзнателно погрешно посочване на регистрационния номер на автомобила или мястото на нарушението. При дейност на материално изпълнение тя нямало да има такава възможност. Тогава нямало да има задължение да проверява достоверността на информацията и съответствието й с входящия документ. С възлагането на тези функции тя 3 била включена в групата на служителите, които осъществявали действия по служба, надхвърлящи материалното изпълнение. По тази причина подсъдимият й предложил на три пъти дар, за да наруши тя своите служебни задължения. Той съзнавал, че свид. Т. А. е единственият служител, на когото е възложена тази дейност. Знаел, че при изготвяне на НП с невярно съдържание в една от двете искани от него части, то щяло да бъде отменено от съда и щели да се постигнат желаните от него последици - ненаказване на извършителя на нарушението. От доказателствата по делото било видно, че подсъдимият действал съгласувано с него и при последващо обжалване на издаденото НП щял да акцентира именно на този елемент, в който свид. Т. А. е нарушила служебните си задължения и е написала неверни факти.

Практиката на ВКС за лицата, извършващи дейност на материално изпълнение била категорична, че тези лица извършват дейност, с която не се осъществяват служебни функции в държавното учреждение, предвидени в нормативните актове - Постановление № 3/1970 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 73/1974 г. на ОСНК. В Сектор „Пътна полиция” се изготвяли и издавали наказателни постановления за допуснати от водачите на МПС нарушения на правилата за движение по пътищата. За изготвянето им бил предвиден технологичен ред. На един единствен служител от това държавно учреждение - свид. Т. А. било възложено да ги изготвя, като изрично й било вменено задължението да проверява тяхното съответствие с входящите документи по преписката. Утвърденият технологичен ред изисквал от нея да състави проект за наказателно постановление, в което да провери и да впише регистрационен номер на моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение и мястото на неговото извършване, така както са били посочени във входящите документи. В случай, че била изпълнила служебните си задължения, подс. А.К. нямало да постигне крайната си цел - отмяна на съставеното НП по съдебен ред на това основание. Затова той на три пъти предлага дар, защото без нарушение на служебните задължения от нейна страна, тази цел нямало да бъде постигната.

Практиката приемала недвусмислено, че дейност на материално изпълнение извършват чистачите, общите работници, но не и системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им и водачи” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР - Русе. Предлагането на три пъти на дар от подсъдимия било пряко обвързано с важността на функцията, която системният оператор изпълнявал въвеждане и нанасяне, което правело тази дейност извън обсега на дейността на материално изпълнение. Системният оператор Т. Р. А. имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 от НК, а подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът допуснал и нарушения на процесуалните правила. Констатацията на съда, че събраните в досъдебната фаза гласни, писмени доказателствени средства и ВДС от използваните СРС след 11.02.2020 г. се явяват опорочени предвид неспазването на сроковете за 4 провеждане на разследването, визирани в чл. 234 от НПК се съдържала на две места в мотивите на присъдата. Съдът ги изключил от доказателствата съвкупност по делото. Този извод бил изцяло неправилен и ненамиращ основа в материалите по делото и в закона. В том 1, лист 94 на досъдебното производство се намирало Постановление от 28.01.2020 г. на административния ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Русе, с което той удължил срока на разследване по досъдебно производство - Преписка № 2604/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура (ДП № СлО 2604/2019 г. на ОСлО - Русе) с два месеца, считано от 09.02.2020 г. В същият том 1, на следващите листи 95 и 96 се намирало искането по чл. 234, ал. 3, пр.

1 от НПК, своевременно направено от наблюдаващия прокурор на 24.01.2020 г. за удължаване срока на разследване по Досъдебно производство № 2604/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура (ДП № СлО 2604/2019 г. на ОСлО - Русе) с два месеца, считано от 09.02.2020 г. В описа на том 1 на досъдебното производство изрично било записано на кои листи в тома се намират тези два акта - Постановлението на административния ръководител Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Русе от 28.01.2020 г. за удължаване с два месеца срока на разследването, считано от 09.02.2020 г. и искане на наблюдаващият прокурор от 24.01.2020 г. за удължаване на срока на разследването, считано от 09.02.2020 г. По тази причина всички действия по разследването след 09.02.2020 г. били извършени законосъобразно, трябвало да породят правни последици, а събраните доказателства следвало да могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

Изключвайки всички доказателства, събрани по досъдебното производство след 09.02.2020 г. съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което като краен резултат опорочило вътрешното му убеждение и довело до неправилен анализ на доказателствената съвкупност. По тази причина присъдата, с която подсъдимият А. Т. К. е признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 304, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и оправдан по това обвинение била неправилна и необоснована. Съдът приложил неправилно материалния закон и допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразно изключване на доказателства и доказателствени средства от събрания доказателствен материал. След като съдът признал подсъдимия за невиновен поради липса на длъжностно качество на лицето, съдът следвало да обсъди и алтернативно по – леко наказуеми състави за квалифициране на деянието на подсъдимия, което било в нарушение на установените правила.