Определение № 359 от 08.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. София, 07.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500298 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на П. В. П. срещу Определение № 10157 от 14.10.2022 г. на СГС, I II въззивен брачен с-в, по гр. д. № 9983/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 5595/2022г. по гр.д. № 53958/2021г . на СРС, 117 състав, с което е отхвърлена молба за тълкуване на постановеното по делото решение, като недопустима.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като обжалваният акт на СРС, макар и озаглавен решение за тълкуване, нямал п.характеристиките на такъв акт и по същество представлявал отказ да се тълкува решението. С изводите си, че съдът е одобрил представеното от страните споразумение, съдът успешно прикривал порока на постановеното от него решение. Твърди, че тъй като се касае за интереса на малолетното дете от брака, съдът е бил длъжен служебно да следи за интересите му и да не одобрява предложеното от страните споразумение. Първоинстанционният съд е следвало служебно да укаже на страните да определят местоживеенето на детето и да формулират периодите на личи отношения, така че те да са ясни и конкретни.

Неправилен бил извода на СГС, че макар и отказвайки да се произнесе по молбата за търсена съдебна защита, СРС бил постановил решение по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, тъй като отказ от съдебна защита бил налице винаги, 1 когато съдът под една или друга форма отказвал да се произнесе по поставения за разглеждане пред него въпрос. Нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниквала в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която би могла да породи спорове по изпълнението му. Счита, че режимът на лични отношения следва да е до такава степен подробен, че да не води осъществяване на конфликти при изпълняването му и при липса на доброволно изпълнение да може да бъде изпълняван принудително. Като е пропуснал да извърши преценка по целесъобразност, довела до спор между страните, СРС е бил длъжен да допусне тълкуване на своя акт, с оглед охрана интересите на детето. Същият порок е допуснал и СГС, който вместо да отмени първоинстанционния акт и да укаже на СРС да извърши тълкуване, е приел, че съдебният акт като необжалваем, не подлежи на тълкуване и е върнал жалбата като недопустима и прекратил производството.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде върнато делото на СГС за произнасяне по същество.

Ответната по частната жалба страна не е изразила становище в срок.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по съществото си е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на постановеното от СГС определение, с което частната жалба на П. В. П. срещу Определение № 10157 от 14.10.2022 г. на СГС, I II въззивен брачен с-в, по гр. д. № 9983/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 5595/2022г. по гр.д. № 53958/2021г . на СРС, 117 състав, с което е отхвърлена молба за тълкуване на постановеното по делото решение.

Обжалването на определението на СГС е допустимо, тъй като слага край на производството.

Въпреки изложените в частната жалба оплаквания, касаещи правилността на акта, с който е отказано тълкуване на решението на СРС, съдът не следва да се произнася по тях, тъй като същите не касаят законосъобразността на в настоящата производство акт.

Предмет на настоящото производство е единствено преценката на СГС дали поставеното решение по тълкуване на акт постановен в охранително 2 производство( който не подлежи на обжалване), подлежи на въззивно обжалване.

Настоящата инстанция намира, че изводите в обжалваното определение относно недопустимостта на производството са законосъобразни.

Предмет на въззивно обжалване е било решение, което е постановено в производство по тълкуване на съдебно решение за развод по взаимно съгласие. Тълкуваното решение № 821 от 07.02.2022 г., с което е допуснат развода по взаимно съгласие, е постановено в особено охранително производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл. 330 и следващите от ГПК. Нормата на чл. 330, ал. 5 от ГПК регламентира, че решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Съгласно чл. 251, ал. 5 от ГПК решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува, т. е. ако тълкуваното решение не подлежи на обжалване, на такова няма да подлежи и решението по тълкуване. От изложеното следва, че подадената срещу него въззивна жалба е процесуално недопустима.

По наведения довод в частната жалба пред настоящата инстанция, че всъщност решението на СРС не е решение по тълкуване, тъй като с него се отклонява молбата за тълкуване, следва да се отбележи, че независимо дали се уважава молбата за тълкуване или съдът приема, че не са налице условия за тълкуване, актът, с която се произнася е решение по см. на чл. 251 от ГПК.

Неоснователен е и доводът в частната жалба, че се касае за отказ от правосъдие. Съдът е длъжен да разгледа и реши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото тя е от неговата процесуална компетентност.

При тези констатации подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено.

Като е изложил тези изводи, СГС е достигнал до законосъобразен резултат.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да остави без уважение подадената частна жалба срещу определението.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. В. П. срещу Определение № 10157 от 14.10.2022 г. на СГС, I II въззивен брачен с-в, по гр. д. № 9983/2022 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 5595/2022г. по гр.д. № 53958/2021г . на СРС, 117 състав, с което е отхвърлена молба за тълкуване на постановеното по делото решение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4