Решение № 3592 от 15.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3592 гр. Пловдив, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330111893 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на Н. П. К., че последната дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 46,21 лева, представляваща сбор от незаплатени задължения за абонаментни такси и използвани услуги за периода 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г., от която: 45,82 лева – абонаментни такси за отчетен период 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. и 0,39 лева – използвани услуги, представляващи 1 брой кратки текстови съобщения ( SMS ); сумата от 302,62 лева, представляваща сбор от незаплатени задължения за абонаментни такси и използвани услуги за периода 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г., от която: 45,84 лева – абонаментни такси за отчетен период 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. и 256,78 лева – използвани услуги, представляващи 17:00 мин. международни разговори; 42 броя услуги с добавена стойност ( SMS ) и 03:00 мин. услуги с добавена стойност ( гласови ), ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.05.2023 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3363/ 26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 6880/ 2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІI- ри бр. с-в. ( исковите претенции са описани съобразно уточняващи молби на ищеца вх. № 79391/ 01.09.2023 г. и вх. № 117432/ 21.12.2023 г. ).

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени горепосочените договори за мобилни услуги, изменени с допълнителни споразумения от 06.01.2021 г., за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ и месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 14,99 лева. Ответникът преустановил 1 плащанията по договорите за предоставяне на мобилни услуги, поради което се претендират процесните суми. Моли се исковите претенции да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна. Не оспорва дължимостта на претендираните суми за абонаментни такси.

Оспорва дължимостта на начислените от ищеца суми за услуги (извън месечните абонаментни такси), като счита, че същите не се базират на действително използвани от ответника такива. По отношение на начислената сума в размер от 210 лева за мобилен номер **************** във връзка с 42 броя услуги с добавена стойност ( SMS ) се поддържа, че такива услуги не са ползвани от ответника. Сочи се, че дори да се приеме, че последният е ползвал услугите с добавена стойност, то сумата отново се явява недължима, доколкото ищецът не е изпълнил задълженията си във връзка с налагането на кредитен лимит за съответния номер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6880/ 2023 г. по описа на Районен съдПловдив, II- ри бр. с- в, в полза на ищеца е издадена заповед № 3363 от 26.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба и уточненията към нея (с уточняващи молби на ищеца вх. № 79391/ 01.09.2023 г. и вх. № 117432/ 21.12.2023 г.- л. 29 и л. 47 от делото, се поясняват включените в исковата претенция компоненти, съответстващи като обща сума и пера на отразеното в заповедта по чл. 410 ГПК).

Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника на 05.07.2023г., като в разписания в чл. 414 ГПК месечен срок (на 13.07.2023г.) е подадено възражение. Впоследствие, в предоставения на ищеца едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с указанията е връчено на 24.07.2023г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 11.08.2023г. Предвид изложеното, предявените установителни искове по реда на чл.

422 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По претенцията за заплащане на предоставени телекомуникационни услуги:

От приетите по делото Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. се установява, че между страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. В тази връзка, ответната страна не е оспорила горепосочените договори, поради което съдът приема, че същите валидно обвързват страните по делото. Допълнително, съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а 2 липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Не съществува спор между страните по делото и че за процесните периоди, ищецът като доставчик на услугата, е предоставил на ответника като потребител достъп до телекомуникационната си мрежа. Съдът счита за нужно да акцентира, че както с отговора на исковата молба, така и в рамките на устните състезания (открито съдебно заседание от 06.06.2024г.- л. 72) ответникът не оспорва дължимостта на абонаментните такси по горепосочените договори и допълнителните споразумения към тях. В тази насока, доколкото услугите са абонаментни, напълно достатъчно е ответникът- потребител да е имал възможност да ползва услугите, а не реално да се е възползвал от тях. Таксите по горепосочените договори са абонаментни и се дължат за всеки отчетен период, поради което е ирелевантно в какъв обем е потребената услуга от страна на ответника – потребител.

Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца за сумата от 45,82 лева – абонаментни такси за отчетен период 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и сумата от 45,84 лева – абонаментни такси за отчетен период 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г., следва да бъдат уважени.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху дължимостта на сумите за предоставени допълнителни услуги, както следва: 0,39 лева – използвани услуги, представляващи 1 брой кратки текстови съобщения ( SMS ) по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и 256,78 лева – използвани услуги, представляващи 17:00 мин. международни разговори; 42 броя услуги с добавена стойност ( SMS ) и 03:00 мин. услуги с добавена стойност ( гласови ) по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г.

За разликата от претенцията за абонаментни такси, сумите за допълнителни услуги не се дължат на месечна база (без оглед на потреблението), а са поставени в пряка зависимост от установяване на реалното предоставяне, съответно потребяване на дадената услуга. В настоящия случай, съдът счита, че ищцовото дружество не доказа по несъмнен начин обстоятелството, че за процесния период от време ответникът е генерирал трафик във връзка с горепосочените далекосъобщителни услуги („SMS”, международни разговори и гласови услуги). По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключените договори за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно 3 отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук – и дали са коректно фактурирани. Налице е изрично възражение в тази насока от процесуалния представител на ответната страна, предвид което ищецът е следвало да ангажира съответните информационни източници, за да обоснове основателността на претендираните суми за допълнителни услуги. За да бъде присъдена стойността на претендираните допълнителни услуги, ищецът следва да докаже, че абонатът е имал достъп и е използвал реално услугите, описани в издадените фактури, което обстоятелство, както вече се посочи, се оспорва от ответната страна. Тоест, самият факт на сключване на договора не е достатъчен, за да се обоснове предоставянето, съответно потребяването на допълнителните услуги (единствено абонаментните такси се дължат на месечна база, без оглед на потреблението). По отношение на приложените по делото фактури, следва да се отбележи, че същите са едностранно издадени от ищеца и установяват изгодни за него факти (възникване на вземания за доставени допълнителни услуги под формата на „SMS”, международни разговори и гласови услуги ), като същите не са подписани от получателя на доставката. Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания (в тази връзка- Решение № 30/12.07.2011 г. по т.д. № 284/2010 г. на ВКС ). По делото, както вече се посочи, не бяха ангажирани доказателства, установяващи по един несъмнен и убедителен начин достъпът и ползването от страна на ответника на предоставените от ищцовото дружество услуги (напр. ищецът би могъл да отправи искане за изготвяне на съдебно- техническа експертиза в насока установяване на потреблението на допълнителните услуги).

Последиците от недоказването на основанието и размера на вземането следва да се отнесат във вреда на ищеца и след като същият не доказва факта, от който произтича вземането му – предоставени на ответника допълнителни услуги, както и цената им, претенцията за главница в тази й част досежно сумата от 0,39 лева – използвани услуги, представляващи 1 брой кратки текстови съобщения ( SMS ) по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и сумата от 256,78 лева – използвани услуги, представляващи 17:00 мин. международни разговори; 42 броя услуги с добавена стойност ( SMS ) и 03:00 мин. услуги с добавена стойност ( гласови ) по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г., следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, то следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 45,82 лева – абонаментни такси за отчетен период 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер 4

****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и сумата от 45,84 лева – абонаментни такси за отчетен период 25.03.2021 г. – 24.06.2021 г. по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г., като бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата от 45, 82 лв. до пълния претендиран размер от 46, 21 лева по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и за разликата от 45, 84 лева до пълния претендиран размер от 302, 62 лева по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****************, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г.