Решение № 315 от 25.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. К., 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100730 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата Р. О. Б. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните деца А. Ш. А. с ЕГН ********** и А. Ш. А. с ЕГН **********, и тримата от *** твърди, че с решение № 418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2014 г. по описа на Районен съд К. е утвърдено споразумение, с което ответникът се е задължил да плаща на двете си деца А. и А. месечна издръжка в размер на по 235 лева за всяко дете, а упражняването на родителските права е предоставено на майката. Децата А. Ш. А. и А. Ш. А. живеели заедно с майка си Р. О. Б. в ***. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им се поемали от майката, която поемала и поголямата част от издръжката им, тъй като ответникът заплащал само присъдената такава по 235 лева на дете. А. Ш. А. бил редовен ученик в 3-ти клас на ОУ „Р.П.“ - гр. К. и обучението му било свързано със закупуване на учебни тетрадки, помагала, химикали, фулмастри, моливи, пластелин, боички, блокчета и др. ученически пособия. Майката осигурявала на детето А. ежедневно храна за училище. А. Ш. А. посещавала редовно ** в детска градина „З.“ - К., като не заплащала месечна такса, а само консумативи - около 20.00 лева на месец, такса за футбол – 20 лева на месец, такса танци – 20.00 лева на месец и такса са членство в училищно настоятелство. След фактическата раздяла на родителите, двете деца били предадени на майката на *** г., като същата им осигурила нови дрехи, обувки, принадлежности за училище и др., тъй като всички лични вещи на децата били задържани от бащата и не били предадени на майката. Двете деца израствали много бързо и интензивно, което налагало закупуването често на дрехи и обувки - всеки 1 сезон. И двете деца боледували значително през зимния сезон, което налагало купуването на лекарства, медикаменти и витамини. Майката осигурявала паричните средства за ученическите екскурзии и летните почивки на децата.

Майката заплащала таксите за мобилни телефони с интернет на децата, кабелна телевизия и всички месечни консумативи - ток, вода, отопление и т.н.

Майката получавала минимално месечно възнаграждение в размер па 933 лева като работник на „А.К.“ ООД - гр. К.. Ответникът бил млад и работоспособен, нямал задължения за издръжка към други лица. Същият заплащал определената месечна издръжка за децата А. Ш. А. и А. Ш. А. в размер на по 235 лева на дете, но не им давал допълнително пари или подаръци, не им купувал дрехи, обувки и т.н., не им осигурявал храна. Бащата осъществявал определения режим на лични отношения с децата си, но не бил запознат с нуждите, потребностите и навиците им. Определената месечна издръжка в размер па по 235 лева била крайно недостатъчна за отглеждане на двете деца, както и не отговаряла на изискванията на разпоредбата на чл. 142,ал.2 от СК същата била под минималния размер. Счита, че ответникът можел да заплаща издръжка в по-висок размер, а именно в размер на по 400 лева месечно за всяко едно от децата си.

От определянето на месечната издръжка в размер па 235 лева, с решение № 418/25.11.2024г. по гр.д. № 1028/2024г., І-и гр. с. по описа па Районен съд К. изминал период от време, през които значително се променила икономическата обстановка в страната. Същевременно и децата А. Ш. А. и А.

Ш. А. пораснали, с което се увеличили и нуждите им.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с решение № 418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2024 г. по описа на Районен съд К., като я увеличи от 235.00 (двеста тридесет и пет) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето А. Ш. А. с ЕГН ********** и я увеличи от 235.00 (двеста тридесет и пет) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето А. Ш. А. с ЕГН **********, считано от предявяване на иска – 31.03.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът Ш. А. А. с ЕГН **********, от град К., община К., област П., ул. **** оспорва иска по размер. Искът бил частично основателен, само заради разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК и увеличаването на MP3 за 2025 г., т.е. следвало размерът на издръжката за всяко от децата да бъде в размер на 270 лева. За размера над 270 лева на дете до претендирания размер от 400 лева, оспорва исковете и счита, че същите са неоснователни. Нямало никаква друга (освен посочената по-горе) промяна на обстоятелствата спрямо момента, в който е определена издръжката по гр. дело № 1028/2024г. на КрлРС, крайният акт по което датирал от 25.11.2024 г. Ш. бил все още в трети клас, а А. - в трета група, нямало промяна в нуждите им от парични средства, такива, каквито били съобразени по гр. дело № 1028/2024 г., приключило със споразумение, с което била съгласна ищцата и одобрено по установения ред от съда. Оспорва твърдението, че личните вещи на децата да са задържани от ответника, напротив, те били предадени на майката при предаването на децата. Възрастта на децата предполагала те да растат, а решението, с което била определена издръжка в минимален размер било постановено точно в 2 зимния сезон (в който ищцата правела принципното и напълно неконкретизирано твърдение, че децата боледуват). Всички тези обстоятелства били непроменени и били известни както на страните и в частност на ищцата, така и на съда, одобрил споразумението. Относно твърденията, че майката заплаща такси за мобилни телефони и интернет на децата, очевидно тя имала по-големи материални възможности и осигурявала на децата повече от необходимото им, но това не трябвало да води до задължения на бащата за по-голяма издръжка. Мобилните телефони били забранени за използван в детските градини, както и в училищата, те дори били вредни за децата на тази възраст, така че преценката на майката в случая - да предостави такива на двете невръстни деца, не можела да ангажира бащата по никакъв начин и да доведе до увеличаване на дължимата от него издръжка. С оглед изтеклия период от време от ноември 2024 г. до завеждане на делото, абсолютно несериозни били доводите за „изменение в нуждите на децата във връзка с обичайния растеж“, както и с „внезапно изменената икономическа обстановка в страната“, каквато обективно не е настъпила, и това било очевидно и с оглед отразената от НСИ инфлация - 2.2% за 2024 г., отразена през месец февруари 2025 г., а този растеж е намерил отражение, дори завишено - в размера на минималната работна заплата, който от 01.01.2025 г. бил увеличен от 933 лева на 1077 лева. Ответникът не работел и няма никакви доходи, поради което той бил затруднен да осигурява и заплаща дори и издръжките за двете деца в настоящия определен размер. Сочи, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото моли съда да има предвид това обстоятелство при обсъждане въпроса за разноските.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от претедираната сума.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от приетите като доказателство удостоверения за раждане и гр. дело № 1028/2024 г. по описа на КрлРС, че ответникът е баща на децата А. и А., родени от брака му с Р. Б.. С решение № 418/25.11.2024 г. по гр. дело № 1028/2024 г. по описа на Районен съд К. е прекратен бракът между родителите, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата се е задължил да плаща ежемесечно на всяко дете издръжка в размер на по 235.00 лева, считано от 11.11.2024 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване.

Решенето на съда е влязло в законна сила на 25.11.2024 г. От началния момент, от който е определена предходната издръжка до предявяване на настоящия иск са изминали около четири. Представено е удостоверение за доходите на майката, от което се установява, че същата работи по трудово правоотношение и за шест месеца през периода от м. ноември 2024 г. до м. април 2025 г. е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 5 325.25 лева или 887.54 лева средно месечно. По гр. дело № 1028/2024 г. е представена служебна бележка за доходите на майката, от която се установява, че през периода от м. октомври 2023 г. до м. май 2024 г. е получила БТВ в общ размер на 6415.01 лева за 8 месеца или 801.88 лева средно месечно. Представени са документи от детската градина за детето А. – служебна бележка, от която се установява, че детето заплаща такси за допълнителни дейности – спорт и 3 танци, като максималната такса за всяко от тях е по 18 лева месечно или общо 36 лева. Представени са квитанции за заплатена такса на спортен клуб по Кикбокс в размер на 70.00 лева месечно, за която се сочи, че е заплатена за посещения на А.. Представена е служебна бележка за доходите на ответника, от която се установява, че същият е работил по трудово правоотношение и да период от 4 месеца през периода от м.октомври 2024 г. до м. януари 2025 г. е получил БТВ в общ размер на 2817.18 лева или по 704.30 лева средно месечно. Не се спори, че А. е ученик в ** през учебната 2024/2025 г., а А. посещава детска градина в ** през същата учебна година. По делото е изготвен социален доклад, в който бащата е заявил пред социалните работници, че работи в А., не е споделил доходи. Майката е споделила като свои доходи средства в размер на минималната работна заплата. Майката се подпомага по чл. 7 от ЗСПД в размер на 110 лева месечно общо за двете деца.

Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е изслушал свидетели.

В показанията си св. Л., прабаба на децата сочи, че Р. в момента живее в апартамент, собственост на брат й, а майка й я посещава. Ш. работел в А. от около 6-7 години, получавал много хубави пари – около 6000 лева, докато били заедно си купили кола за 30 000 лева. нито бащата, нито родителите му давали някакви пари извън издръжката.Не купували дрехи на децата. Свидетелката живеела в село Б., Р. понякога ходела при нея. Р. им давала пари за училище, плащала суми да учат, правела им храна, която да си носят в училище. Децата говорели с баща си по телефона всеки ден, но свидетелката не разбрала Ш. да е купил телефон на А.. Бащата не вземал скоро децата, защото бил в А., родителите му също не ги вземали. На Р. й помагали родителите й и брат й, които също били в А.. Не й стигали парите.

Свидетелката знаела, че Ш. плаща издръжка на децата, но била малка. Той работел в А. от 6-7 години, идвал си в България за кратко.

В показанията си св. А., майка на ответника, сочи, че двете деца били предадени на майката от месец ноември 2024 г. Преди това живели при баща си около три месеца и половина. Ш. бил в България, работел тук и се грижел за децата. През месец март тази година заминал за А., в началото работил две седмици, но след това го освободили от работа, защото работата намаляла.

Имало затруднение и понастоящем ответникът не работел, живеел при баща си и окачвал да го поканят да работи. Майката на децата не давала на свидетелката да ги вижда и тя ходела до училището, за да може да ги види. А. отказвал да вземе пари от баба си, когато се опитвала да му даде, казвал, че майка му ще му се кара, ако приеме пари от баба си. Ш. плащал издръжка за децата си, а родителите му му помагали, свидетелката и съпругът й работели.

Когато Р. напуснала дома им, свидетелката изпрала всички дрехи на децата и ги изпратила в чували, племенницата й ги занесла до жилището на Р.. Докато децата били при Ш., Р. не им изпратила дрехите, наложило се всичко да купят отново, защото децата били при тях, когато тръгнали на училище.

Свидетелката не знаела дали Р. е била в България в началото на учебната година, майката била в А. за около месец, но свидетелката не знаела кога се е прибрала. Докато децата живели при баща си, имали контакт с майка си по телефона. Синът й не плащал други сметки за децата, освен издръжката.Доколкото свидетелката знаела, А. ходел на бокс и на футбол. А.