Решение № 418 от 19.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Варна, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Търговско дело № 20243100900305 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба на С. Д. И., гр. В., чрез процесуален представител против ЗАД „Армеец“, гр. София, с която заявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на следните суми:

1. 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва в размер на 16740.40 лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. 10 098.92 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение и възстановяване, ведно с лихва в размер на 1408.83 лева за периода от уведомяване на застрахователя 22.05.2023 г. до датата на сезиране на съда 04.06.2024 г. и законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2023 г. в гр. В., по вина на М. Д. Г., за което деяние същата е осъдена по влязло в сила споразумение, одобрено по АНД № 20243110200789 на ВРС, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, м. „Нисан Лииф“ с ДК№ ****** и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Ищецът С. И. твърди, че на 30.04.2023 г. в гр. В. около 9.30 часа е управлявал велосипед с приятел посока центъра на града и при достигане на кръстовището на бул. „Сливница“, ул. „Пирин“ и ул. „Дрин“ е преустановил движение при червен забранителен сигнал на светофарната уредба за посоката на неговото движение. При зелен сигнал на светофара е потеглил, движейки се пред приятеля си по велосипедната алея, маркирана с жълта прекъсната линия, пресичайки платното за движение на ул. „Пирин“. При навлизане във второто платно отдясно е блъснат от МПС „Нисан лийф“ с ДК№ ******, 1 управляван от М. Г., който автомобил е ударил предното колело на велосипеда с предната си лява част. В резултат на удара ищецът твърди да е полетял във въздуха и паднал на платното за движение на лявата си страна. Установено при преглед в болничното заведение е, че ищецът е получил фрактура на първи поясен прешлен, извършена е операция на увредения прешлен на 03.05.2023 г. и изписан от клиниката на 09.05.2023 г. Сочи, че за деянието извършителят е признат за виновен по споразумение между него и прокурора, одобрено от съда по АНД № 789/2024 г. по описа на ВРС, като е наложено административно наказание глоба.

Твърди, че е сезирал застрахователя на деликвента, ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но такова е отказано, за което свидетелства представената писмена кореспонденция между страните.

Според изложеното, претърпените увреждания са наложили оперативна интервенция и болничен престой. В период от два месеца и половина след ПТП състоянието му не е позволявало друго, освен постелен режим и често безуспешни опити за сън. Силните болки в областта на таза са налагали постоянен прием на обезболяващи лекарства. Освен физическите болки е изпитвал и дискомфорт от необходимостта майка му и сестра му да го обгрижват постоянно за елементарни хигиенни нужди. Твърди, че в средата на м. юли 2023 г. е започнал да се изправя от леглото и с помощта на близките да прави опити да ходи. Около половин месец е провеждал рехабилитационни процедури и още толкова време се е раздвижвал. Освен това се е наложило и прекъсване на работа за период от около половин година. Настоява, че преди инцидента е бил жизнен, здрав, подвижен и физически активен, които навици след произшествието са преустановени като са настъпили и промени в психическото състояние с появяване на повишена тревожност, учестено сърцебиене, изпотяване и т.н.

Заявява, че от ПТП са настъпили и имуществени вреди, свързани с разходи за лечение и рехабилитация.

Поради това и предявява претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди в приетите за разглеждане от съда размери със съответните акцесорни искове.

Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ.

В отговора застрахователят оспорва изключителната вина на деликвента и отправя изявление за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който в значителна степен е завишил риска от увреждането, нарушавайки нормативно установените правила, разписани в ЗДвП, пресичайки внезапно на пътното платно. В допълнителна молба посочва като нарушени разпоредби на ЗДвП тези по чл. 6 т.1 и чл. 113 ал.1 и 3, както и по чл. 64 т.4 от ППЗДвП. Оспорва интензитета на търпените болки и страдания и времевия период. Счита, че вън от горното, с оглед оформената практика на съдилищата по сходни казуси, заявеният размер на неимуществени вреди е необосновано завишен. Оспорва дължимостта на сумите, претендирани като имуществени вреди поради недоказаност. Спори и по акцесорните претенции с аргумента, че са неоснователни, поради неоснователност и на главно заявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален 2 представител, поддържа предявените искове. В подробна писмена защита взема отношение по всяко от наведените от ответника възражения, включително тези по съпричиняване на вредоносния резултат като моли съда да ги счете за неоснователни предвид целия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, в писмени становища поддържа твърденията си, изложени в отговора на исковата молба.

И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1. По безспорните факти:

Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид приключилото производство срещу виновния водач, съдът на основание чл.

300 ГПК зачита влязлото в сила на 26.02.2024 г. споразумение, одобрено по АНД № 20243110200789 г. по описа на ВРС, което е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

Затова и съдът приема, че на 30.04.2023 г. в гр. В., на кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Пирин“, в зоната на пешеходната и велопътека в началото на ул. „Пирин“ посока МБАЛ „Св. Анна“ е настъпило ПТП с участник ищецът С. И., управлявал велосипед, който при пресичане на пътното платно посока центъра на града е блъснат от преминаващия на забранителна червена светлина на светофарната уредба, в нарушение на чл. 6 от ЗДвП и чл. 31 ал.7 от Правилника по приложението на закона, автомобил, управляван от М. Г. в посока от ул. „Дрин“ през кръстовището с бул.

„Сливница“ към ул. „Пирин“. От ПТП е причинена на велосипедиста средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, обусловил трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца.

Не се спори и относно фактите по застрахователното правоотношение, а именно, че към датата на ПТП между собственика на л.а. „Нисан лийф, ДК№ ****** и ответното дружество е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Не са противоположни позициите на страните и по факта на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 498 ал.1 вр. чл. 380 от КЗ както и че пострадалият не е получил извънсъдебно плащане по заявената пред ЗАД „Армеец“ АД претенция.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техния интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, претърпяването на имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.

3

2.

По наличието на вреди от процесното ПТП, техния интензитет и справедливия размер на обезщетението.

За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато провеждане на СМЕ, заключението по което съдът кредитира като компетентно, пълно и безпристрастно дадено. Въз основа на същото, съдът приема за установено, че полученото травматично увреждане – счупване на първи поясен прешлен е в резултат на падане, удар на седалището в подлежащата настилка с последващо внезапно, формирано сгъване на гръбначния стълб напред, което съответства на твърденията по исковата молба. Според експертът увреждането е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца, а проведеното лечение е било правилно и съобразено с правилата за добра медицинска практика. Вещото лице също така сочи, че след получаване на такива увреждания са налице болка и силно ограничено движение на снагата като се налага използване на обезболяващи до момента на извършване на оперативно лечение. При прегледа на 04.09.2024 г. експертът е установил, че по задната повърхност на гръдния кош и пояса личи вертикално разположен белег от проведеното оперативно лечение. Също така подчертава, че е необходимо провеждане на контролен преглед при специалист неврохирург, който да прецени възможността за екстракция на остесинтезиращия материал /крос конектори, планки/, който към момента на изслушване на СМЕ в съдебно заседание не е отстранен. Експертизата сочи, че премахването на този материал би поставило отново ищеца в невъзможност да упражнява труд за период поне от около месец, доколкото професията му е свързана с носене на тежки, неудобни товари, натоварващи именно и главно гръбначния стълб.

За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М.С.

– негова майка, чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и вътрешно непротиворечиви, и цени същите при условията на чл. 172 ГПК.

Същата заявява, че непосредствено след инцидента е пристигнала от гр.

О. където живее, в гр. В., посетила е пострадалия в болничното заведение, установила е, че лежи обездвижен и със силни болки. Сочи, че в първите дни тя е изпитвала трудности сама да го обгрижва, физиологични нужди са били извършвани в леглото, а поради това, че не познава добре града, управителят на дружеството, в което синът й работи както и негови колеги са я превозвали от квартирата на пострадалия до болничното заведение и обратно. Заявява, че около десетина дни е бил болничният престой поради необходимостта от оперативна интервенция, а в първите три дни след операцията не е могъл да се изправи от леглото, което свидетелката отдава и на психологична бариера.

Постепенно и с помощта на проходилка е започнал бавно да се придвижда, а след изписване от болницата свидетелката е била още около 10 дни до него поради необходимост от обгрижване за най-елементарни хигиенни и физиологични нужди. По-специално сочи, че е имал нужда от помощ при сядане, лягане, къпане, за смяна на превръзката, която е била поставена, при обличане и събличане и други. С нейна помощ е излизал навън, защото е трябвало да се движи. След приключване на нейния отпуск и поради все още изпитваните от сина двигателни затруднения, сестрата на ищеца, оставяйки на лечение в чужбина онкоболен приятел, се е прибрала, за да поеме грижите за брат си. Според разказа на свидетелката, около три месеца е било необходимо 4 да го гледат, докато започне сам напълно да се обслужва. Заявява и, че към настоящия момент е трудноподвижен, боли го и като се изправи е малко прегърбен. Сочи, че няколко седмици по-рано /спрямо датата на изслушване на показанията/ отново е получил болки в кръста.