Решение № 63 от 15.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. окръжен съд, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600569 по описа за 2024 година Производството е по чл.318 и следващите от НПК

С Присъда № 6/18.06.2024 г., постановена по НОХД № 242/2022 г. по описа на РС – П. е признал подсъдимия А. Д. А., с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че: На 21.09.2018 г., в гр. М., К. И., противозаконно е присвои чужда движима вещ – лек автомобил „****“, модел „Q 7“ с рег. № ******** и номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят, на стойност 16 943,50 лева /шестнадесет хиляди деветстотин четиридесет и три лева и петдесет стотинки/ лева, собственост на „Е. 2017“ ЕООД, с ЕИК: *******, представлявано от Р. Б. П., която вещ е владеел, съгласно Договор за покупкопродажба на изплащане със запазване на собствеността №35R2018 от 14.05.2018 г., като се разпоредил с веща – продал я на стойност 5 000,00 /пет хиляди/ евро, равняващо се на 8 750, 00 лева, чрез договор за покупкопродажба на превозно средство от 21.09.2018 г. в гр.М. на Л. О. М., с адрес: ул.“Л.“ №**, п.к. ****, М., данъчен индентификационен номер 5***** и на осн. чл.206, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. С присъдата си РС – П. на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е признал за невиновен подс. А. А. за това обсебената вещ да е била на стойност 22 600,00 лева, така както се твърди във внесения в РС - П. обвинителен акт.

Първоинстанционният съд на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия 1 да заплати направените разноски по делото входа на досъдебното производство в общ размер от 706,20 /седемстотин и шест лева и двадесет стотинки/, от които 256, 20 (двеста петдесет и шест лева и двадесет стотинки) лева, платени от СО - СГП и 450,00 (четиристотин и петдесет лева) лева, платени от ОП – С.. Съдът е постановил подс. А. да заплати по сметка на РС – П. направените в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на 979,88 лева (деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) лева.

Срещу присъдата е постъпила в срок въззивна жалба, депозирана от адв.

К. С., защитник на подс. А. А., с която се иска въззивният съд да отмени като неправилна и незаконосъобразна постановената присъда по НОХД № 242/2022 г. по описа на РС – П. и да постанови нова присъда, като признае подзащитния му за невиновен в това да е извършил престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Защитникът излага аргументи в насока, че в хода на досъдебното и съдебното производство по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосновават виновността на подс. А..

След изготвяне на мотивите към присъдата е постъпило допълнително писмено изложение от адв. К. С., в което същият подробно излага аргументите си защо намира атакувания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. На първо място сочи, че деянието, за което е признат за виновен подзащитният му А. не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изразява становище, че по делото останали неизяснени съществени елементи от състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК като липсват доказателства подзащитният му да се е разпоредил, чрез покупкопродажба с лек автомобил „****“, модел „ Q 7“ и недоказани останали както прехвърлянето на собствеността върху веща, така и предаването на владението. Защитникът сочи, че по делото не е установено и разпитано лицето Л. О. М. с известен адрес в гр.М., К. И., като не е доказано дали въобще такова лице съществува, както и дали е сключил сочения в обвинението договор за покупко-продажба и респ. подписът върху документа е негов. Не било установено също дали подсъдимият е получил от Л. М. сумата от 5 000 евро като цена на автомобила. Адв. С. излага аргументи още, че по делото не било установено дали подсъдимият е представил на купувача документи, удостоверяващи правото на собственост върху автомобила, както и дали подсъдимият владее писмено и говоримо испански език и разбирал ли е съдържанието и значението на договор за покупко-продажба на превозно средство от 21.09.2018 г., като този въпрос е останал без коментар и в мотивите на съда. Защитникът навежда в допълнението към въззивната жалба и възражението, че по делото не са събрани доказателства дали договорът от 21.09.2018 г. има прехвърлително действие по отношение на собствеността на процесното МПС, в контекста на липсата на нотариална заверка, по аналогия с чл.144, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на горните възражения адв. С. прави извода, че в противоречие на нормите на чл.13, чл.16 и чл.103 от НПК, първата съдебна инстанция се е произнесла на базата на собствени предположения, 2 които не намират опора в доказателствения материал по делото, като всички въпроси, поставени в допълнението към въззивната жалба, не са намерили отговор и в мотивите на РС – П..

Представителят на ОП – С. иска съдът да потвърди обжалваната присъда, тъй като намира същата за правилна и законосъобразна.

Адв.С. моли съда да отмени атакувана присъда и да признае подзащитния му за невиновен в извършване на престъплението по чл.206, ал.1 от НК по изложените в депозираната жалба и в хода на въззивните съдебни прения, аргументи.

Подсъдимият А. А. моли окръжният съд да го оправдае, тъй като не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с внесения в РС – П. обвинителен акт.

С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционния съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са надлежно аргументирани и почиват на обективен анализ на доказателствената съвкупност.

От фактическа страна се установява следното по делото:

Юридическото лице „Е. 2017“ ООД през 2019 г. имало за предмет на дейност покупко-продажба на леки автомобили, нови и употребявани в страната и в чужбина, отдаването им под наем и продажбата им на изплащане.

Дружеството било собственик на лек автомобил марка „****“, Модел „Q7“ с peг. № ********, номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят. На 14.05.2018 г. дружеството „Е. 2017“ ООД, чрез представителя си Р. П. продало на изплащане лекия автомобил на подс. А. Д. А., за която продажба съдействали и свидетелите И. М., А. К. и Д. И.. Във връзка с продажбата на моторното превозно средство бил сключен Договор за покупко-продажба на изплащане със запазване на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г. (л.5661, т.3 от ДП) между подс. А. А. и представителя на „Е. 2017“ ООД - свид. Р.

П.. Лизинговата стойност на автомобила е била определена на 23 000.00 лева.

Съгласно сключения договор, купувачът А. А. получавал веднага владението на автомобила и заплатил първоначална вноска по договора в размер на 4 600,00 (четири хиляди и шестотин лева) лева. Останалата сума следвало да се изплати на 24 равни месечни вноски по 1 054.00 лева всяка, внасяни по банков път по сметка на дружеството лизингодател, съгласно погасителния план към договора за покупко-продажба на изплащане (л.63, т.3 от ДП). Общата стойност на автомобила била 29 896.00 лева, като същата била формирана от договорената цена и оскъпяването от изплащането, явяващо се начислена за 3 дружеството печалба. Автомобилът бил предаден във владение на подс. А. на 14.05.2018 г., като бил изготвен приемо - предавателен протокол, в който е удостоверено получаването му от купувача в състояние годно за използване (л.62, т.3 от ДП). На подсъдимият бил предоставен един брой оригинален автоключ, а другият останал в дружеството лизингодател. Тъй като автомобилът бил нов внос в Свидетелството за регистрация част 1 с номер 008039680 за собственик е вписано дружеството „Е. 2017“ ООД , а за ползвател подс. А. А..

Първоначален собственик на лек автомобил “****“, модел “Q 7“, с регистрационен номер немски-транзит, който закупил от Г., град Н. бил свид.

А. К.. Автомобилът бил в добро техническо състояние и бил докаран до Б. на собствен ход. Свидетелят А. К. обявил за продажба въпросния лек автомобил, като подсъдимият през месец май 2018 г. изпробвал автомобила, харесал го и и решил да го закупи. Подсъдимият А. искал да закупи лекия автомобил на изплащане, тъй като не разполагал с пари в брой, поради което свидетелят И.

М. се обадил на своя приятел свидетелят Р. П., който бил представител на търговското дружество “Е. 2017“ ООД. Свидетелят Р. П. се съгласил да купи от свидетеля А. К. процесния лек автомобил, след което да го продаде на изплащане на подсъдимия. Така дружеството “Е. 2017“ ООД, с представител Р. П. станало собственик на лек автомобил марка “****“, модел “Q 7“, с рег. № ********, номер на рама WAUZZZ4L27D******, бял на цвят (т.1, л.162).

Свидетелят А. К. получил парите за автомобила от лизинговата компания, като не е участвал в преговорите между подсъдимия и лизинговата компания, а за сделката съдействал свидетелят И. М.. Тъй като при закупуване на автомобил на лизинг имало първоначални разходи, подсъдимият предложил на дружеството “Е. 2017“ ООД да изкупи неговото “**** А4 - К.“ вместо внасяне на парична сума за първоначалните разходи, но свидетелят Р. П. не се съгласил, поради което подсъдимият продал неговото “**** А4 - К.“ на свид.

И . М., който пък от своя страна внесъл на лизинговата компания първоначалните разходи, за да се сключи сделката, а именно сумата от 4 600 (четири хиляди и шестотин лева), видно от фактура, находяща се в т.1, л. 34 от ДП.

От изслушаната и приета по делото съдебно - графическа експертиза, изготвена от вещото лице Д. Г. Г. е видно, че инкриминираните подписи в графа „Купувач“ на Договор за покупко - продажба на изплащане със запазване на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г. на всяка страница са положени от А. Д. А., ръкописният текст изписан под графата „Купувач“ е положен от А. А., а инкриминираните подписи в графа „Продавач“ на Договор за покупко - продажба на изплащане със запазване на собствеността № 35R2018 от 14.05.2018 г. на всяка страница са положени от Р. Б. П., ръкописният текст изписан под графата „Продавач“ е положен от Р. Б. П.. (л.415, т.4 от ДП).

След като договорът за продажба бил сключен подс. А. А. заминал с лекия автомобил в К. И.. Същият не изплащал редовно лизинговите вноски и 4 не обслужвал договора съгласно погасителния план. Във връзка с владЯ.та лизингова вещ подс. А. е заплатил на 14.08.2018 г. на дружеството лизингодател сумата от 2 108.00 лева, представляващи две месечни вноски, платени в забава. На 25.10.2018 г. е заплатил 1 559.20 лева, което се равнявала на една месечна вноска и дължима от купувача застрахователна сума по застраховка „Автокаско“, която съгласно клаузите по договора също била платена в забава. Следващото плащане постъпило на 05.11.2018 г. в размер на 1 461.75 лева, след което подс. А. изцяло спрял да плаща лизинговите вноски и преустановил всякакъв контакт с представителя на лизинговата компания – свид. П.. По тази причина свид. Р. П. звънял няколко пъти по телефона на свидетеля И. М., за да го информира за случая и да установи чрез него контакт с подсъдимия, но безуспешно. За това свид. П. възложил на фирма „Р. С.“ ООД издирването и връщането на автомобила във владение на „Е. 2017“ ООД.

Автомобилът бил оборудван с GPS система за проследяване, като въз основа на данните получени от тази система било установено, че лекият автомобил се намира в гр. М., К. И. и че същият е с променена регистрация. Това обстоятелство било установено въз основа на получена информация от Отдел „СИРЕНЕ" при „Дирекция международно оперативно сътрудничество“ – МВР.