Определение № 722 от 14.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 722 гр. Габрово, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500463 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Постъпила е частна жалба против Разпореждане №3503/19.08.2026г. по ч.гр.д.

№1776/2026г. на РС Габрово за издаване на изпълнителен лист.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и недопустимо. С обжалваното разпореждане било постановено да се издаде изпълнителен лист за суми, които длъжника е платил, което водело до недопустимост на оспорения акт. Счита, че поредността на погасяване направена от жалбоподателя е заявена с поредността на извършените от него процесуални действия- първо е оспорено адвокатското възнаграждение, а след това е извършено плащане на главница, лихва и държавна такса. Сумата, която била заплатена съвпадала точно с размера на главница, лихва и държавна такса. освен това плащането и депозирането на възражение по чл.414 А от ГПК било извършено в един и същ момент. , а какво оспорва длъжника бил заявил преди това. При това положение съдът следвало да приеме за спорно единствено възнаграждението за адвокат и сумата то 4,60 евро главница и да приеме плащането на неоспорените главница, лихва и държавна такса, като обезсили заповедта в тази й част. следвало да изчака произнасянето на ОС Габрово по отношение на възнаграждението и едва тогава да предприеме действия по издаване на изпълнителен лист.

Моли съда да отменени разпореждането, с което е издаден изп. лист.

Ответникът по жалбата не е взел становище.

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна стрА., в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

С Разпореждане №3503/19.08.2026г. по ч.гр.д.№1776/2026г. на РС Габрово за издаване на изпълнителен лист е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№1776/2026г. на РС Габрово.

Съгласно разпоредбата на чл.407, ал.2 ГПК обжалването на разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението.

Производството по ч.гр.д.№1776/2026г. на РС Габрово е образувано въз основа на Заявление за издаване на Заповед за издаване на изпълнителен лист по чл.410 ГПК, подадено от А. Н. И. против жалбоподателя – „Лендиво“ ЕООД.

Въз основа на подаденото заявление в РС Габрово е образувано ч.гр.д.№1776/2026г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1251/01.07.2026г., за сумата от 214,74евро- главница, ведно със законната лихва от 01.07.2026г. до окончателното изплащане, сумата от 10,86евро – разноски за държавна такса и сумата от 204,51евро адвокатско възнаграждение.

1

Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение е връчено на същия на 08.07.2026г.

На 16.07.2026г. е депозирА. частна жалба против издадената заповед за изпълнение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

Заповедният съд е администрирал частната жалба и я е изплатил в ОС Габрово, където е образувано в.ч.гр.д.№405/2026г., по което с Определение №672/16.09.2026г. заповедта за изпълнение е отменена в частта за разноските за адвокатско възнаграждение над сумата то 120 евро.

На 10.08.2026г. (първия работен ден след 08.08.2026г.- събота) са подадени възражение по чл.414 ГПК за сумата от 4,60евро – главница и възражение по чл.414 А от ГПК за плащане на сума в общ размер на 223,64евро в полза на заявителя, с която са погасени претендирА.та главница, без оспорената част от 4,60евро, държавната такса и лихва за забава. изрично във възражението е посочено, че присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение е оспорено.

На 19.08.2026г. заявителя е депозирал пред РС Габрово Становище относно подаденото възражение по чл.414 А от ГПК, като е посочил, че предвид подаденото възражение по чл.414 ГПК безспорни били сумите от 210,14евро-главница, държавна такса от 10,86евро и 1,94 евро лихва от 07.07.2026г. до 07.08.2026г. Тъй като платежното нареждане било за сумата от 223,64евро заявителя на осн. чл.76, ал.2 ЗЗД счита за погасени 204,52евро – адвокатски хонорар, 10,86 евро – държавна такса, 1,94 евро лихва от 07.07.2026г. до 07.08.2026г. и 6,32евро главница, като дължими оставали 203,82евро – главница, ведно със законната лихва от 02.08.2026г.

След получаване на горното становище заповедния съд издал обжалваното разпореждане без в него да се съдържат мотиви, по какви причини е приел, че сумата от 203,82евро не е заплатена от длъжника.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно.

С действията си жалбоподателя нееднократно е заявил, че оспорва размера на присъденото с издадената заповед за изпълнение адвокатско възнаграждение, като за това е подал частна жалба и във възражението по чл.414 А от ГПК е посочил, че е платил само неоспорения от него размер на главницата – 210,14евро, държавната такса от 10,86евро и 1,94евро лихва, общо 223,64евро, каквато и сума е внесъл. Изрично във възражението е посочено, че присъденото адвокатско възнаграждение се оспорва.

Предвид изложеното по-горе жалбоподателя е заплатил изцяло неоспорените от него суми в общ размерна 223,64евро, включващи неоспорена главница – 210,14евро, държавната такса от 10,86евро и 1,94евро лихва от 07.07.2026г. до 07.08.2026г.

Към датата на постановяване на обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист въпросът относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение все още е бил висящ, поради което заповедния съд не е следвало да приема, че със заплатената от длъжника сума се погасява и спорно вземане. Още повече, че длъжника изрично е посочил във възражението си какви суми заплаща и това са неоспорените от него суми.

Следва да се посочи и че съобразно приетото в мотивите по т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от 2 въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В настоящия случай заповедния съд е администрирал частната жалба преждевременно. При това положение преди да издаде изпълнителен лист в полза на заявителя следва да съобрази постановеното от въззивния съд по частната жалба и в случай, че са налице предпоставките посочени в ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС да издаде или не изпълнителен лист за адвокатското възнаграждение, като при постановяване на разпореждането си съобрази и обстоятелството, че към датата на извършване на плащането посочено във възражението по чл.414 А от ГПК длъжника е бил заплатил всички неоспорени от него суми.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №3503/19.08.2026г. по ч.гр.д.№1776/2026г. на РС Габрово за издаване на изпълнителен лист

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от етап произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист с вх.№ 7414/04.08.2026 на А. Н. И., при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3