Определение № 435 от 12.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.а

Членове:

Мария Кр. Маринова

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело № 20263000500304 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 304/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано, след отмяна от Върховния касационен съд с решение №427/26.06.2026 г., постановено по гр.д. № 790/2026 г., на въззивното решение на Варненски апелативен съд с № 193 от 10.11.2025 г. и определение с № 39 от 21.01.2026 г., постановени по гр.д.№ 335/ 2025 г. и делото е върнато на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

Производството се развива по чл. 258 и сл. от ГПК и чл. 274, вр. чл. 248 ГПК по въззивна и по частна въззивна жалба на КОНПИ, както следна:

- По въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, подадена чрез В. П. - началник на ТО-Русе към ТД на КОНПИ - Велико Търново и Севджихан Шефкова - инспектор в ТО-Русе към ТД на КОНПИ-Велико Търново, срещу решение № 367/07.04.2025 г. постановено по гр. д. № 1302/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлено искането, предявено от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от Т. К. Г., а именно: - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ имот в гр. Варна, район "Младост", ***, сграда № 4 с предназначение на самостоятелния обект - жилище апартамент № 1, ведно с 3.4257 % от идеалните части от общите части на сградата, както и 3.4257 % идеални части от правото на строеж върху мястото в което е построена жилищната сграда поземлен имот с идентификатор *** с площ от 348 кв. м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ имот в гр. Варна, район "Младост", ***, сграда № 4 с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа дейност № 2, ведно с 3.4174 % от идеалните части от общите части на 1 сградата, както и 3.4174 % идеални части от правото на строеж върху мястото в което е построена жилищната сграда поземлен имот с идентификатор *** с площ от 348 кв. м; - Самостоятелен обект в сграда - жилище апартамент № 5 с идентификатор ***, разположен във въведена в експлоатация сграда с идентификатор *** с административен адрес гр. Варна, ***, ет. 2, ап. 5, ведно с принадлежащо му избено помещение № 9, както и 4.9940 % от идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в които същата е построена представляващ идентификатор № ***, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, евентуално, в случай че до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение срещу имуществото, предмет на иск за реално отнемане с правно основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, предявен срещу Т. К. Г. бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено, по чл. 151, във вр. чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, иск за присъждане равностойността на това имущество, а именно - стойността, на която имуществото е възложено в изпълнителното производство, респ. паричната му равностойност; - Сумата в общ размер на 11301.99 лв. представляваща намерените и иззети парични средства на 30.05.2017 г. с Протокол за претърсване и изземване по ДП № 2281/2016 по описа на ОДМВР-Русе (пр. пр. № 2281/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура Русе), на основание чл.

147 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, основано на твърдения за значително несъответствие в периода 10.04.2009 г. 10.04.2019 г.; и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на Т. К. Г. сумата 20 676.74 лв. (двадесет хиляди и шестстотин и седемдесет и шест лева и 74 ст.), представляваща сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

КОНПИ е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на иска с присъждане на разноските. Навела е оплаквания, че: - Не било ясно установимо какво е постановил съдът по отхвърленото искане на КОНПИ, с което е сезиран, като неяснотата в съображенията му на практика представлявала липса на мотиви, което съставлявало нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 от ГПК; - По делото не бил изготвен доклад по чл.146 ГПК, не била разпределена доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти, като не било и указано за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства; Необосновано окръжният съд приел, че не е налице фактическо съжителство между ответника Т. Г. и Ж.С., както и че ответникът Т. Г. е живял сам от началото на проверявания период и впоследствие с М.Й. и с детето им, поради което и извършеният от него икономически анализ на база така приетото и въз 2 основа на посочения вариант на икономическата експертиза, бил неправилен;

- Съдът неправилно приел, че следва частично да се признаят доходи на ответника изрично посочени и уточнени от него с молба вх. № 10607/03.05.2022 г. и молба вх. № 29259/18.11.2024г. при положение на оспорването им от Комисията; - Съдът извършил собствени изчисления и необосновано признал сумите: 39 230,90лв., за която приел че ответникът е представил документи в производството пред Комисията, а такива били представени от НАП на вещото лице по назначената СИЕ, както и че Комисията представила с исковата молба документи от НАП и оспорила представените от ответника писмени доказателства с отговора; 28 402 лв. - от наем и рента, основано единствено на представена пред съда с отговора на ответника служебна бележка за получен доход от рента, при липса на изрично определение за приемането й като доказателство и при оспорване, включително и на заключението на вещото лице по варианта на ответниците, в който този доход е включен; 526633,65 лв. - от хазарт и реклама, при положение, че доходи от залагания на хазартни игри не следвало да се признават, поради недоказване на законния източник на средствата (доходът бил приет без съдът да изследва дали захранването на виртуалните карти е станало със средства от законен източник и не са свързани с престъплението, за което е било повдигнато обвинение; безкритично приел за достоверни данните от банковите извлечения, въпреки направено от КОНПИ оспорване на извлеченията от ЦКБ АД, представляващи частни свидетелстващи документи и недопустимо прехвърлил доказателствената тежест върху КОНПИ при положение, че доказателства за реализирани доходи се твърдяли от ответника и той носел доказателствената тежест да установи); 13 005,39 лв. - от дарения (уважен размер от общо претендирани 144 032,31 лв.) при липса на мотиви в обжалваното решение от кого и кога са направени уважените дарения;

52 683,90 лв. – от продажба на биткойни, обосновано от съда с отказ на КОНПИ да разгледа препис от документ със заверка от ответника, представен от него с декларацията му по чл. 136 от ЗОНПИ като приложение № 3 в производството пред КОНПИ при положение, че това извлечение било изготвено от самия проверяван, не било документ и можело да се ползва само за сведение в съдебното производството, но не било представено от ответника и затова не било оспорено от КОНПИ; 38 712,50 лв. – от потребителски кредит, 2608,56 лв. - от възстановени от търговци суми, 10340,20 лв. - от обезщетения и застраховки и 5000 лв. - от продажба на недвижими имоти, които суми не следвало да се включват като доходи в анализа, тъй като не били представени от ответника доказателства за законни източници; Окръжният съд в мотивите на решението не посочил дали кредитира СИЕ и в кой вариант, като извършил собствени изчисления само за доходи и приходи, без да посочи приетия от него размер на разходите на ответника, нетният му доход, стойността на наличното имущество и налице ли е значително несъответствие; - В противоречие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на 3

ОСГК на ВКС съдът приел, че следва да се признаят доходи на ответника от суми, преминали по банковите сметки; - От мотивите на решението не можело да се установи точния смисъл и каква била преценката по доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, което и предвид липсата на доклад и разпределена доказателствена тежест лишавало КОНПИ от адекватна защита. Комисията е изложила, че от доказателствата по делото се установявало наличието на всички предвидени в закона предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като позовано на заключението на вещото лице по СИЕ и ДСИЕ в предложения от нея вариант е посочила, че за проверявания период доходите на ответника са в размер на 336 474,97 лв., обичайните и извънредни разходи- 810 301,30 лв., нетният доход - „минус“ 473 826,33 лв. и предвид, че придобитото имущество е на стойност 263 101,99 лв., било налице несъответствие в размер на 736 928,32 лв., което било значително по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Развила е съображения за наличие на несъответствие и при варианта на заключението на вещото по задачи на ответниците.

Т. К. Г., чрез адв. А., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за неоснователността на оплакванията е молил за отхвърлянето й, за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Поддържал е, че в производството по делото не е установена основната предпоставка за отнемане на имущество по ЗОНПИ - превишаване на разходите над приходите и наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период, което да е по-голямо от 150 000 лв. Сочил е също, че КОНПИ не е изложила твърдения за връзката между престъплението, в което е обвинен и твърдяното незаконно имущество, както и че наказателното производство било прекратено, което се премълчавало от Комисията. Развил е подробни съображения по съществото на спора, включително и такива за несъгласие с приетото от окръжния съд по отношение на отхвърлените му възражения за наличие на доходи от законни източници на средства до претендираните от него размери.

- По въззивна частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, подадена чрез В. П. - началник на ТО-Русе към ТД на КОНПИ - Велико Търново и Севджихан Шефкова инспектор в ТО-Русе към ТД на КОНПИ-Велико Търново, срещу определение № 2263/15.05.2025 г. по гр. д. № 1302/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на решение № 367/07.04.2025 г. по гр. д. № 1302/2021 г. в частта за разноските, чрез отмяна на присъждането, евентуално намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на закона и необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 248 ГПК. Навел е оплаквания, че окръжният съд не отчел че ответникът по делото не е 4 материално затруднено лице, поради което не се дължат разноски за оказаната му правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, евентуално размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален, тъй като делото не се отличава със специфична сложност. Отделно, окръжният съд не взел предвид разпоредбата на чл. 156, ал.6 ГПК и не съобразил, че ответникът е станал причина за разноските, тъй като едва пред съда е представил доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 от ЗОНПИ.

Т. К. Г., чрез адв. А., е подал писмен отговор на частната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за неоснователността на оплакванията и за правилността на обжалваното определение, е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на разноски по чл. 38, ал.3, т.2 ЗА.