Решение № 14 от 10.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Стара Загора, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500804 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. Б., с адрес: с.

В., ***, действаща чрез адв. С. Б., срещу решение № 498/16.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2259/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Първоинстанционното решение се обжалва като нищожно, евентуално – като недопустимо, евентуално – като неправилно.

Излагат се оплаквания, че обжалваното решение е нищожно, т.к. съдът не е формирал собствена воля при решаване на делото, а е използвал съдържанието на друг съдебен акт, което е съобразил с конкретиката /имена, номера на документи/ на правния спор между страните.

При условията на евентуалност се излагат оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, т.к. съдът не се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран – липсва произнасяне по заявения от страната главен иск за обявяване нищожността на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и установяване съществуването на трудово правоотношение между страните.

Отново при условията на евентуалност се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.

Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд е формирал изводите си въз основа на недопустими свидетелски показания, както и без да обсъди задълбочено възраженията на А. И. Б., че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е била издадена от 1 лице без работодателска власт, при неспазване на процедурата по чл.193 от КТ и в нарушение на изискванията на чл.195 от КТ за мотивиране на заповедта.

Претендира се обявяване нищожността на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално-обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените от въззивницата искове бъдат уважени.

Претендира се и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок въззиваемата страна – Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***, представлявано от директора си Б.К., действаща чрез адв. М. К., е подала отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна.

Изложени са съображения, че при постановяване на обжалваното решение не са налице пороци, които да обуславят неговата нищожност, както и че същото е допустимо, т.к. съдът се е произнесъл по правния спор, с който е бил сезиран.

По отношение твърдяната неправилност на обжалваното решение са изложени доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички твърдения и възражения на страните, в т.ч. допустимите свидетелски показания, посредством които страната е установила извършените от въззивницата нарушения на трудовата дисциплина, и въз основа на този съвкупен анализ е направил съответни на материалния закон правни изводи за законосъобразност при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“.

Претендира се потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощника си - адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за обявяване нищожността на обжалваното решение, алтернативно –неговата недопустимост.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

С исковата си молба А. И. Б. е предявила срещу Начално училище 2

„Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***, началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С. и Регионално управление на образованието – гр. С.З., представлявано от М.З.Й. следните искове: 1/ за установяване, че заповед № РД – 07-3/28.07.2022 г. на началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. е невалидна и нищожна и че с тази заповед не е прекратено трудовото й правоотношение за заеманата от нея длъжност директор на Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., *** и трудовото правоотношение съществува към момента на постановяване на решението на основание действащ трудов договор; 2/ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна; 3/ възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност „директор“ на Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***.

С определение № 1744/29.09.2022 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да посочи надлежния ответник и да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу всеки един от ответниците. В това определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба, с която са предявени искове с правно основание по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда.

С подадения в предоставения й срок ищцата е посочила, че е привлякла като ответник Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***, т.к. същото и е работодател, а правният й интерес по отношение на ответниците Регионално управление на образованието – гр. С.З., представлявано от М.З.Й. и началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С. произтича от необходимостта да бъдат обвързани със сила на пресъдено нещо по предявените искове, касещи нищожността на заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съдът е приел, че нередовностите са надлежно отстранени и е дал ход на производството като преписи от исковата молба са били връчени и на тримата ответници.

Ответниците са подали отговори на исковата молба, като всеки е възразил срещу допустимостта на някой от предявените искове.

С определение от 12.12.2022 г. първоинстанционният съд е прекратил поради недопустимост производството в частта му, касаеща предявените срещу ответниците Регионално управление на образованието – гр. С.З., представлявано от М.З.Й. и началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С. искове с правно основание по с правно основание по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда.

С разпореждането си за насрочване на делото съдът е приел, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими, а в доклада на делото е приел, че петитума на исковата молба се отнася до искове, с които ищцата претендира установяване, че заповед № РД – 07-3/28.07.2022 г. на началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. е невалидна и нищожна и че с тази заповед не е прекратено трудовото й правоотношение за заеманата от нея длъжност директор на Начално училище „Свети Паисий 3

Хилендарски“ – с. З., *** и трудовото правоотношение съществува към момента на постановяване на решението на основание действащ трудов договор; 2/ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност „директор“ на Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***. Приел е, че са предявени обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1 т.1 от КТ и за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.

В срока по чл.312, ал.2 от КТ пълномощникът на ищцата е поискал допълване на доклада, като е заявил, че с исковата си молба е предявил кумулативно и евентуално съединени искове , като първи е иск по чл.357, ал.1 от КТ вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който претендира установяване, че заповед № РД – 07-3/28.07.2022 г. на началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. е невалидна и нищожна и че с тази заповед не е прекратено трудовото й правоотношение за заеманата от нея длъжност директор на Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., *** и трудовото правоотношение съществува към момента на постановяване на решението на основание действащ трудов договор.

В проведеното открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането на ищцовата страна за допълване на доклада, като е приел, че не следва да приема за разглеждане установителен иск, с който да прогласи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за нищожна.

Пълномощникът на ищцата е възразил, че предявеният от него иск не касае обявяване на нищожността на заповедта като административен акт, както е възприето от съда, а се претендира установяване съществуването на трудово правоотношение. Изразил е становище, че за да не е налице отказ от правосъдие неразглеждането на този иск следва да стане чрез прекратяване, а не чрез невъзпроизвеждането му в доклада.

Съдът е държал определение, с което е отказал искането за приемането за съвместно разглеждане с предявения иск по чл.344, ал.1 от КТ на иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правни основания по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на заеманата допреди уволнението длъжност, като ги е отхвърлил като неоснователни.

С оглед на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка и в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, т.к. при постановяването му не е допуснат нито един порок, който според утвърдените в съдебната практика критерии да обуславя неговата нищожност.

Решението е постановено от съд, в рамките на предвидените му в закона правомощия и в съответния състав, обективирано е писмено и е подписано, обявено е по предвидения в ГПК ред, а обективираната в него воля на съда е 4 разбираема.

Решението обаче е недопустимо, а съображенията за това са следните:

Общите принципи на гражданския процес задължават съда да разгледа и разреши всяка една подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

В случая с исковата си молба А. И. Б. е предявила три иска, както следва : 1/ иск за установяване съществуването на трудово правоотношение; 2/ иск за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна; 3/ иск за възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност.

Налице е обективно съединяване на искове по почин на ищеца по смисъла на чл.210 от ГПК.

Първите два иска са предявени в условията на евентуално обективно съединяване, като искът за установяване съществуването на трудово правоотношение има процесуалното положение на главен иск спрямо евентуалния иск за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна.

Искът за установяване съществуването на трудово правоотношение е различен от иска за отмяна на незаконното уволнение, т.к. разпоредбата на чл.357, ал.1 от КТ изрично предвижда, че са възможни спорове между работника или служителя и работодателя както относно съществуването на трудовото правоотношение, така и относно прекратяването му.

Искът за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна има характера на евентуален, т.к. двата иска се основават на различни обстоятелства – по главният иск ищцата твърди, че трудовото й правоотношение с ответника съществува, т.к. не е било надлежно прекратено от работодателя, а по евентуалният иск твърди, че правоотношението е прекратено, но в нарушение на закона.