Решение № 407 от 26.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300500121 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д. Г. Г., ЕГН ********** против Решение № 331/26.11.2023г., постановено по гр.д. № 59/2023г. по описа на РС Карлово в частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че Д. Г. Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 743 от 02.11.2022г., издадена по ч.гр.д. № 1367/2022г. на Районен съд – Карлово, а именно - 1990.63 лв., представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит с № *** от ***г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и Д. Г. Г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 29.10.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.10.2022г. до окончателното й погасяване. С оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от първоинстанционното решение, 1 жалбоподателят иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. Г. с искане да се признае за установено, че Д. Г. Г., в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № *** от ***г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1367/2022 г. по описа на Районен съд Карлово, а именно: 1990.63 лв. - главница; 599.68 лв. договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 10.09.2018г. до 15.05.2020г.; 1103.11 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и да присъди сторените и предявени разноски по ч.гр. д. № 1367/2022 г., по 2 описа на КрлРС.

Ответникът Д. Г., чрез особен представител адв.Р.И., оспорва предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С постановеното по спора № Решение № 331/26.11.2023г. , първостепенният съд е признал за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че Д. Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 743 от 02.11.2022г., издадена по ч.гр.д. № 1367/2022г. на Районен съд – Карлово, а именно - 1990.63 лв., представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит с № *** от ***г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и Д. Г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 29.10.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.10.2022г. до окончателното й погасяване, като е отхвърлил исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 743 от 02.11.2022г., издадена по ч.гр.д.

№ 1367/2022г. на Районен съд – Карлово, а именно: 599.68 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 10.09.2018г. до 15.05.2020г. и 1103.11 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2022г.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

От ч.гр.д. № 1367/2022г. по описа на КрлРС се установява, че на 02.11.2022г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 743/02.11.2022г. за следните суми: 1990.63 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.; 599.68 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 10.09.2018г. до 15.05.2020г.; 1103.11 лв. - обезщетение 3 за забава, дължимо за периода от 11.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2022, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2022г. до окончателно погасяване на дълга, както и направените по делото разноски в размер на 73.87 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок.

Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че на ***г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател, и Д. Г. Г., като заемател, е сключен договор за потребителски кредит с № ***. Договорът за потребителски кредит съдържа съгласие на кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на кредитополучателя. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 2717.81 лв., включващ – 2000 лева размер на кредита; 211.20 лева - Комбо Живот, 215.42 лева - Комбо безработица. Кредиторът е превел кредитните средства по сметка на потребителя, в разкрита за целта банкова сметка в Ти Би Ай Банк. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 4092.21 лв. в срок до 15.05.2020г., на 32 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 31 броя вноски са в размер на 127.88 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и е в размер на 127.93 лв. Вид от клаузите на договора, лихвения процент е 32.38%, а ГПР е 47.48. Съгласно клаузите към договора за кредит, при забава на плащанията Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница.

От Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 и Анекс към Рамковия договор от 4

29.10.2021г., се установява, че вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Д. Г.

Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата ***г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Видно от Уведомително писмо с изх. № ***/*** от дата 09.11.2021г., изпратено до Д. Г. Г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се цели уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, същото е невръчено на длъжника, тъй като е върнато в цялост, тъй като пощенската пратка не е потърсена.

С предявената искова молба е представено заверено копие от уведомлението за извършената цесия, връчено със същата на особения представител на ответната страна, ведно с приложенията към нея.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, за която няма основания съдът да не кредитира. От заключението се установява, че въз основа на извлечени на сметка с IBAN: *** (в лева) за периода ***г. - 14.06.2023г., с титуляр Д. Г. Г., на същия на ***г. са преведени 2717.81 лв. на основание „Усвояване на кредит“. Платените суми по Договор за потребителски кредит № *** от ***г. са в общ размер на 1538.71 лв., като с посочената сума е платено следното: 727.18 лв. – главница, 774.72 лв. - договорна лихва и 38.01 лв. - обезщетение за забавено плащане. Непогасената главница по процесния договор е в общ размер на 1990.63 лв. Непогасената договорна лихва по процесния договор е в общ размер на 599.68 лв. Непогасената лихва за забава, вследствие на забавено плащане по процесния договор е в общ размер на 1737.22 лв. Съгласно заключението на вещото лице, в годишния процент на разходите влизат следните суми: Размер на кредита: 2000.00 лв.; BANK КОМБО Живот: 211.20 лв.; BANK КОМБО Безработица: 215.42 лв.;

Еднократна такса за оценка на риска: 291.19 лв.; Договорна лихва в размер на 1374.40 лв., т.е. общият размер по кредита възлиза на 4092.21 лв.

Оскъпяването за срока на кредита по процесния договор за потребителски кредит е 50.57%. Използваният шрифт за основната част на Договор за потребителски кредит № *** от ***г. е Tahoma с размер 10 pt (0.3525 см.).

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установената недействителност на договора за потребителски кредит и това, че ответникът 5 дължи на ищеца само чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.

Спорен между страните е въпросът дали цесията е породила действие по отношение на ответника – длъжник. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, ПОС намира следното:

Прехвърлянето на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.