Решение № 2441 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2441 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110109910 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.

В исковата си молба и уточнителната молба ищецът ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. Ц. - председател на Съвета на директорите и Р. Б. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрк. К. Н., сезира ВРС с искането да бъде постановено Решение по силата на което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество и ответника – К. А., ЕГН:

**********, с адрес: *** съществуването на паричните вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 4523/2025 г.по описа на РС Варна, XLII - ри състав е издал в полза на заявителя-ищец в исковото производство Заповед № 2279/17.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника - ответник в исковото производство/, която заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 и 7 ГПК.

Предметът на установителната защита е идентичен с предмета на паричните вземания и по размер и по основания, така както е бил заявен в заповедното производство, а именно отправеното до ВРС искане да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ЗД „Е.“ АД има следните вземания по отношение на К. А. по сключено споразумение от 02.08.2024 г. между страните във връзка със застрахователна претенция № 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2024 г. в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, причинено от водача на л.а.

„Фолксваген", модел „Джета“ с рег. № ***, вследствие на което са причинени вреди на л.а.

„Сузуки“, модел „Алто“ с рег. № ***, собственост на Д. П. К., както следа: главница в размер на 400 лева, представляваща сбор от втора, трета, четвърта и пета вноска (всяка в размер на 100.00 лв., с падежи съответно на 10.09.2024 г., 10.10.2024 г., 10.11.2024 г. и 10.12.2024 г.) по сключено споразумение от 02.08.2024 г.; неустойка в размер на 103.00 лв., за периода от 11.09.2024 г. (денят, следващ падежа на 2-ра вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); неустойка в размер на 88.00 лв., за периода от 11.10.2024 г. (денят, следващ падежа на 3-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); неустойка в размер на 72.50 лв., за периода от 11.11.2024г. (денят, следващ падежа на 4-та вноска по споразумението) до датата 1 на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); неустойка в размер на 57.50 лв., за периода от 11.12.2024г. (денят, следващ падежа на 5-а вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); както и законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2025 г. - момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата, за които вземания е издадена Заповед № 2279/17.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 9910/2025 г. по описа на ВРС, 42 състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелствата на които твърди ищцовата страна, че била издадена Заповедта по чл.

410 ГПК са следните:

На 14.04.2024 г., в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с peг. № ***, вследствие на което били причинени вреди на лек автомобил „Сузуки“, модел „Алто“, с peг. № ***, собственост на Д. П. К.. Събитието било констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП № 1928252/14.04.2024 г., от който протокол било видно, че водачът на МПС с peг. № *** и длъжник в заповедното производство, при осъществяване на маневра за завой на ляво и като не спазва необходимата дистанция, удря паркираното вдясно от него МПС с peг. ***, вследствие на което настъпва ПТП с материални вреди. След настъпване на произшествието, виновния за настъпване на инцидента водач напуснал мястото му преди идването на компетентните контролни органи. За настъпилото събитие било издадено удостоверение № УРИ 4420005817/15.04.2024 г. Срещу длъжника била образувана административно-наказателна преписка, АУАН-и № 1278962 и 1278963 от 14.04.2024 г.

Между „ЗД Е.“ АД и собственика на автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с peг.

№ *** имало сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07523002807593/12.09.2023 г., валиден към датата на процесното ПТП.

Образувана била застрахователна претенция № 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди. На 16.04.2024 г. бил извършен оглед на увреденото имущество. Въз основа на представените по преписката доказателства, на 17.04.2024 г., в полза на собственика на увредения лек автомобил била изплатена сумата от 505.76 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за „ЗД Е.“ АД възниквало право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви и разноски, когато водачът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата или сумата от 515.76 лв.

(размера на изплатеното застрахователно обезщетение - 505.76 лв. и обичайните разноски за определянето му, в размер на 10.00 лв.). Твърди се още в исковата молба, че между „ЗД Е.“ АД и К. А. било сключено споразумение от 02.08.2024 г., с което страните уредили отношенията си по повод процесната застрахователна претенция.

Страните предвидили разсрочено изплащане на задължението - 515.76 лв. - на пет месечни вноски. Първата вноска, в размер на 115.76 лв., била дължима на 02.08.2024 г., а всяка следваща, в размер на 100.00 лв., до 10-то число на всеки пореден месец, следващ този, за който била дължима първата вноска.

До момента на сезиране на исковия съд, твърди ЗД Е. АД, че от страна на длъжника била изплатена само първата вноска или сумата от 115.76 лв.

Съгласно чл. 5 от споразумението, в случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена вноска на падежа й, застрахователят имал право да получи неустойка за забава в размер на 0.5 % за всеки ден просрочие. С оглед на горното, за дружеството възниквало правото да търси неустойка за забава, начислена върху размера на всяка една от останалите 4 (четири) вноски, считано от деня, следващ този, в който е настъпил падежа й до предявяването на заявлението в съда.

Сочи се още в исковата молба , че пред Районен съд - гр. Варна било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което било образувано частно гр.д. 4523/2025 г., по описа на PC - Варна, 42-ри с-в. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на гореизложеното, за „ЗД Е.“ АД възниквал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът му 2 дължи претендираните суми.

Отправеното до съда ИСКАНЕ е да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да приеме да установено в отношенията между ищеца и ответницата, че ответницата К. А. дължи на ищеца „ЗД Е. ” АД:

-на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365 от Закона за задълженията и договорите, ГЛАВНИЦА в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща сбор от втора, трета, четвърта и пета вноска (всяка в размер на 100.00 лв., с падежи съответно на 10.09.2024 г., 10.10.2024 г., 10.11.2024 г. и 10.12.2024 г.) по сключено споразумение от 02.08.2024 г. между „ЗД Е." АД и К. А. във връзка със застрахователна претенция № 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2024 г. в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „***" и ул. „***", причинено от водача на л.а. „Фолксваген", модел „Джета" с рег. № ***, вследствие на което са причинени вреди на л.а. „Сузуки", модел „Алто" с рег. № ***, собственост на Д. П. К.;

-законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (04.04.2025 г.) до окончателното плащане;

-на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 103.00 лв. (сто и три лева), за периода от 11.09.2024 г. (денят, следващ падежа на 2-ра вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.);

-на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 88.00 лв. (осемдесет и осем лева), за периода от 11.10.2024 г. (денят, следващ падежа на 3-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.);

-на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 72.50 лв. (седемдесет и два лева и петдесет стотинки), за периода от 11.11.2024г.

(денят, следващ падежа на 4-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.);

-на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 57.50 лв. (петдесет и седем лева и петдесет стотинки), за периода от 11.12.2024г.

(денят, следващ падежа на 5-а вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); - т.е. паричните вземания , за които заповедният съд е издал Заповед № 2279/17.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4523/2025 г. по описа на ВРС , 42 състав, връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал.5 ГПК .

Ищецът претендира плащане на разноските, направени в заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил искания за събиране на доказателства, счита, че са налице пречки по чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК /подробно изложени в уточнителна молба /.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по делото чрез адвокат М. Ж. – надлежно назначен за особен представител на ответницата при условията на чл. 47, ал.6 ГПК е депозирала по ел.път ОИМ.

В ОИМ на първо място ответницата намира иска за недопустим , като счита, че исковите претенции са неоснователни , т.к. липсват по делото годни доказателства, които да ги обосноват по категоричен и недвусмислен начин.

Ответната страна в срока по чл.131 ГПК не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и факти касателно съществуването на валидни правоотношения на ответника с ищеца , както и правото на ищеца-застраховател на регресен иск, на осн. чл.500 , ал.1 т. 3 от КЗ .

Безспорно намира ответната страна, че ищцовото дружество е инициирало заповедно производство, учредило ч.гр.д. № 4523/2025г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав , като издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по чл. 47, ал.5 ГПК.

Автономно от изложеното по-горе, сочи адв.М.Ж., че дори при неблагоприятно съдебно решение за ответницата, същата следва да бъде освободена от отговорността за разноски по делото и те да бъдат възложени на насрещната страна, така както са направени .

В тази връзка са изложени доводи, че ответницата не е станала повод за завеждане на 3 настоящото производство, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, а в исковата фаза на процеса тя се представлява от служебно назначен особен представител , поради което и особеният представител на ответницата, счита, че последната не е уведомена за инициираните съдебни действия.Отделно от горното особеният процесуален представител на ответницата счита, че кредиторът разполагал с достатъчно извънпроцесуални възможности да събере своите вземания, като не можело да се приеме, че с поведението си ответницата ставала повод за образуване на настоящото дело „ за да поеме санкцията „ изразяваща се във възлагане на съдебно –деловодни разноски.