Разпореждане № 623 от 27.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 623 гр. Благоевград, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500675 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 8370/07.04.2026г., подадена от Р. С. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С. Б., с адрес за призоваване и връчване на книжа ***, срещу Решение № 81/12.02.2026г., постановено по гр.д. № 1295/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от ищцата-въззивник иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че същата е собственик на основание давностно владение, осъществявано от 1968год. до настоящия момент, върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с. П., общ. Благоевград, обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-159/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. П., местност „К.“, с площ от 1521кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП: нива, стар номер 062005, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №***, №***, №***, №*** и №***.

Сочи се в жалбата, че за да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за недоказано заявеното от Р. С. Ч. придобивно основание – давностно владение, като е направил неправилни фактически и правни изводи относно установените по делото обстоятелства, свързани с упражняваната от нея фактическа власт върху процесния имот, характера и продължителността на това владение, както и относно правното значение на събраните писмени и гласни доказателства.

Сочи се, че наред с това съдът е достигнал до необосновани изводи относно липсата на осъществявано владение от ищцата, без да обсъди правилно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и без да съобрази спецификата на процесния имот като земеделска земя, ползвана като ливада.

1

Предвид горното се застъпва становище, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на събраните по делото доказателства, довело до неправилни фактически изводи, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на крайния съдебен извод за недоказаност на заявеното от Р. С. Ч. придобивно основание.

Посочва се в жалбата, че неправилността на решението се изразява в следното:

Районният съд е извършил селективна, изолирана и несъвкупна оценка на свидетелските показания, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически изводи относно упражняваната от ищцата фактическа власт върху процесния имот. Мотивите на решението съдържат вътрешно противоречие относно ползването на процесния имот от А. К. и относно доказателственото значение на събраните в тази насока писмени и гласни доказателства.

Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон относно владението, и по- специално чл. 81 ЗС, като е приравнил сезонния начин на ползване на имот с характер на ливада с изгубване на владението за повече от шест месеца и по този начин е подменил законовия критерий за прекъсване на владението.

Застъпва се становище, че в вследствие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на неправилна и необоснована оценка на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че по делото не е доказано ищцата Р. Ч. да е владяла имота през изискуемия от закона срок, като е приел, че от показанията на разпитаните от ищцовата страна свидетели не се установяват нито периодът на владение, нито обективно осъществявани владелчески действия. Първоинстанционният съд не е извършил обективна, пълна и съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, а вместо това е акцентирал върху отделни части от показанията на свидетелите на ищцата, интерпретирани в противоречие с действително заявеното от тях или обсъдени извън техния контекст и извън връзката им с останалите доказателства по делото, което е довело и до формиране на неправилни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че вместо да обсъди показанията на тримата свидетели в тяхната логическа връзка, взаимно допълване и съответствие с останалите доказателства по делото, съдът се е фокусирал изцяло върху отделни второстепенни или несъществени неточности, за да ги дискредитира изцяло. Същевременно и в противоположност на приложения към ищцовите свидетели подход, първоинстанционния съд е кредитирал безкритично показанията на свидетеля на ответника А. К., въпреки че именно неговите показания са вътрешно противоречиви, дадени от заинтересовано лице и без необходимата конкретика относно индивидуализацията на процесния имот.

Твърди се в жалбата, че в тази насока особено показателен е изводът на съда, че показанията на свидетелите на ищцовата страна били „абсолютно идентични“, поради което следвало да се счете, че същите не почиват на лични възприятия, а на сведения от скици, документи или на казаното от Б. Ч..

2

Според жалбоподателя този извод е необоснован и изграден в резултат на превратен прочит на свидетелските показания. От съдържанието им по несъмнен начин се установява, че те не представляват механично възпроизвеждане на едни и същи твърдения, а съдържат съответствие по отношение на основните релевантни за спора факти, като наред с това всеки от свидетелите сочи и конкретни, индивидуални обстоятелства относно начина, по който е формирал личните си впечатления за процесния имот и неговото ползване. Именно съвпадането в показанията им относно съществените факти– местонахождението на имота, начина на стопанисването му, лицата, които са го ползвали, и продължителността на това състояние не е основание за тяхното дискредитиране, а представлява аргумент за тяхната достоверност, тъй като сочи, че различни лица, възприели едни и същи факти в различни моменти и при различни обстоятелства, възпроизвеждат една и съща фактическа картина.

Свидетелят А. Т. сочи, че често преминава през имота, че наблюденията му са трайни и че лично не е виждал други лица да го стопанисват. Свидетелят С. С. заявява, че лично е ходил да помага при косенето и събирането на сеното, включително и съвсем наскоро. Свидетелят Н. С. пък сочи, че познава Р. отдавна, че е виждал бащата на Б. да коси имота, а самата Р. – да пасе козите си там, като имотът никога не е бил изоставян. При това положение съответствието в показанията на тези свидетели по съществените за спора обстоятелства е основание същите да бъдат кредитирани, а не, както неправилно е сторил първоинстанционният съд, да бъдат изопачени като довод за тяхното отричане.

Твърди се също, че районния съд неправилно е възприел като дискредитиращо свидетелските показания обстоятелството, че свидетелите и в частност свидетелят С. описват имота по съседи и местоположение, въпреки че в масива няма видими граници.

Липсата на ограда или трайно материализирани граници на терен не означава, че лицата от същото населено място или посещаващи района от десетилетия не могат да разпознават отделните имоти по местност, площ, съседство, полски път и по общото разбиране в местната общност кое място на кого принадлежи. Тримата свидетели описват едни и същи основни белези на имота – местността „К.“, площ около декар и половина, съседство с имоти на С. С., С. М., Б. Ч. и полския път към черквата. Освен това част от уточненията с номерата на имотите са дадени след предявяване на справка от КАИС в съдебно заседание, което е нормален процесуален способ за ориентиране на свидетеля към вече индивидуализирания по делото имот, а не основание да се приеме, че показанията му не почиват на лични възприятия.

Сочи се, че неправилно районния съд е приел и че показанието на св. С., че „целият масив“ се поддържа от Р. и Б., противоречало на останалия доказателствен материал. Очевидно е, че това изявление не следва да се възприема буквално, че всяко едно отделно парче земя в масива без изключение се владее от тях, а в контекста на разпита означава, че именно те поддържат и обработват целия непосредствено възприеман от свидетеля тревен масив около процесния и съседните му имоти, които дълго време са били възприемани като една голяма ливада. Това е видно и от самите му уточнения, че е виждал само тяхното семейство на мястото, че те косят тревата и събират сеното, както и че преди ограждането на имота на Б.

3 всичко е изглеждало като едно общо тревно пространство. В този смисъл съдът е интерпретирал това изявление изолирано и извън неговия действителен смислов контекст, като му е придал буквално съдържание, каквото то очевидно не носи, и по този начин е обосновал привидно противоречие, което не се извежда от цялостното съдържание на свидетелските показания.

Сочи се също в жалбата, че изцяло необоснован и изведен при неправилно тълкуване на показанията на свидетеля Т. е изводът на първоинстанционният съд, че посочването на 1968г. като година, от която Р. е сключила брак и ползва имота, разколебава показанията му, доколкото самият свидетел не е бил роден тогава. Свидетелят не твърди, че има преки възприятия от 1968г. като очевидец на първоначалното установяване на владението, а че знае тази година във връзка с омъжването на ищцата и семейната история на имота, докато собствените му преки наблюдения са от по-късен период и са подробно изложени– че е виждал свекъра и съпруга и да косят, по-късно сина и Б., а самата Р. – да събира сено, че е виждал имота многократно през годините, че той никога не е бил изоставян и че не е виждал К.и да го поддържат или косят. Съдът е смесил спомагателно сведение за началния исторически момент с преките и дългогодишни възприятия на свидетеля относно фактическото ползване на имота.

Сочи се още, че също толкова необосновано са дискредитирани на практика и показанияата на свидетеля С. с аргумента, че било „неправдоподобно“ да помни от седемгодишен кое „парче“ на кого принадлежи. Районният съд е изолирал второстепенен фрагмент от показанията му, като напълно е пренебрегнал съществената им част. Свидетелят не основава показанията си единствено на детски спомен, а заявява, че познава ищцата и семейството и от много отдавна, че е ходил многократно да помага, че дори непосредствено преди разпита е бил там, че лично е виждал Б. да коси в имота и сам е участвал в събирането на тревата.

Той сочи и нещо изключително важно – макар физически разграничения да не е имало, в местната общност е било известно кое място на кого е, а процесният имот е бил гледан именно от Р. и семейството й. Съдът неправилно е свел показанията на свидетеля до един отделен спомен от детска възраст, при положение че от разпита му е видно, че той не твърди еднократно и изолирано възприятие от момента, когато е бил на седем години, а последователни, трайни и многогодишни впечатления относно процесния имот и неговото ползване, започнали още от този период и продължили през годините до настоящия момент.

Сочи се, че необоснован е и изводът на районния съд относно показанията на свидетеля Н.

С.. При анализа им съдът е акцентирал единствено върху обстоятелството, че свидетелят живее в гр. Благоевград и че посещава района, за да се вижда с Б. Ч., когато последният се прибира от А., като въз основа само на това е достигнал до извода, че възприятията му се отнасят единствено до последните няколко години. Подобен извод не следва от съдържанието на самите показания и представлява резултат от тяхното непълно и изолирано обсъждане. Съществената част от свидетелстването му, която съдът не е оценил надлежно, е че свидетелят познава ищцата от дълъг период от време, познава процесния имот по местност, площ и съседи, има лични впечатления относно начина на неговото ползване и 4 изрично сочи обстоятелства, които се отнасят до значително по-ранен период, а именно, че е виждал бащата на Б. да коси имота още преди години, че Р. е ползвала имота във връзка с отглежданите от нея животни, както и че имотът никога не е бил изоставян. От тези показания е видно, че свидетелят не възпроизвежда единични и моментни впечатления от последните години, а трайни лични наблюдения, формирани в продължителен период от време. Обстоятелството, че не живее постоянно в с. П., само по себе си не е основание показанията му да бъдат обезценени, доколкото законът не изисква свидетелят да има постоянно местоживеене в населеното място, а да е възприел лично релевантните за спора факти. Още повече че с. П. се намира в непосредствена близост до гр. Благоевград и посещаването на имота не предполага рядко, затруднено или изключително пътуване, което да поставя под съмнение възможността за формиране на лични наблюдения. Поради това извеждането на недостоверност или ограниченост на възприятията на свидетеля единствено от обстоятелството, че не живее постоянно в селото, е необосновано и не съответства нито на житейската логика, нито на действителното съдържание на показанията му.