Решение № 406 от 31.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20233100500488 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК, образувано по жалба вх.№ 02460/6.02.2023 от

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО "АРМЕЕЦ"" АД ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.София р-н “Средец“ ул.“**********“ № 2, представлявано заедно и поотделно от изп.директори М И.ов и В К М, чрез пълномощника си ю.к. Р Л срещу Разпореждането на ЧСИ Л.Станев, рег.№ 895, постановено на 30.01.2023г по изп.д.№ 2794/2022г, с което е отказал да измени размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200лв с ДДС, тъй като е приел за допълнително събиране сумата от 1700лв за адв.възнаграждение на взискателя, както и определения по изп.дело размер на таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Излага сл.доводи:

С ПДИ изх.№ 28722/29.12.2022г ЧСИ Л.Станев, входирана при дружеството-длъжник под № 100-9/3.01.2023г, същото е било поканено да заплати по изп.дело, образувано въз основа на молба от взискателя И. В. М. с приложен към нея ИЛ, издаден по силата на решение по търг.д.№ 1352/2020г на ВОС, сл.суми:

25 000ллв - главница,

9729,17лв - законна лихва,

505лв - неолихвяеми вземания

200лв - разноски в изп.дело

2891,93лв - разноски по т.26 ТТРЗЧСИ.

1

Посочените суми били заплатени по сметката на ЧСИ Л.Станев на 20.01.2023г.

На 23.01.2023г в ЗАД“Армеец“АД било получено запорно съобщение по изп.д.№ 2794/2022 от ЧСИ Л.Станев изх.№ 1490/19.01.2023г, с което дружеството-длъжник било уведомено, че ЧСИ е приел за събиране допълнителен хонорар от адвоката на взискателя в размер на 1700лв.С възражение от 30.01.2023г, входирано под № 1980, длъжникът е възразил срещу посочения размер на разноските за адв.хонорар като прекомерен за горницата над вече приетите и платени от длъжника 200лв, както и срещу размера на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. Посочено е, че по изп.дело правната помощ на адвоката на взискателя била сведена единствено до подаване на молба за образуване на изп.дело.Съгл. нормата на чл.53 от Етичния кодекс на ЧСИ, ЧСИ прави и приема само онези разноски, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото. Съгл.чл.10 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адв.възнаграждения, за образуване на изп.дело се дължало възнаграждение 200лв, а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания-1/2 от съответните възнаграждения по чл.7 ал.2 от Наредбата. По делото липсвали данни за извършване на други правни и фактически действия от страна на взискателя и неговия адвокат, освен подаването на стандартна молба за образуване на изп.дело, т.е. не били извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания по см.т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. Не е налице „водене на изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания". От горното следвало, че извършеното от адвоката на взискателя не надвишавало действията по образуване на изп.дело, за което се предвижда възнаграждение от 200лв.Отделно от това, във възражението е било посочено, че ЗАД„Армеец" било дружество с публично оповестени банкови сметки и затова изп.действия за събирането на суми от сигурен платец не представлявали правна сложност, което обосновавало извода, че присъденото адв.възнаграждение било прекомерно. Със съобщението изх.№

2323/31.01.2023г ЧСИ Л.Станев, получено от длъжника на 2.02.2023г ЧСИ го е уведомил за отказа си да намали размера на адв.възнаграждение, както и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. Поддържа се отново изложеното по-горе, че единственото процесуално действие по настоящото изп.дело се изразявало в изготвяне на шаблонна молба за образуването на изп.производство и подаването на същата, както и посочването на начин на изпълнение - запор на банкова сметка.По делото нямало други процесуални действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10 т.2 от Наредба № № 1/2004г, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 ГПК, тъй като изп.дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност, а било елементарно, затова заплатения от взискателя адв.хонорар бил прекомерен. Съгласно чл.10 т.1 от 2

Наредба № 1/2004г разноските, които длъжникът следвало да заплати, възлизали на 200лв, както и размерът на таксата по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ следвало да бъде намалена при отчитане на законово определените размери.

Моли за отмяната действията на ЧСИ Л.Станев, с които е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване размера на адв.възнаграждение от 1700лв до 200лв поради прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на защитата, а оттам преизчисляване размера на таксата по чл.26 от Т към ЗЧСИ.

Моли за присъждане сторените за настоящото производство съдебноделоводни разноски, вкл. и юриск.възнаграждение в размер на 100лв, като моли искането за присъждане на разноски да се счита и за представен списък по чл.80 ГПК, доколкото същото е конкретизирано чрез настоящото изявление.

В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 03053/14.02.2023 от взискателя И. В. М. ЕГН ********** с адрес: с.**********, обл.Варна, ул."******" № 4, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Осъдителното решение влязло в законна сила на 7.12.2022г и след като не било постъпило доброволно изпълнение в 14-дневния срок по посочената с ИМ сметка, ищецът се снабдил с ИЛ на 21.12.2022г и подал молба за образуване на изп.производство на 23.12.2022г, към която представил доказателства за заплатен адв.хонорар за образуване на изп.дело в размер на 200лв. На длъжника е била връчена ПДИ, срокът по която също изтекъл на 17.01.2023г и затова на 19.01.2023 взискателят подал молба за налагането на запор върху сметките на длъжника с приложен към нея документ за заплатен минимален хонорар.Погасяването на задължението е настъпило след посочените дати, поради което счита възражението на длъжника за неоснователно и моли за оставянето му без уважение.

Прави искане за присъждането на сторените за настоящото производство разноски, за което представя списък по чп.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие за сумата от 400лв

На осн.чл.436 ал.3 ГПК са приложени обясненията на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, с което счита жалбата за неоснователна.

СЪДЪТ, за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.д.№ 2794/2022г е образувано при ЧСИ Л.Станев на 23.12.2022г въз основа ИЛ, издаден от ВОС по търг.д. № 1352/2020г.

С молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ, както и е представен договор за правна помощ със заплатено възнаграждение от 200лв.

П Д И е била връчена надлежно на длъжника на 3.01.2023г /вторник, работен ден/, както и сам той признава. В същата е посочен срок за 3 доброволно изпълнение-двуседмичен, изтекъл на 17.01.2023 /вторник, работен ден/.

На 19.01.2023г взискателят чрез адв.Г. е подал молба /Л.19/ с искане за налагане на запор върху банковите см-ки на длъжника в „ЦКБ“АД, към която е приложен договор за правна защита и съдействие с данни за заплатено адв.възнаграждение в размер на 1700лв.

След постъпили по сметката на ЧСИ парични суми на 23.01.2023г, от въз основа на които е приел, че е налице частично погасяване на задължението, на същата дата ЧСИ е разпоредил частично вдигане на запора върху банковата см-ка на длъжника.

Със запорно съобщение от 24.01.2023г ЧСИ е посочил сумите, останали за досъбиране: остатък от главницата в размер на 149лв, лихва от 0,04лв, съответната такса по т.26 върху тях от 11лв; обикновена такса от 14,52лв.

Едва тогава е включена и сумата от 1700лв.

Срещу това разпореждане за допълнително прието за събиране адв.възнаграждение от 1700лв длъжникът е подал възражение вх.№ 01980/30.01.2023г, като е поискал неговото намаляване поради прекомерност, а също и по отношение таксата по т.26 от тарифата към ЗЧСИ. С Разпореждането на ЧСИ от същата дата - 30.01.2023 /л.30/ възражението е оставено без уважение, за което длъжникът е уведомен със съобщение изх.№ 2323/31.01.2023г, получено от последния на 2.02.2023г, както се признава от самия него. На 6.02.2023г е подадена настоящата жалба.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Жалбата е депозира от надлежна страна, в законовия срок, насочена срещу действие на ЧСИ, визирано в хипотезата на чл.435 ал.2 т.7 ГПК, и затова е допустима. Същата е неоснователна по сл.съображения:

На осн.чл.79 ГПК ал.1 Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изп.производство, или изп.действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изп.способи, които не са приложени. Съгл. ал.2 когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Съгл.ал.3 за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.

В настоящия случай се установи, че погасяването на задължението е настъпило, след като е било образувано изп.производство и след като срокът за доброволно изпълнение е бил изтекъл. Затова дължимостта на таксите и разноските попада в хипотезата чл.79 ал.1 т.1 ГПК за събраното вземане. Така, след като не е заплатило изцяло дължимите суми още преди подаване молбата до ЧСИ, дружеството-длъжник е станало причина за образуването на изп.производство, поради което и следва да понесе тежестта от разноските за това.

4

Таксата по т. 26 ТТР ЗЧСИ е резултатна и дължима от длъжника винаги, когато е налице събиране на вземането /или част от него/ по изпълнителния титул в хода на висящо изп.производство, като същата следва да се изчисли върху събраната сума. Същата е дължима независимо от това дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изп.дело, доколкото с поведението си /неплащането преди предявяването на ИЛ пред СИ/, длъжникът е дал повод за образуването на същото. Така сумата, погасена от длъжника на 23.01.2023 следва да се счита събрана по смисъла на т.26 ТТР ЗЧСИ.

Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то същото ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство, за което ЧСИ следва да постанови нарочен акт за определяне дължимите по изпълнението разноски по основание и размер, чието плащане да възложи на длъжника, съгл.чл.79 ал.1 и ал.2 ГПК.

Гореизложеното е съобразено със задължителните указания, дадени с ТР № 3/2015г по тълк.д. № 3/2015г ОСГТК, както и постановените преди него по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС под №№ 82/08.05.2012г по гр.д.№ 1891/2010г на IV ГО; № 266/19.12.2013г по гр.д.№ 1427/2012г на IV ГО; № 640/4.10.2010г по гр.д.№ 920/2009г на IV ГО.

По размера на адв.възнаграждение от 1700лв.

Съгласно чл.10 от Наредба № 1/2004 за образуване на изп.дело възнаграждението е 200лв, а за извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане – 1/2г от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2.

Първоначално адв.Ю.Г. е извършил действия само по образуване на изп.дело и затова е представил доказателства за заплатено адв.възнаграждение в размер на 200лв.

В срока за доброволно изпълнение, изтекъл на 17.01.2023г, длъжникът не е погасил задължението си, затова взискателят е поискал от ЧСИ да приложи някой от способите за принудително изпълнение, в случая – чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Искането е било заявено изрична с молба от 19.01.2023г, която обективира и действие, насочено към удовлетворяване на паричното вземане. За това взискателят е заплатил на адвоката си 250лв хонорар, съобразен с нормата на чл.10 от Наредба № 1/2004.