Решение № 17349 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17349 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110104774 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от 24.02.2025 г. и молба от 24.03.2025 г., срещу В. Е. Л., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните суми: 609, 89 евро /1 192, 85 лева/ – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2024 г. до окончателното погасяване, 145, 18 евро /283, 95 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.05.2024 г., 7, 61 евро /14, 89 лева/ – главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.06.2024 г. до окончателното погасяване, 2, 21 евро /4, 32 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.06.2021 г. до 22.05.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение от 01.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36033/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в

********************************************************** въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл е клиент по 1 смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че ответницата е ползвател на общинско жилище и в този смисъл клиент на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Термокомпект“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна В. Е. Л., в които исковете се оспорват като неоснователни. Ответницата твърди, че не живее на адреса.

Сочи, че топлинна енергия е доставяна само за сградна инсталация. Твърди се, че не се доказва на наличие на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между страните, както и че се е отказала от наследството на маика си.

С определение от 26.03.2026 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Термокомплект“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище относно основателността на исковете.

За да се произнесе, съдът съобразни следното относно допустимостта на процеса:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 36033/2024г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена Заповед № 20199 от 01.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Срещу издадената заповед в срок е постъпили възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и в изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителни искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

2

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. В този смисъл са и дадените указания в доклада по делото относно доказателствената тежест.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк.д. № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите на тълкувателното решение е обосновано, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът 3 между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая по делото са събрани писмени доказателства – Заповед за настаняване 1933 от 31.12.1975 г. и Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, както и списък на общинските наематели, от които се установява, че общинско жилище, находящо се в ******************************************** е предоставено за ползване на Д. И. Х. в качеството й на общински наемател. Страните не спорят, че жилището се е ползвало от Д. И.

Х. до смъртта й на 02.08.2018 г. В издадени писма от Столична община, Район „Искър“ се съдържат сведения, че ползвател на имота за периода от смъртта на Д. И. Х. до 22.04.2024 г. е била дъщеря й В. Л. Х., която е ползвала имота неправомерно. По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за наследници, видно от което В. Е. Л. е дъщеря на Д.

И. Х., а по отношение на идентичността на ответницата с оглед несъвпадането на имената не се спори. Приета като доказателство е и обща фактура от 31.07.2022 г., издадена за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. по отношение на доставена топлинна енергия, като получател във фактурата е посочена Д. И. Х.. Приети като писмени доказателства по делото са и представените от третото лице -помагач „Термокомплект“ ООД документи, сред които Протокол за неосигурен достъп до имот с аб. № ******, чийто титуляр е посочена Д. И. Х..

Страните не спорят, а и от представените писмени документи се установява, че топлоснабденият имот е собственост на трето лице, неучастващо по делото, а именно – Столична община.

Липсват доказателства за сключен договор или искане от страна на ответницата В. Е. Л. за разкриване на партида при топлофикационното дружество на нейно име, при това положение и предвид нарочното оспорване, съдът намира, че по делото не се доказа качеството потребител на ответната страна. Дори да се приеме за установено обстоятелството, че В. Е. Л. е ползвала неправомерно процесния имот, собственост на Столична община, през процесния период, по делото не се доказа наличие на облигационни отношения между нея и „Топлофикация София“ ЕАД.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може 4 да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на облигационно правоотношение. Ищецът не е ангажирал доказателства за сключването на изричен писмен договор с В. Е. Л., липсват данни за подадено заявление за откриване на партида на нейно име, липсва каквото и да било документално отразяване на твърдението на ищеца, че именно ответницата е била клиент на неговите услуги /в този смисъл виж Решение № 261235 от 24.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14719/2019 г., Решение по гр.д. № 12072/2018 г. по описа на СГС, IV-A с-в/