Решение № 63 от 14.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ямбол, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20202300500455 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №307/22.06.2020г., постановено по гр.д. №268/2020г. по описа на ЯРС, с което ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на Д. П. Д., с ЕГН **********, сумата от 1330,26 лв. за извънреден труд през периода 01.04.2017 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 219,82 лв., като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати държавна такса в размер на 53,21 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв. по сметката на ЯРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната.

Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, 1 се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.

Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в жалбата, моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и разноските пред двете съдебни инстанции по същество. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

В с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своите пълномощници оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 01.04.2017 г. 30.09.2019 г. , страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Д. П. Д. е заемал длъжностите „ пожарникар в участък в ПБЗН"-Болярово на PC „ПБЗН"-Елхово към РД"ПБЗН"-Ямбол при ГДПБЗН за периода 01.04.2017 г.-16.04.2018 г.,като от 16.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба заема длъжността- пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" на РСПБЗН" в РД „ПБЗН"-гр.Ямбол /съгласно Кадрова справка /, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.04.2017 г. 30.09.2019 г. , ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като ищецът е положил 169 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете ношен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1.143, за периода е 442 часа /подробно описани в колона 11 от Таблица № 1/.

Видно от ССЕ, паричната равностойност на положения извънреден труд за периода е в размер на общо 3322,18 лв. /колона 15 от Таблица № 1/, изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд-дежурства, при сумарно изчисляване на работното време“ е за 271 часа -в размер на общо 1828,73 лв., а неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, представляващ часове нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за периода 01.04.2017 г. - 30.09.2019 г., е за 171 часа, и е в размер на 1493,45 лв. /Таблица № 2/.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Правилно искът е бил квалифицирани от първоинстанционния съд, като такъв: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) 2 извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВРред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г . Наредба №8121з592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. , Наредба №8121з592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.