Решение № 4504 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4504 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100508644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.06.2023г., постановено по гр.д. № 35629/2022г. на СРС, ГО, 172 състав са уважени предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Н. Б. П. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД установяване съществуването в полза на ищеца на следните вземания: за сумата от 615, 12 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.12.2020г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, ул. **** и представляващ спортно-възстановителен център – едноетажна сграда – допълващо застрояване и за сумата от 149, 70 лева - обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 21.08.2019г. до 21.03.2022г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за топлинна енергия до пълния предявен размер от 622, 18 лева, както са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 35, 14 лева - стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. и 1 сумата от 6, 41 лева – лихва за забава върху цената за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 21.03.2022г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15680/2022г. по описа на СРС, ГО, 172 състав.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Н. Б. П., в която са развити оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че процесният имот е част от етажната собственост на жилищната сграда, находяща се на същия административен адрес. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че процесният имот представлява самостоятелна спортна зала, която е допълнително построена и долепена до съседен обект – етажна собственост, в който друг имот съществува преносна инсталация на ищеца. При присъединяването на съседната жилищна сграда към топлопреносната мрежа собственият на ответника обект не е бил изграден, съответно не е бил предвиден в отопляемия обем на етажната собственост. В този смисъл счита, че не са налице предпоставки за преразпределение на енергията от съседната сграда в тежест на ответника. Поддържа доводи, че не е доказано съществуването на договорно правоотношение между страните, както и че не е установено, че в имота са доставяни услуги на претендираната стойност. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените претенции да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период; доставянето от ищеца, съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

От представения по делото и неоспорен договор № 37885/365948 от 29.03.2018г., се установява, че между страните съществува валидно договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен номер 365948, който е сключен за срок от 5 години. В договора е посочено, че количеството топлинна енергия за купувача се определя за сграда самостоятелен потребител – по показанията на топломер. Не е спорно обстоятелството, че топлоснабденият имот е спортно-възстановителен център, представляващ едноетажна сграда – допълващо застрояване, находящ се в гр. София, ул. ****, който е собственост на ищеца и трето за спора лице.

Титулярството в правото на собственост се установява от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 47, том 1, рег. № 4200, дело № 41 от 12.03.2017г.

В първоинстанционното производство е представен акт за разпределяне на кубатура за процесния обект, в който са описани отделните помещения във фитнес-сградата и техния отопляем обем от общо 724, 54 куб.м.

От констативен протокол от 12.01.2021г., изготвен от служители на ищцовото дружество е видно, че е извършена проверка на имота на адрес гр.

София, ул. ****, в хода на която е установено, че от абонатната станция е 3 изградено самостоятелно отклонение за отопление и топла вода, захранващо спортна зала на горепосочения адрес. Изрично е посочено, че спортната зала се намира извън контурите на жилищната сграда и че на отклонението в абонатната станция е монтиран топломер. Идентични обстоятелства са удостоверени и в писмо от 28.01.2021г., изготвено от служители на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. В същото е посочено допълнително, че помещението /спортната зала/ не е било предвидено за отопление по проект, а е допълнително топлофицирано.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде кредитирано като пълно и обосновано, се установява, че в процесния обект е монтиран топломер за отчитане на потребената топлинна енергия за отопление и водомер за топла вода. Стойността на реално доставената топлинна енергия е била определена въз основа на извършени отчети на средствата за търговско измерване. За исковия период не е налице потребление за отопление на имота, а единствено на топла вода, чиято стойност възлиза на 46, 85 лева. Вещото лице е посочило, че ищцовото дружество е начислявало стойност на топлинна енергия отдадена за сградна инсталация, като конкретният размер е определен съобразно постъпилото в абонатната станция на жилищната сграда количество топлинна енергия и отопляемия обем на спортно-възстановителния център.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е приложима нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г., предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови 4 нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди.

Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Безспорно е, че с оглед предназначението на процесния имот – спорто-възстановителен център, ответникът се явява небитов клиент. Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните е установено въз основа на представения писмен договор № 37885/365948 от 29.03.2018г., чийто срок на действие обхваща и исковия период.

Ответникът е релевирал правоизключващо възражение, обосновано с твърдение, че отопляемият имот представлява самостоятелен такъв, находящ се извън контурите на жилищната сграда на същия административен адрес, поради което не са налице предпоставки за начисляване на сума за сградна инсталация. Настоящият съдебен състав счита така релевираното възражение за основателно по следните съображения:

Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, чр. 34 от 24.04.200г., отменена с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от 24.03.2020 г./., "Инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата.

5

От приетите по делото неоспорени писмени доказателства - договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 47, том 1, рег. № 4200, дело № 41 от 12.03.2017г.; акт за разпределяне на кубатура за процесния обект, в който са описани отделните помещения във фитнессградата и техния отопляем обем от общо 724, 54 куб.м.; констативен протокол от 12.01.2021г., изготвен от служители на ищцовото дружество след проверка на имота на адрес гр. София, ул. ****, се установява, че процесният имот представлява самостоятелен обект, който се намира изцяло извън контурите на жилищната сграда, находяща се на същия административен адрес. Абонатната станция, от която се захранва спортно-възстановителния център, е монтирана в жилищната сграда, като от същата абонатна станция е изградено самостоятелно отклонение за отопление и топла вода, захранващо спортната зала на горепосочения адрес. На това самостоятелно отклонение е монтиран инвидуален топломер за отчитане на потребената в процесния обект топлинна енергия. С оглед изложеното и предвид дадената в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. /отм./ дефиниция на понятието “сградна инсталация” се налага извод, че топлоснабденият имот, собственост на ответника, не получава топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на блока, тъй като имотът е изцяло извън контура на жилищната сграда и не е свързан с общите части на същата сграда, т.е. той е извън отопляемия обем на жилищната сграда. В този случай и съгласно чл. 60, ал. 1 от същата Наредба, когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сгради, количеството доставена топлинна енергия се разделя между тях от топлопреносното предприятие или от доставчика самостоятелно или чрез възлагане на лице по чл. 139б ЗЕ, както следва: 1. по контролни топломери и водомери за топла вода за отделните сгради, инсталирани в абонатната станция преди присъединителните топлопроводи, или 2. пропорционално на инсталираната мощност на сградните инсталации съгласно споразумението по чл. 35, ал. 1, т. 4. В разглежданата хипотеза ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не ангажира доказателства по какъв ред е определил топлинната енергия за сградна инсталация, предмет на предявената претенция. Същевременно от заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че този компонент от вземането е определен пропорционално на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация на жилищната сграда, находяща се на същия адрес.