Определение № 5724 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5724 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002100959 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7957/29.11.2024 г. (подадена по куриер на 28.11.2024 г.) на „Пиноско“ ЕООД, чрез адвокат М. Д., и по касационна жалба вх. № 8282/11.12.2024 г. (подадена по пощата на 10.12.2024 г.) на Т. К. Н. и М. М. Н., чрез адвокат Р. С., срещу решение № 209 от 22.10.2024 г. по гр. д. № 20244300500343/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е потвърдено решение № 4 от 12.01.2024 г. по гр. д. № 365/2023 г. на Районен съд - Троян в частта, с която е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Т. К. Н., М. М. Н. и „Пиноско“ ЕООД, че П. К. Н. е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 09.02.2021 г., с адрес на поземления имот: [населено място], област Л., м. „Д.“, площ: 600 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ), предишен идентификатор: *** и ***, номер по предходен план: *, при съседи: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ****, застроена площ: 74 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и е осъдено „Пиноско“ ЕООД да предаде на ищцата П. Н. владението върху така описания имот, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 12, т. І, рег. № 323, нот. д. № 11/2021 г. на нотариус Д. К. до размера на 1/2 ид.ч. от посочените погоре поземлен имот и сграда, както и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на Т. К. Н. и М. М. Н. срещу решение на първоинстанционния съд по чл. 248 1

ГПК.

Въззивният съд е съобразил, че производството пред Районен съд - Троян е образувано по искова молба на П. К. Н. срещу Т. Н., М. Н. и „Пиноско“ ЕООД, в която ищцата излага, че притежава по наследство от майка си Й. Н., починала на 07.10.1981 г., 1/2 ид.ч. и от баща си К. Н., починал на 21.02.2003 г., 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в [населено място], заедно с построената в имота сграда с идентификатор ****. Твърди, че процесният имот бил придобит от родителите й по време на брака им, а вилата - построена около 1968 - 1969 г., като двамата живели преимуществено в него. Изтъква, че заминала да живее и работи във Франция, като след смъртта на баща й ключът за вилата останал в брат й, който ползвал имота. Със семейството си идвала от Франция за по няколко дни, като ходели на море в България и Гърция, но не се дезинтересирала от имота, тъй като плащала данъци за него.

Твърди, че през 2021 г. сестрата на съпруга й отишла отново да плати данъците, но узнала, че процесният имот бил продаден. След отпадане на мерките срещу Ковид-19 си дошла през м. юни 2022 г. и след направена справка установила, че първият ответник се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение за имота и впоследствие със съпругата си го продал на ответника „Пиноско“ ЕООД, който го владее. П. Н. сочи, че брат й се отказал от наследството на майка им и по силата на чл. 14, ал. 7 от действащия тогава СК баща им К. Н. не наследил съпругата си, поради което тя наследила дела на майка си в размер на 1/2 ид.ч. от имота и 1/4 ид.ч. от дела на баща си след неговата смърт. Моли съдът да постанови решение, с което да я признае за собственик по наследство на 3/4 ид.ч. от процесния имот и осъди „Пиноско“ ЕООД да й предаде владението върху 3/4 ид.ч. от имота, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени издадения констативен нотариален акт за собственост по давностно владение вх. рег. № 116/27.01.2021 г., акт № 56, т. І, дело № 62/2021 г. на СВ при ТРС до размера на нейните права. Окръжен съд – Ловеч е съобразил и че ответниците по исковата молба Т. Н. и М. Н. са оспорили исковете. Същите твърдят, че имотът не бил СИО, а част от земеделски имот, възстановен на К. Н. с решение № 17808/29.01.2001 г. на ОСЗГ - гр. Троян след смъртта на съпругата му. Посочват, че по силата на саморъчно завещание К. Н. завещал на първия ответник 4/6 ид.ч. от вилата в м.

„Д.“, заедно с мястото от 1700 кв.м, след което започнали владение върху целия имот като свой собствен и необезпокоявани от никого. Ремонтирали покрива на сградата, отлели бетонна плоча пред нея, отлели бетон с арматура за изграждането на подпорна стена, почиствали каптажа за водата и посадили дръвчета. Изтъкват, че от края на 80-те години на миналия век ищцата се установила във Франция, не се интересувала от процесния имот и не идвала да вижда баща си. Т. Н. твърди, че за периода от завещанието - 01.07.2001 г., до 27.01.2021 г. владял имота и изградената върху него сграда, които придобил по давностно владение, продължило повече от 20 години. На следващо място счита, че направеният отказ от наследство е нищожен, тъй като след смъртта на майка си получил в наследство от нея редица движими вещи. Счита, че „Пиноско“ ЕООД владее имота на годно правно основание, а ищцата не е негов собственик. От своя страна, „Пиноско“ ЕООД също оспорва предявените искове; позовава се на придобивна давност, като към своето владение присъединява и владението на праводателите си.

2

Въззивният съдебен състав е приел за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представените удостоверения за наследници ищцата П. К. Н. и първият ответник Т.

К. Н. са брат и сестра, наследници по закон на Й. П. Н., починала на 07.10.1981 г., и К. И. Н., починал на 21.02.2003 г. Последният е син на И. Н. Д., починал на 02.03.1956 г. Между страните не се спори, че ответницата М. М. Н. е съпруга на Т. К. Н.. От удостоверение изх.

№ 491/28.07.1982 г. на PC - Троян се установява, че с нотариално заверена молба от 28.07.1982 г. Т. К. Н. се е отказал от наследството, останало от Й. П. Н.. По делото е представен договор за делба на земеделска земя, придобита по ЗСПЗЗ от 17.08.2001 г., с който страните си поделят придобитите от общия им наследодател И. Н. Д., поч. на 02.03.1956 г., земеделски земи, възстановени с решение № 17808/29.01.2001 г. на ПК - гр.

Троян. В т. 1 от същия е посочено, че К. И. Н. получава в дял овощна градина от 1.520 дка, осма категория, в м. „Д.", Т. землище, кадастрален № *. От Т. Н. е представено саморъчно завещание от 01.07.2001 г., с което К. И. Н. е завещал на своя син 4/6 ид.ч. от вилата, в която живее, в м. „Д.“, заедно с място от 1700 кв.м, и всичкото имущество (кухненско и битово), намиращо се във вилата. Завещанието е обявено на 12.09.2006 г. пред нотариус М. Г. и вписано в СВ при PC - Троян с вх. рег. № 2868 от 13.09.2006 г. По делото е представен нот. акт № 12/27.01.2021 г., т. I, peг. № 323, нот. д. № 11/2021 г. на нотариус Д. К., с който Т. К. Н. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 74 кв.м. С нот. акт № 79/04.03.2021 г., т.

I, peг. № 966, нот. д. № 73/2021 г. на нотариус Д. К. ответниците Т. Н. и М. Н. са продали на „Пиноско“ ЕООД процесния имот. По делото са изискани и приети като доказателства двете нотариални преписки. В подадена от Т. Н. и приложена данъчна декларация за процесния имот с вх. № 11070516/17.04.2003 г. последният е декларирал, че съсобственици на имота с права по 1/2 ид.ч. са той и ищцата П. Н.. По делото е представена и данъчна декларация от 18.01.2021 г., подадена от Т. Н., чрез адв. К. Н., в която като съсобственици на имота са отразени Т. К. Н. и П. К. Н. с права по 1/2 ид.ч., която е оспорена от пълномощника на „Пиноско“ ЕООД. От П. Н. са представени 4 бр. приходни квитанции за платени данъци за 2020 г. и 2021 г. От писмо вх. peг. № РД-04-122/02.10.2023 г. на Община Троян се установява, че след направена проверка в информационния масив е констатирано, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх.011070516/17.04.2003 г. П. К. Н. е декларирана като съсобственик на имот, находящ се в [населено място], с № *. На 18.01.2021 г. отново е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота, като е въведен идентификатор ***, и П. Н. отново е декларирана като съсобственик. На 01.02.2021 г. е въведена служебно по реда на чл.

51, ал. 6 ЗМДТ информация от СВ - гр. Троян и П. Н. е закрита като съсобственик на имота.

От направената справка в информационната система на отдел „Местни приходи“, с която Община Троян работи от 2012 г., е установено, че П. Н. е заплащала задълженията си за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за горепосочения имот от 2012 г. до м. януари 2021 г. вкл., докато е била съсобственик на имота.

Съдът е отразил събраните гласни доказателства за установяване на твърдените от П. Н. факти (показанията на свидетелите В. Б., Е. С. и П. К.). Свидетелят Б. твърди, че от 1990 г.

3 ищцата и съпругът й живеят във Франция, но си идвали в България 20-30 дни през отпуската, както и 10 дни през зимата за празниците. Свидетелят работил тогава като международен шофьор и П. пращала храна, дрехи, пари и лекарства, които носил в България. Излага, че баща й ходил два пъти във Франция, като единият път той лично го закарал до летището в София. Ходил и на вилата 1-2 пъти, като чувал от П., че ходи там, но не я придружавал. Свидетелката С. познава ищцата от 1962 г. и последният път, когато ходили на вилата, П. си била дошла от Франция, защото гледала баща си. Свидетелката излага, че първият етаж от къщата в [населено място] е на П., а вторият на Т., но когато баща им слизал от вилата, отсядал на първия етаж. След неговата смърт, ищцата направила ремонт на етажа на къщата в Троян и всяка година си идвала със семейството, за да обиколи имотите, като ходела и на вилата. Свидетелката К., която е сестра на съпруга на П. Н., излага, че ищцата й давала пари да плаща данъците за къщата и вилата, а като си дойдела, К. й давала квитанциите. През 2007 г. заминала за Италия и П. давала пари на други хора да плащат данъците, а след като свидетелката се върнала през 2015 г., продължила да плаща данъците на П..

Въззивният съд е отразил и свидетелските показания, ангажирани по искане на Т. Н. и М. Н..

Визирал е, че свидетелката Й. Н. е дъщеря на ответниците и той цени нейните показания с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Последната излага, че родителите й имали имот в [населено място], м. „Д.“, който е продаден. Твърди, че след смъртта на дядо й никой не живеел там постоянно, но за него грижи полагали родителите й, като леля й П. не желаела да ползва този имот. Ищцата се грижела за баща си по време на периодичните й посещения, а през останалото време това правел бащата на свидетелката. Когато починала баба й, свидетелката била на 12 години и присъствала, когато пренесли предоставените на баща й движими вещи - легла с витринки, шкафчета, килими и китеници. Свидетелят И. Ч. - колега на Т. Н., излага, че заедно с Т. правили покрива на вилата, чистили имота и каптажа. Твърди, че не е виждал друг в имота и не е чувал някой да оспорва собствеността на Т.. За сестра му знае, че е във Франция, но не я познава. Свидетелят П. Ц. твърди, че познава Т. Н. от 1985 г. и знае, че той правил подобрения на вилата в м. „С.“. По време на ловните сезони се събирали там 2-3 пъти. От Т. знае, че има сестра, която е във Франция, но не я познава. За толкова години е виждал само дъщерите й 1-2 пъти в къщата в [населено място], когато са си идвали.

При така приетата за установена фактическа обстановка, Окръжен съд – Ловеч е споделил извода на първостепенния съд за основателност на предявения ревандикационен иск.

Визирал е, че за уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните три предпоставки: че е собственик на имота; че имотът се намира във владение или държане на ответниците и че те го владеят или държат без основание. В случая твърденият от П. Н. юридически факт, от който според нея е възникнало правото й на собственост върху 3/4 ид.ч. от процесния имот, е наследство от родителите й К. и Й. Н..