Решение № 131 от 24.06.2019, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№131 гр. Р., 24.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ ИРИЕВА като разгледа докладваното от председателя т. дело №

218 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от „Н. Е., ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.М., представлявано от управителя А.Ш., чрез пълномощника си-адв.В.М., против отказ № 20180625181303-2 от 06.06.2019г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва отказа като неправилен и незаконосъобразен, за което излага подробни съображения и иска да бъде отменен от съда и да се укаже на Агенция по вписванията – ТР да обяви заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Жалбата срещу отказа е подадена на 14.06.2019г., видно от посоченото в уведомителното писмо на Агенцията по вписванията, той е постановен на 06.06.2019г. и изпратен на 10.06.2019г. по електронен път, поради което същата е в срок.

Подадена е от легитимирано лице-търговеца, чрез упълномощения адвокат, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Със заявление вх.№20180625181303 от 25.06.2018г. е постъпило искане за промени по партидата на „Н. Е. и обявяване на следните обстоятелства: Годишен финансов отчет/ГФО/ за 2017г.

Към заявлението са приложени изискуемите документи-Подлежащия на обявяване ГФО за 2017г. и Решение от 30.05.2018г., удостоверяващо, че подлежащия на обявяване акт-ГФО за 2017г. е приет от едноличния собственик на капитала „К.С. ООД-и./понастоящем с ново наименование „Н./, в съответствие с правомощията му по чл.147, ал.2 от ТЗ, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, адвокатско пълномощно и документ за внесена държавна такса.

Длъжностното лице е отказало заявеното вписване, като е посочило, че към заявлението са представени официални документи, доказващи съществуването на чуждестранния търговец „К.С. ООД, Идентификация *********, чуждестранно юридическо лице, държава:и. и лицата, които го представляват по националния му закон, които не са в съответствие с чл.21а ал.1 от Правилника за легализациите, проверките и преводите на документи и други книжа/Нов-ДВ, бр.95 от 2017г., в сила от 01.03.2018г., съгласно които за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на РБългария и предназначен за ползване в РБългария, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в РБългария. Указал, че при удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документите по чл.18 ал.2. Приел, че тъй като към момента на подаване за заявлението цитираната разпоредба е в сила, преводите на чуждестранните документи следва да отговарят на посочените изисквания. В тази връзка, на осн. чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ дал указания на заявителя да представи официалните документи, в съответствие с чл.21а ал.1 от Правилника за легализациите, проверките и преводите на документи и други книжа. Поради обстоятелството, че указанията не били изпълнени в срока по чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, на осн. чл.24 ал.1 вр. чл.21 т.4 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице отказало обявяване на ГФО за 2017г. по подаденото заявление.

Отказът е неправилен, а жалбата – основателна по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ, съответно – чл. 7 от ЗЮЛНЦ; дали е платена дължимата държавна такса.Цитираната норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и въз основа на представените със заявлението документи.

При заявление за обявяване на актове, в случая на ГФО, тя се свежда до формална преценка на редовността на акта и наличието на доказателства за неговото приемане от съответния орган. Т.е. преценката е за външна редовност и означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за наличието на които длъжностното лице по регистрацията следи служебно, съгласно чл.22 ал.5 от ЗТР, с изискванията на чл.62а ал.2 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР/Наредбата/. В случая със заявлението са представени доказателства за приемането на ГФО за 2017г. на дружеството-Протокол от 30.05.2018г., обективиращ решението на едноличния собственик на капитала на „Н.“Е.-„К.С. ООД-и., за приемане на ГФО за 2017г. на дружеството. Представен е и подлежащия на обявяване ГФО за 2017г. със съставните му части, изброени в чл.26 ал.1 от ЗСч, който по външни белези отговаря на изискванията на закона.

Съдът намира, че изискването за представяне на официални документи, доказващи съществуването на чуждестранния търговец „К.С. ООД, Идентификация *********, чуждестранно юридическо лице, държава:и. и лицата, които го представляват по националния му закон, придружени със заверен превод на български език, е предвидено единствено при първоначална регистрация на дружеството, съгласно чл.20, т.1, б.“в“ от Наредбата. Това е така, защото не са заявени за вписване нови обстоятелства относно дружеството, а само обявяване на ГФО. Видно от извършената справка в ТР по партидата на „Н. Е. такава проверка вече е била извършена при първоначалната регистрация, за което са били представени необходимите документи. В случая, тъй като се касае само за обявяване на ГФО, извън обхвата на проверката от длъжностното лице са официалните документи, цитирани в постановения отказ. Този извод следва и съобразно приложимата разпоредба на чл.62а ал.2 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР, в която не е предвидено от законодателя при обявяване на акт да се представят документи, установяващи съществуването на ЮЛ собственик на капитала и лицата, които го представляват по националния му закон. Въпреки това, при подаване на заявлението са представени в превод документи, съдържащи информация относно регистрацията на „К.С. ООД и. и установяващи съществуването на ЮЛ съобразно националния му закон, както и лицата, които го представляват.

Следва да се отбележи, че обявяването на ГФО в ТР е предвидено като задължение на търговеца по чл.5, чл.6 ал.2 от ЗТР и чл.40 от ЗСч, като обществения интерес налага третите лица да бъдат информирани за настоящото правно положение на търговеца.

Обявяването на ГФО има само декларативен характер и не уврежда правата нито на третите лица, нито влияе негативно на вътрешните отношения в дружеството.

В този смисъл постановеният отказ от длъжностното лице по регистрацията е неправилен и незаконосъобразен, което налага да бъде отменен и да се дадат задължителни указания за извършване на исканото обявяване.

По тези съображения и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ отказ № 20180625181303-2 от 06.06.2019г. на длъжностното лице по регистрацията от Агенция по вписванията по заявление вх.№20180625181303 от 25.06.2018г. на „Н. Е., ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Р., улМ., представлявано от управителя А.Ш..

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията от Агенция по вписванията-Търговски регистър, да извърши исканото обявяване по заявление вх.№20180625181303 от 25.06.2018г. по партидата на „Н. Е., ЕИК *****.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК.

СЪДИЯ: