Решение № 4437 от 23.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4437 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Мариана Георгиева

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100509188 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 26.01.2023г., постановено по гр.д. № 1459/2021г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, е отхвърлен предявеният от “Т.И.” ЕООД /в ликвидация/ срещу “К.” ЕООД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 054, 25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на изкопания и изнесен почвен слой /хумус/ в периода от 03.01.2018г. до 31.12.2018г. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сандански, ЕКАТТЕ 65334, с административен адрес гр.

Сандански, местност “Боруна”, област Благоевград, с площ от 8 434 кв.м.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Т.И.” ЕООД /в ликвидация/, в която се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите, че ответното дружество е извършило действия в съсобствения имот, които са правомерни и не са причинили вреди на ищеца. Сочи, че по 1 делото е установено, че по възлагане от “К.” ЕООД в процесния имот били извършени без съгласие на въззивника дейности по изкопни работи, товарене и пробутване на земни маси. Твърди се, че при извършването на описаните дейности е бил отнет и премахнат от имота горния хумусен слой на дълбочина 0, 5 м., след което е бил натоварен и изнесен. В резултат на изкопните работи поземленият имот е бил удълбочен с 0, 5 м., като се получил изкоп с дълбочина от 0, 5 м., което не позволява на съсобственика да използва имота за складова база, тъй като не са направени необходимите подходи и след дъждове имотът се пълни с вода. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Въззиваемата страна “К.” ЕООД оспорва въззивна жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че от събраните по делото гласни доказателствени средства и заключението на агротехническата експертиза се установява по безспорен начин, че ответното дружество не е нанесло твърдените от ищеца имуществени вреди. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че страните по делото са придобили въз основа на договор за замяна на недвижими имоти от 06.04.2016г., обективиран в нотариален акт № 95, том 1, рег. № 849, дело № 85 от 2016г., при равни квоти правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри 2 на гр. Сандански, ЕКАТТЕ 65334, с административен адрес гр. Сандански, местността „Боруна“, с площ от 8 434 кв. метра. От представения от ищеца нотариален акт за замяна, както и от приетата скица на поземлен имот, се установява, че имотът е със статут на урбанизирана територия и начин на трайно ползване за складова база.

Установено е също, че с договор от 06.02.2016г. ответното дружество в качеството на възложител е възложило на “С.-2002” ООД, в качеството на изпълнител, да извърши следните дейности в процесния съсобствен имот: изкопни работи, товарене и пробутване на земна маса, при уговорено възнаграждение в размер на 76 000 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Й.Б., И.П. и Х.К., чиито показания следва да се кредитират като отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и кореспондиращи с останалите доказателства. И тримата свидетели са били служители при “С.-2002” ООД през 2018г., когато са извършени възложените дейности в процесния имот. От техните еднопосочни и неопровергани от други доказателства показания се установява, че процесният поземлен имот не е бил ограден и към началото на 2018г. се е ползвал фактически като нерегламентирано сметище. Той бил покрит със строителни материали, боклуци /битови отпадъци/, бетонни блокове, речни камъни, като имало изкопани ями /дупки/. Свидетелят Б. работел на обекта с фадрома, с която подравнил имота и запълнил наличните ями. Той сочи, че при заравняването не бил отнеман хумусния слой от почвата, а ямите били запълнени с пръст, която вземали от находящата се наблизо пресявна. Работата продължила около 4-5 месеца, като след приключването на дейностите нивото на имота не било намаляло. Конкретно възложената работа на свид. К. се изразявала в товарене на наличните в имота отпадъци, които били изхвърлени на бунището. След това всички дупки били запълнени с пръст и подравнени.

Свидетелите П. и К. изясняват, че след завеждане на делото са посещавали имота и са установили, че в момента там има нова, прясно изкопана дупка, която не е била налична при завършване на дейностите през 2018г.

Показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че при извършване на възложените дейности не е бил отнеман хумусен слой от поземления имот, кореспондират с констативната част на агротехническата 3 експертиза. Вещото лице е изготвило заключението след оглед на поземления имот през м.11.2021г., при който е констатирало, че повърхнината на същия се състои от трайна циментова площадка с площ 1 050 кв. метра, изкопана яма с площ 480 кв. метра с дълбочина 2 – 3 метра с отнета баластра и почвен слой, и изравнена площ 6 904 кв. метра на нивото на циментовата площадка, която е с хумусен пласт от около 50 сантиметра и е изчистена от строителни и битови отпадъци. Посочено е още, че имотът не е ограден в момента и не се охранява.

От експертното заключение по съдебната агротехническа експертиза се установява още, че вследствие на осъществените през 2018г. дейности по почистване на поземления имот от отпадъци, насипване на изкопаните ями и изравняване на повърхността му, неговата стойност се е увеличила. При това макар и имотът да няма статут на земеделска земя, според вещото лице около 6 000 кв. метра от имота са с хумусен пласт и фактически биха могли да бъдат използвани за отглеждането на земеделски култури след подходяща обработка.

Определена е и стойността на един кубичен метър хумус - 35 лева на куб. метър, ако хумусният слой се доставя с товарен автомобил от разстояние 1 километър за количество над 5 куб. метра.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка с него са произтекли вредите, чието обезщетяване се търси. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата.

4

Правната теория приема, че "възлагането" е отделяне на собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се натоварва с работа в чужд интерес /на възложителя/. Изпълнението може да се изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори в хипотезите, при които се изисква определена форма на договора, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД.

В съдебната практика (ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 9/1966 г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV ГО, решение. № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., IV ГО, решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., III ГО, решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV ГО, решение № 63/01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV ГО и др./ е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители (в този смисъл е решение № 465/28.12.2012 г. по гр. д. № 1157/2011 г., IV ГО/. В тези случаи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя се обуславя не от противоправно и виновно 5 поведение на негов служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на служител на изпълнителя по договора. Отговорността на първоначалния възложител би могла да се изключи ако се установи, че съгласно сключения договор, организацията на възложената работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от предприятието - изпълнител /и превъзложител/. Ако тези действия са осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете / т. 3 от ППВС № 17/1963 г./. Съдебната практика приема, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение срещу лицата, възложили работата /по чл. 49 ЗЗД/ и срещу прекия причинител на вредите /по чл. 45 ЗЗД/, като по отношение на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите на чл. 121 127 ЗЗД. Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси. Съответно, регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя /чл. 54 ЗЗД/, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка - кои работи са възложени и кога и как са изпълнени.