Решение № 833 от 26.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330111004 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Вилофос“ ЕООД, ЕИК 202697870, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 57, против „Немос 85“ ЕООД, ЕИК 203505312, със седалище и адрес на управление в общ. Куклен, село Руен, местност „Сухото Дере“, п.к.

4102, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 3 438 лв., дължима във връзка с покупко-продажба на стоки – „Млекозаместител Lamommel 24/24“ по фактура № 0440001760 от 27.05.2022 г. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 271,22 лв., дължимо за периода 27.06.2022 г. – 06.04.2023 г.; както и главница в размер на 3 480 лв., дължима във връзка с покупко-продажба на стоки – „Млекозаместител Lamommel 24/24“ по фактура № 0440001841 от 06.07.2022 г., и обезщетение за забава върху главницата в размер на 235,87 лв., дължимо за периода 06.08.2022 г. – 06.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6140/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните съществуват търговски отношения, като ищецът доставил стока, подробно описана във фактура № 0440001760 от 27.05.2022 г. на стойност от 3438 лв., с падеж: 26.06.2022 г. и фактура № 0440001841 от 06.07.2022 г. на стойност от 3480 лв., с падеж:

05.08.2022 г. Сочи се, че всички стоки по фактурите били получени от ответника, за което били съставени съответни товарителници, ответникът обаче не заплатил същите.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото 1 производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата въпреки надлежното връчване на препис от исковата молба на ответника.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 318, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки, по който е престирал – предал е на ответника уговорените стоки, съобразно процесните фактури, които са приети, като е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, която не е погасена, въпреки настъпване на падежа, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на главен дълг – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че исковете вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на 2 заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

По разноските:

Ищецът е направил разноски в размер на 376,72 лв. за държавна такса за двете производства. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. за заповедното производство и 1 050 лв. за исковото производство, заплатени по банков път с приложени платежния (по арг. от т.

1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Следователно изложените разноски следва да бъдат присъдени възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 318, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във връзка с чл. 86 от ЗЗД, че „Немос 85“ ЕООД, ЕИК 203505312, със седалище и адрес на управление в общ. Куклен, село Руен, местност „Сухото Дере“, п.к. 4102, дължи на „Вилофос“ ЕООД, ЕИК 202697870, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 57, главница в размер на 3 4 3 8 лв. , дължима във връзка с покупко-продажба на стоки – „Млекозаместител Lamommel 24/24“ по фактура № 0440001760 от 27.05.2022 г. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 271,22 лв., дължимо за периода 27.06.2022 г. – 06.04.2023 г.; както и главница в размер на 3 480 лв., дължима във връзка с покупко-продажба на стоки – „Млекозаместител Lamommel 24/24“ по фактура № 0440001841 от 06.07.2022 г., и обезщетение за забава върху главницата в размер на 235,87 лв., дължимо за периода 06.08.2022 г. – 06.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6140/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Немос 85“ ЕООД, ЕИК 203505312, да заплати на „Вилофос“ ЕООД, ЕИК 202697870, сумата в размер на 2 106,72 лв. – сторени разноски в производствата.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени вземанията на ищеца: IBAN: *****************************, при „Банка ДСК“ АД.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

ДА СЕ ВЪРНЕ частното гражданско дело с препис от настоящото решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3