Решение № 833 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110109149 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искови претенции от В. Л. А., с адрес в гр.В. срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., както следва: 1/ иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., е недействителен поради противоречието му със закона, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и 2/ иск за осъждане, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на В. Л. А. сумата от 135.50 евро /265,01 лв./, платена при начална липса на основание с оглед нищожността на сключеният между тях договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г.

Ищецът твърди, че на 31.07.2024 г. като кредитополучател и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, кредидодател, са сключили договор за потребителски кредит №

7200312174087/31.07.2024 г., по силата на който „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е отпуснало в полза на потребителя кредит в размер на 500 лв., при лихвен процент по заема 46,81 % и годишен процент на разходите - 47,84 % със срок за погасяване от 5 месеца. По договора е предвидена застраховка Застраховка - живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 68,20 лв., както и застраховка, като и този разход е финансиран от кредитодателя. Общия размер на кредита възлиза в размер на 635.50 лв., което се установява от разпоредбата на чл. 10 от договора.

Ищецът счита, така сключения договор за недействителен поради следните съображения:

В договорът не е посочено как се изчислява размерът на кредита, което води до невъзможността на потребителя да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не.

В годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни 1 услуги, свързани с договора за кредит.

В чл. 19 от процесния договор е предвидено, че застраховките са доброволни и не са условие за сключването му, но счита, че на практика се цели заобикаляне на закона. По този начин, кредиторът включва застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът посочва друг размер на главницата. Той не третира в този случай застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я е добавил в самия договор.

Кредиторът е посочил в чл. 10 от договора, че ГПР възлиза в размер на 47.84 %, както и обща сума, която ищецът дължи в качеството си на потребител, която реално се оказва в размер на 635,50 лв. Кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент.

Ищецът твърди, че потребителя е получил 500 лв., но като главница, на базата на която е сметнат ГПР се използва сумата от 568,20 лв. (главница + застрахователна премия).

Отбелязва, че в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е заложено, че договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Счита, че уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР

Счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.

10 от същата правна норма - ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Сочи, че не е спазена и разпоредбата на чл. 10, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да е сключен по ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Ищецът излага, че с Разпореждане № 7248/19.02.2025 г., постановено по частно гр. дело № 1971/2025 г. по описа на РС-Варна, X гр. с., съдът разпорежда издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Т.Б.А.Б.” ЕАД срещу В. А., за сумите както следва: сумата от 568,20 лв., дължима главница по договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.02.2025 г.

/дата на п.к./; сумата от 45,17 лв., представляваща дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 15.01.2025 г.; сумата от 76,64 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 15.09.2024 г. до 06.02.2025 г., както и сумата от 75 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. При постановяването процесното разпореждане, съдът не е проверил твърденията на „Т.Б.А.Б.” ЕАД и не е изпълнил служебните си задълженията по чл. 7, ал. 3 ГПК за проверка наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, а направо е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Ищецът твърди, че още в срока за доброволно изпълнение е направил пълно погашение на задължението по издадения изп.лист, поради което и предявява искането си по чл.55 от ЗЗД.

Претендира разноски в производството.

В едномесечния срок за отговор ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който заявява, че исковите претенции са неоснователни.

2

Излага, че процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чрез мобилното приложение на Банката, като канал за комуникация от разстояние между кредитора и кредитополучателя.

Оспорва обстоятелствата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Отбелязва, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание. Счита, че в случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора.

Счита информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти включва за напълно безполезна. Чрез посочване на абсолютната стойност на ГПР се дава необходимата яснота за оскъпяването на кредита. В процесния договор ясно са посочени компонентите и същият е в унисон с действащата нормативна уредба. Оспорва и изложените твърдения относно ГЛП.

Относно застрахователните премии - посочва, че съгласието на потребителя за сключването на застраховка е обективирано чрез сертификат № 172003121740872024. Последният е подписан и изрично е отразено позоваването на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази услуга, включително относно размера на премията.

Потребителят сам е заявил сключването на застраховка и същата не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Незадължителния характер на договора се установява от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платените застрахователни премии, за което не са предвидени последици. Процесният застрахователен договор отговаря на изискванията на КЗ като премията платена от кредитополучателя покрива следните рискове - застрахователна програма „защита на кредита“, „защита на сметките“. За потребителя съществува възможност да избере някоя от услугите предлагани от кредитора или друга услуга, с различен застраховател, без това да е задължително условие за сключване на договора. Ищецът е приел застрахователните програми като съответстващи на изискванията му. Възразява, че застраховката не е била условие за сключване на кредита и доброволно и изрично е била заявена от кредитополучателя и е могла да бъде прекратена без всякакви последствия, поради което не следва да бъде част от общите разходи по кредита, съответно не следва да бъде в ГПР.

Ответникът посочва, че ищецът по договора е заплатил сумата от 845.01 лв., като за главница 571.72 лв. , договорна лихва 4.69 лв. , наказателна лихва 119.60 лв. и разноски 149.00 лв.

Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

По делото са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За уважаване на исковата си претенция, ищецът следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, както и че е платил на ответника сумата от 265,01 лв. по договор за потребителски кредит № 3

7200312174087/31.07.2024 г. От своя страна ответникът следва да проведе насрещно доказване, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е налице валидно договорно правоотношение по договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., както и че е получил сумата от 265,01 лв. н а годно правно основание.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, в отношенията между страните по делото, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г., по силата на който на същия е отпуснат кредит в размер на 500 лв. и че задължението по договор за потребителски кредит № 7200312174087/31.07.2024 г. е погасено от ищеца, като е заплатена сумата от 845.01 лв.

По иска за недействителност на процесния договор за заем, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства. Доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, относно неговата действителност, приложение следва да намери специалната разпоредба на чл. 22 от ЗПК. Клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие, както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП.

Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите и останалите разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.