Решение № 580 от 26.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 580

-, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪ-АВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния съав:

Председател: И.Р. при уча-ието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530105643 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Ищецът З. твърди в исковата си молба, че автомобил М., с рег. № -, бил соб-вено- на О., и това друже-во, като лизингодател, го било предо-авило за ползване на В., като лизингополучател, чрез неговия управител -. На 01.06.2022 г. същият автомобил, който бил управляван от -, при движение по - в -, в посока от юг на север, след - и преди - с -, пред -, попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на-ъпили вреди по автомобила, на който били повредени предни леви гу-анта. Свидетел на описаното ПТП била пътуващата в автомобила -. За увреденият автомобил соб-веникът му имал сключен договор за за-раховка “пълно каско” с ищеца, за което била издадена полица № 4704211100001681, която била валидна за периода 16.06.2021 г. - 15.06.2022 г. Поради това соб-веникът му, чрез водача -, подал заявление от 01.06.2022 г. за изплащане на зарахователно обезщетение. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № 13 - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съ-авянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещавали от органите на МВР и не се съ-авяли документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго ППС, водачът - и свидетелят на ПТП - подписали декларация пред за-рахователя за на-ъпването на за-рахователното събитие. Ищецът изготвил опис на претенция № 50-05040-837/22 от 01.06.2022 г., според който, били повредени гума предна лява - 265/45/21, която била за подмяна, както и джанта лята предна лява, която била за ремонт. Съгласно изготвения от зарахователя доклад по щета № 470421222229037 от 06.06.2022 г., било определено за- 1 рахователно обезщетение в размер на 404.76 лева и същото било изплатено на ползвателя на увредения автомобил с преводно нареждане от 08.06.2022 г. При тези об-оятел-ва за ищецът възникнало регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ срещу соб-веника на пътя, на който било -анало ПТП – ответната община. С цел доброволно уреждане на отношенията й изпратил регресна покана изх. № Л 04111/30.06.2022 г., която й била връчена с обратна разписка на 05.07.2022 г. С поканата ответникът бил поканен да плати сумата 404.76 лева, но до момента нямало отговор или плащане. Тези об-оятел-ва обусловили правния интерес на ищеца от предявения регресен осъдителен иск, който бил с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 31 ЗП, срещу ответната община, за заплащане на сумата 404.76 лева, която пред-авлявала изплатено за-рахователно обезщетение за нанесени от ответника имуще-вени вреди на третото лице В.. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 404.76 лева за изплатено за-рахователно обезщетение по щета № 470421222229037, за нанесени имуще-вени вреди на трето лице лице В. и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и -орените по делото разноски.

Ответната О. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в писмено -ановище, а в съдебно заседание, редовно призована, не изпраща пред-авител и не взема -ановище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказател-ва, поотделно и в съвкупно- с искането, възраженията и доводите на -раните, взе предвид и на-ъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спо-ото право, намери за у-ановено следното:

От показанията на свидетелите, преценени съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза и отговорите на вещото лице в съдебно заседание, се у-ановява, че на 01.06.2022 г. в -, свидетелят М., управител на третото ползващо се лице при на-ъпване на за-рахователно събитие - лизингополучателят В., управлявал в посока юг-север по -, соб-вения на лизингодателя „О.“ клон С., и предо-авен на лизингополучателя В., л.а. „М.”, модел: „-“, с рег. № - --, в който се возела и свидетелката Д., живееща на съпружески начала със свидетеля, като в уча-ъка, който бил в ремонт, за който обаче нямало знаци и ограничение на скоро-та, но движението било двупосочно, след - и преди - с ул. -, до -, попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно на същата -, която не могъл да я избегне, защото имало колона от автомобили, в резултат на което ПТП са причинени на същия автомобил имуще-вени вреди, изразяващи се в увреждане на предните му леви гу-анта, което му увреждане се намира в пряка причиннослед-вена връзка с посочения механизъм на това ПТП (л. т. 1-2 и 9 ЗСАТЕ, л. 30-31 и 41-42).

Съдът кредитира показанията на свидетелите -, тъй като са непосред-вени, последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят от о-аналите доказател-ва по делото, което оправдава напълно доверието, с което съдът се отнася към тяхната до-ове-о(чл. 172 ГПК, Р 65-2010-IV г.о., Р 131-2013- IV г.о.). Съдът възприема и ЗСАТЕ, поради липсата на противоречие с о-аналите доказател-ва, с изключение на ча- от т. 8 от същото, в 2 която вещото лице е заключило, че поради липса на данни пътят да е бил в ремонт и при движение през светлата ча- на денонощието, подобно произше-вие можело да бъде избегнато, -ига водачът да се съобразял с нископрофилните гуми на автомобила и намалял скоро-та в момента на преминаване през дупката, защото в тези му ча-и същото противоречи на дадените след пред-авянето му по делото показания на свидетелите, че пътният уча-ък е бил в ремонт, който не е бил обозначен с пътни знаци и такива за ограничение на скоро-та, а водачът на процесния автомобил не могъл да избегне дупката на пътното платно, защото е имало колона от автомобили, а същата не е била сигнализирана и обезопасена. Съдът не възприема и т. 9 и 10 от ЗСАТЕ в ча-ите им, в които вещото лице е заключило, че специали-и на ищцовия за-раховател били определили, че увреждането на джантата било в -епен, което я правело негодна за експлоатация и следвало да се замени с нова, поради което е заключило, че нанесените щети на процесния автомобил били в размер на общо 404.76 лева към момента на увреждането му, включвайки и нова джанта. В тази му ча- ЗСАТЕ противоречи на изготвения от специали-и на ищеца след оглед на увредения при ПТП автомобил - опис на претенция, в която е отразена най – леката, 1-ва -епен деформация на джантата, която поради това не е била предвидена и заменена с нова, а ремонтирана, което е видно и от показанията на свидетеля. Поради това съдът възприема, като обоснована, само определената от вещото при отговорите му в съдебно заседание след изслушване на свидетелите дей-вителна паза-а цена на причинените при ПТП имуще-вени вреди на поцесния автомобил към момента на на-ъпването им, в размер на 208.76 лева, с включен ремонт, а не подмяна с нова на увредената при същото ПТП джанта на този автомобил (л. 42), и не възприема, като необоснована и противоречаща на описа на претенция и показанията на свидетеля, посочена в т. 10 от ЗСАТЕ паза-а -ойно- на същите вреди, в размер на 404.76 лева (чл. 202 ГПК).

От съвкупната преценка на показанията на свидетелите и възприетата от съда о-анала ча- от т. 9 ЗСАТЕ, съдът намери за у-ановено още, че процесното МПС не е могло да се придвижи на соб-вен ход поради причинените му от ПТП горепосочени вреди (т. 9 ЗСАТЕ, л. 31). От показанията на свидетелите се у-ановява още, че веднага след ПТП индикацията на това МПС за спад в налягането на увредената му гума е сигнализирала, и то е било спряно поради това от свидетеля на отбивка на около 150 метра след мя-ото на ПТП (л. 41).

Въпреки, че в този случай същият свидетел е бил длъжен съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП да окаже съдей-вие за у-ановяване на вредите от произше-вието, като съобщи за същото на тел. 112, Службата за контрол на МВР в С. не е била уведомена от същия за ПТП на този телефон, поради което нейни служители не са и посетили мя-ото на ПТП, и не са съавили за същото протокол, въпреки, че в този случай същата служба е била длъжна да посети това ПТП и съ-ави такъв протокол за него, защото произше-вието е с един уча-ник и МПС не е било в съ-ояние да се придвижи на соб-вен ход поради причинените му от произше-вието вреди (чл. 125, т. 8, във вр. с чл. 125а, ал. 1 ЗДвП). Доводите за противното на пълномощника на ищеца в исковата му молба са неоснователни. Това следва и от сочената от него норма на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съавянето им при пътнотранспортни произше-вия и реда за информиране между Мини-ер-вото 3 на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., из-п., бр. 19 от 28.02.2017 г.) , която, след допълнението й, обнародвано в ДВ бр. 19 от 28.02.2017 г., гласи същото, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съ-авят документи само за тези повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произше-вие с един уча-ник и МПС не е в съ-ояние да се придвижи на соб-вен ход, какъвто е и случая.

Въпреки това са неоснователни в случая възраженията на ответника, че поради липсата на съ-авен от Службите за контрол на МВР на такъв протокол за процесното ПТП, не бил у-ановен по делото механизма му и причинната му връзка с вредите, за които е изплатено претендираното с иска обезщетение. Вя-о е, че само в предвидените в чл. 125 ЗДвП случаи, службите за контрол на МВР са задължени да посещават мя-ото на ПТП и издават протокол за това си посещение по чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, както повелява след горепосоченото й и изменение и нормата на чл. 6, т. 4 от горепосочената Наредба, а случаят е именно такъв. Вя-о е също така, че в тези случаи горепосочените норми на закона изискват такъв писмен акт/протокол за доказване на ПТП, поради което последното не може да се доказва със свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК. Но също така е вяо, че в случая с отговора пълномощникът на ответника е заявил изрично, че „не възразява по доказател-вените искания за допускане до разпит (на тези – б.р.) посочените (от ищеца – б.р.) свидетели (л. 16). С това ответникът е изразил съгласието си по смисъла на чл. 164, ал.

2 ГПК за допускането им. А в тази хипотеза ищецът може и със свидетели да доказва механизма на процесното ПТП и причинната му връзка с на-ъпилите вреди, -ига показанията им да са непосред-вени и да не противоречат, а подкрепят от о-аналите доказател-ва, какъвто е случая (чл. 164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК).

При него съдът намери за у-ановен по делото горепосоченият механизъм на процесното ПТП и причинната му връзка с на-ъпилите вреди именно от съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели -, които, макар и съответно на горепосоченото трето ползващо се лице от имуще-вената за-раховка при ищеца лизингополучател на увредения за-рахован автомобил, и - с него, са очевидци на това ПТП, а показанията им са не само непосред-вени, последователни и логични, но се и подкрепят от о-аналите пред-авени от ищеца и неоспорени от ответника опис на претенция и доклад по щета (доколкото пълномощникът му сам уточни в -ановището си от 02.05.2023 г. по делото, че оспорва само фактите, които ищецът иска да докаже с тези документи, а не и последните – л. 34), и кредитираната горепосочена ча- от ЗСАТЕ, и отговорите на вещото лице в съдебно заседание, но и липсват по делото други доказател-ва, които да ги опровергават, поради което съдът ги кредитира (чл. 172 ГПК, Р 65-2010-IV г.о., Р 131-2013-IV г.о.).

От показанията на тези разпитани по делото свидетели се у-ановява още, че свидетелката Д. съобщила за ПТП само на пред-авител на ищеца, който й осигурил платформа, с която процесното МПС е откарано за ремонт в сервиз, а за същото ПТП свидетелите подали при ищеца пред-авените с исковите му молба декларации, с които 4 декларирали на-ъпването му (л. 5 и 41-42).