Решение № 352 от 23.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000560 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №79/11.04.2022г., постановено по търг.д. №1119/2021г. по описа на окръжен съд С.З., Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. Ф. М., ЕГН ********** сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 09.10.2019г. в гр. С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за лихва върху присъденото обезщетение за периода 09.10.2019г. до 29.10.2019г.

Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. Ф. М., ЕГН ********** сумата от 1 407,30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинноследствена връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху 1 обезщетението, считано от 30.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за лихва върху присъденото обезщетени за периода от 09.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата 1250лв.; от 25.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата 28,40лв.; от 17.10.2019г. до 29.10.2019г., за сумата 8,53 лв.; от 28.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата 5,88лв.; от 16.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата 77,77лв.; от 10.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата 14,91лв.; от 18.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата от сумата 4,42лв.; от 19.10.2019г. до 29.10.2019г. за сумата 3,20лв.

Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД е осъдено да заплати на АД „Б., А. Д.“, Булстат **********, сумата 1 772,22лв. – адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД е осъдено да заплати на Д. Ф. М. сумата 646лв. разноски по делото.

Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД да заплати сумата от 1 656,30лв. – държавна такса.

С определение №423/23.06.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. №5595/01.06.2022г. от Д. Ф. М., чрез адв. Д. М. Д., с искане за изменение на решението в частта за разноските в частта с която моли съда да се увеличи адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА от 1 772,22лв. на 2 058,51лв. без ДДС, като е изменено решение №79/11.04.2022г. по търг. дело №1119/2021г. по описа на Окръжен съд гр.

С.З. в частта за разноските, с което е осъдено „Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД, ЕИК ********* да заплати на АД „Б., А. Д.“, Булстат ********** и е увеличено адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА с 20% ДДС от 1 772,22лв., на 2 126,66лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 10 000лв. до 40 000лв. Оплакванията досежно обжалваната част от решението се свеждат до липса на обективна преценка относно степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди, съответно – прекомерност на присъденото обезщетение за репарирането им. Наведени са доводи, че същото не е съобразено със съдебната практика при аналогични травми.

2

Коментирани са депозираните по делото доказателства. Изразено е несъгласие и с изводите на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата, в която насока са изложени подробно съображения.

Въведено е и самостоятелно оплакване досежно началния момент, от който окръжният съд е присъдил законната лихва върху присъденото обезщетение.

В тази насока навежда доводи, че застрахователят изпада в забава от изтичане на определения в чл.496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне по претенцията. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, над сумата от 10 000лв. до 40 000лв. С въззивната жалба е заявено доказателствено искане по чл.195 от ГПК за допускане на САТЕ, уважено от въззивния съд при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Д. Ф. М., с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло.

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №423/23.06.2023г. е подадена частна жалба от ищцата Д. М.. Според съдържанието на частната жалба и заявеното искане определението се обжалва в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА от 1 772,22лв. на 2 058,51лв. без ДДС. Иска се да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 343,55лв.

С отговора по тази частна жалба насрещната страна Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД оспорва изцяло същата.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

3

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е искът за неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – Д. Ф. М., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: Като пътник в автобус с регистрационен №*********, движещ се по линия №**, собственост на „Т.а.п.“ ЕООД - гр. С.З., е пострадала при ПТП на 09.10.2019г., настъпило в гр. С.З. при пътен възел между бул. „Ц.С.В.“ и ул.

„К.б.“. Твърди се, че поради неспазване правилата за движение, водачът на автобуса блъска намиращия се пред него автомобил „Д.Л.“ с рег. №********* и в резултат на това пътничката в автобуса Д. М. изпада от седалката, на която е била седнала, и пада на пода зад седалката на шофьора, при което получава остра и силна болка в десния глезен. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.10.2019г., издаден от Сектор П.п. “ при ОД па МВР - С.З. и е образувано е Досъдебно производство №**********/ 2019г. по описа на Сектор „П.п.“ при ОД на МВР - С.З.

/преписка №****/2019г. по описа на Районна прокуратура - С.З./. След ПТПто, с линейка на Спешна помощ, пострадалата е откарана в УМБАЛ „Проф. др Ст.К.“ АД, гр. С.З., където е установена бималеоларна фрактура на десния глезен /счупване на големия и малкия пищял в областта на глезена/, с бързо нарастващ оток, силно болезнен при палпация върху латерален и медиален малеол, силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения.

Пострадалата е хоспитализирана за оперативно лечение /Епикриза по ИЗ №*******/2019г., издадена от УМБАЛ “Проф. д-р Ст. К.“ АД, Клиника по Ортопедия и травматология, гр. С.З./. На 11.10.2019г., под пълна анестезия, е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Фибулата /малък пищял/ е фиксиран с 1/3 семитубуларна плака със 7 отвора и с 2 К-игли. Тибията /голям пищял/ е фиксирана с два канюлирани винта. Медиалният малеол е фиксиран с 1 К-игла и 1 винт - малеоларен.

Многофрагментното счупване на глезена е било съпроводено със значителни по своята интензивност остри болки, както в момента на произшествието, 4 така и в часовете след това, като за кратко време глезенът силно е отекъл и е станал изключително болезнен, без възможност за активно движение. Ищцата е изписана от клиниката на 16.10.2019г. с препоръка за ранна физикална терапия и рехабилитация, поради което още същия ден е приета в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД, гр. С.З., където е провела рехабилитация в продължение на десет дни.

Движението е било силно ограничено през първите 15 дни, като не се е придвижвала извън леглото, а ползвала само тоалетен стол. След това е започнала да се придвижва по малко с чужда помощ и с помощни средства патерици. След изписването от болницата /на 25.10.2019г./, в домашни условия, ищцата изпълнявала предписания двигателен режим, но без видим напредък във възстановяване на двигателната активност на глезена, придружен с болки при движения на глезенната става. След изписването от болницата се е налагало да ползва помощ от близките си за елементарното си битово обслужване поради слабата си подвижност, налагало се е да ползва и подлога в определени периоди. Подробно са описани проведени рехабилитационни процедури в болнични условия. Твърди се, че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки в областта на десния глезен. Придвижа се бавно и несигурно, продължава да ползва бастун, поради което често се нуждае от помощ. Чувства се нестабилна при ходене, движението е ограничено. /Въведени са фактически твърдения за направени разходи във връзка с лечението, като е предявен и иск за имуществени вреди, който не е предмет на настоящето производство/.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус с рег. №*********. С молба от 30.10.2019г. ищцата отправила до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди, което не е сторено от страна на ответника, въпреки проведената кореспонденция и представена от нейна страна документация е получила отказ.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 40 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.10.2019г. в гр. С.З., 5 причинено от водача на автобус с регистрационен №*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 407.30лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на съответния разход до окончателното му изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Застрахователно акционерно дружество „О.-З.” АД е оспорил исковата молба. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. Въведени са и възражения за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Като поведение, изпълващо признаците на съпричиняване, с въззивната жалба се поддържа следното: ищцата е пътувала в нарушение на закона - на седалка, без да е бил налице вдигнат подлакътник, който да ограничи движението на пострадалата.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и 6 причинената вреда.